№ 1722
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502709 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 54187/10.08.2020г.
на А. И. К., против Решение № 3298/20.07.2020г., постановено по гр.д. №
20534/2019г. на Районен съд – Варна, 39 състав, с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп”
№ 33, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща заплатени на 02.10.2019г. и 25.11.2019г. без правно
основание държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
15112/2019г. по описа на ВРС, начислени по фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 25 лева и фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 50 лева по повод снабдяване на
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 13.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон и процесуални норми. Навежда се оплакване, че липсва
годно основание за претендиране на съдебни разходи, сторени от ответника,
тъй като заповедта за изпълнение е обезсилена. Жалбоподателката счита за
1
неоснователен доводът на съда, че е приложена разпоредбата на чл.414аГПК
и разноските са дължими. Сочи, че заповедта й е връчена на 03.10.2020г., а
заповедното производство е прекратено на 24.10.2020г. и в този период тя не
е внесла никакви суми и не е изпълнена нормата на чл.412, т.8. Поддържа, че
подаденото от нея възражение е на основание чл.414 ГПК. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск
да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски. В открито съдебно
заседание въззивната страна представя списък на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита се, че с оглед установените по делото факти,
първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото се установява, че
ищецът е заплатил преди издаване на заповедта за изпълнение част от
претендираната сума. Окончателното плащане на задължението за
консумирана вода е извършено на 02.10.2019г. – след постъпване на
заявлението в съда, като на 25.11.2019г. е направено плащане и на остатъка от
разноските от 6.28лв. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна с писмена молба поддържа отговора на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от А.
И. К., ЕГН **********, срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД,
ЕИК *********, за заплащане на сумата в общ размер на 75 лв. /седемдесет и
пет лева/, представляваща заплатени на 02.10.2019г. и 25.11.2019г. без правно
основание държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
15112/2019г. по описа на ВРС, начислени по фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 25 лева и фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 50 лева по повод снабдяване на
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 13.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
2
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Ответното дружество е доставяло ВиК услуги на ищеца, който ги е ползвал по
партида с абонатен номер 1165402 на адрес: гр. Варна, ул."Балкапан", бл.7,
ет.4, ап.13. Ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 15112/2019г. за сумата от 212.72 лева - главница,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на консумирана вода
по партида с абонатен № 1165402, за периода от 26.11.2018 г. до 27.08.2019 г.;
сумата от 6.46 лева, представляваща лихва за забава върху главница за
периода от 20.01.2019 г. до 18.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 26.09.2019 г., както и сумата от 75.00 лева,
представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски, от които
25.00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заявлението за издаване на заповедта било
подадено на 25.09.2019г. Твърди, че е депозирал възражение по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК срещу издадената в полза на ответника Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 15112/2019г., тъй като е заплатил претендираните суми на
18.09.2019г., т.е. преди подаване на заявлението в съда. Въпреки извършеното
плащане на претендираните суми, признато от ответника, последният е
начислил и претендирал разноските по заповедта, като при плащане на
последващи сметки за предоставени ВиК услуги, ищцата ги е заплатила,
считайки ги за дължими суми за консумирана вода. Поддържа плащането да е
извършено при липса на основание. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва искът като неоснователен. Не оспорва, че по подадено на 25.09.2019г.
заявление, срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 15112/2019г. Не оспорва, че преди подаване на заявлението, от
страна на длъжника са заплатени суми, включени в заповедта за изпълнение,
но твърди, че плащането е частично. Остатъкът от сумите, начислени по
фактури, за които е издадена заповедта, ведно с разноските, са заплатени след
подаване на заявлението в съда. Счита, че доколкото ищцата е заплатила част
от дължимите суми, след подаване на заявлението, то разноските са дължимо
платени. Моли за отхвърляне на иска.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Извършвайки преценка за допустимост на обжалваното решение,
съставът на въззивния съд констатира следното: Предмет на предявения иск е
сума, присъдена под формата на разноски с издадена Заповед за изпълнение
№7356/30.09.2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15112/2019г. по описа на ВРС
3
в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу длъжник А.
И. К.. С оглед на това, е налице специален ред за разпределяне на
отговорността за разноски съобразно изхода на заповедното производство. В
случай, че срещу заповедта за изпълнение постъпи в срок възражение по
чл.414 ГПК и бъде предявен иск по реда на чл.422 ГПК, съобразно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.4/2013г. ОСГТК на ВКС, разноските в полза на
заявителя по заповедта за изпълнение представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на предявения установителен иск,
което предпоставя компетентността на исковия съд да разпредели
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. А в
случай, че постъпи възражение по реда на чл.414а ГПК, компетентен да
разпредели отговорността за разноски е заповедният съд с произнасянето си
по чл.414а, ал.4 ГПК.
Видно от материалите по присъединеното ч.гр.д. №15112/2019г. по
описа на ВРС, длъжникът А. И. К. е подала възражение в срока и по образец
по чл.414 ГПК, посочвайки изрично, че не дължи сумите по заповедта за
изпълнение към 18.09.2019г., която дата предхожда датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.09.2019г.
Липсват твърдения за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение,
каквото е възражението по чл.414а ГПК. Представеният към възражението
опис на платени фактури също сочи на плащания преди завеждане на
заповедното производство. Поради това, подаденото възражение е такова по
чл.414 ГПК и е изисквало на заявителя да бъдат дадени указания по реда на
чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му, в която
хипотеза отговорността за разноски се разпределя от съда, разглеждащ
установителния иск по чл.422 ГПК. Само в случай на обезсилване на
заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт и удържане на
разноските по заповедта от кредитора, би било допустимо предявяването на
иск за връщане на даденото. В процесния случай не е налице акт на
заповедния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Поради наличето на специален ред за произнасяне по разноските в
заповедното производство, в процесния случай не е допустимо по общия
исков ред да се разглежда отговорността за разноски, сторени в заповедното
производство.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение се явява
недопустимо доколкото разгледаният иск е недопустим. На основание чл.270,
ал.3, изр.1 ГПК, недопустимото решение следва да бъде обезсилено и
производството по предявения иск да бъде прекратено.
Съставът на въззивния съд намира, че в процесния случай
отговорността за разноски не следва да бъде разпределяна по реда на чл.78
ГПК, тъй като поводът за водене на производството не стои в поведението на
4
страните по делото. Причина за завеждане на иска е станал неправилният ход
на заповедното производство по ч.гр.д. №15112/2019г. по описа на ВРС. Това
е обективен факт за страните, който не би могъл да доведе до разпределяне на
отговорност за разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3298/20.07.2020г., постановено по гр.д. №
20534/2019г. на Районен съд – Варна, 39 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А. И. К., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. „Балкапан“, бл.7, ет.4, ап.13, срещу
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, осъдителен иск за
заплащане на сумата в общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща заплатени на 02.10.2019г. и 25.11.2019г. без правно
основание държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
15112/2019г. по описа на ВРС, начислени по фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 25 лева и фактура №
**********/25.09.2019г. на стойност 50 лева по повод снабдяване на
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 13.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5