РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104880 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. П. И., ЕГН
********** от *** против „Номад 2017“ ЕООД, с която е предявена претенция за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 1148 лева остатък от
дължими командировъчни пари за общо 79 календарни дни за периода от 12.01.2021г. до
31.03.2021г., сумата от 22.64 лева мораторна лихва за периода от 26.04.2021г. до
05.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането,
сумата от общо 331.48 лева разходи, направени от ищеца в полза на работодателя през
периода на командироване в чужбина от 12.01.2021 г. до 31.03.2021г., от които 23.29 лева
заплатени за паркинг със счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 04.02.2021г., 13.70 лева
заплатени за паркинг със счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 04.02.2021, 54.81 лева
заплатени за паркинг със счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 05.02.2021г., 58.33 лева
заплатени за течност за чистачки със счетоводна дата 01.03.2021г. и вальор от 24.02.2021г.,
117.43 лева заплатени за двигателно масло със счетоводна дата 02.03.2021г. и вальор от
26.02.2021г., 3.88 лева заплатени за паркинг със счетоводна дата 16.03.2021г. и вальор от
11.03.2021г., 19.07 лева заплатени за гранична такса със счетоводна дата 17.03.2021г. и
вальор от 13.03.2021г., 19.55 лева заплатени за паркинг на 04.02.2021г. и 21.42 лева
заплатени за течност за чистачки на 05.02.2021г., ведно със законната лихва върху общата
сума от 331.48 лева от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърди се, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на
трудов договор от 11.01.2021г. и заемал длъжността “шофьор на тежкотоварен автомобил“.
1
Правоотношението било прекратено на 01.04.2021г. Ищецът бил командирован в чужбина за
периода от 12.01.2021г. до 31.03.2021г. Командировъчните средства били определени на 35
евро на ден. За периода на командироване на ищеца се дължат общо 5293 лева за
командировъчни пари. За положения труд и командировка работодателят заплатил на
работника общо 5900 лева. От тази сума 1755 лева са платени за трудово възнаграждение, а
4145 лева са платени за командировъчни пари. Остават неизплатени 1148 лева за
командировъчни пари, които се дължат заедно с лихвата за забава. Твърди се още, че по
време на командировката си ищецът е направил в полза на работодателя разходи за
консумативи на тежкотоварния автомобил като двигателно масло, течност за чистачки,
такси за паркинг и гранична такса, които разходи следва да му бъдат възстановени. Моли се
исковете да се уважат.
Ответното дружество не е подало отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Предявените искове е с правно основание чл.215 КТ и чл.59 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Не се спори, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Горното се
установява и от представения по делото трудов договор № 24 от 11.01.2021г., сключен
между страните, съгласно който уговореното брутно трудово възнаграждение е в размер на
650 лева месечно, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, а
ищецът се задължава да постъпи на работа на 12.01.2021г. Установява се още, че трудовият
договор на ищеца е прекратен със заповед от 01.04.2021 г. Не се спори и че ищецът е бил
командирован в чужбина – Германия, Швеция и Нидерландия за времето от 12.01.2021 г. до
31.03.2021 г., като за последното индиция съставляват представените по делото извлечения
от банковата сметка на ищеца, в които за процесния период фигурират разплащания в
чужбина, както и преведените му от ответника суми с вписано основание „РЗ +
командировка“.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че за този
период на ищеца се дължи сумата от 1387.07 лева нетно трудово възнаграждение, както и
сумата от 5407.87 лева командировъчни за 79 дни. Работодателят е извършил плащания в
полза на работника в общ размер от 5900 лева, който факт не е спорен между страните, а и
се потвърждава от заключението на вещото лице и представените по делото извлечения от
банковата сметка на ищеца, като в платежните документи е посочено основание „РЗ +
командировка“. Следователно от общо дължимите 6794.94 лева за трудово възнаграждение
и командировъчни за претендирания период, ищецът е получил 5900 лева, т.е. 894.94 лева
по-малко. Ответникът не е оспорил твърденията, че с така платените суми са погасени
изцяло задълженията за трудово възнаграждение и частично задължението за дневни
командировъчни пари, поради което претенцията за неизплатени командировъчни дневни
пари е основателна до размера на 894.94 лева и следва да се отхвърли за горницата до
претендираните 1148 лева.
2
Предвид частичната основателност на главната претенция, акцесорната претенция
за лихва за забава за периода от 26.04.2021г. до 05.07.2021г. е основателна до размера на
17.65 лева и следва да се отхвърли за горницата до претендираните 22.64 лева.
Съдът намира за основателни и претенциите за заплащане на сторените в полза на
работодателя разходи през периода на командироването му в чужбина от 12.01.2021 г. до
31.03.2021 г. в общ размер на 331.48 лв., тъй като дължимостта им не е оспорена от
ответника, а в представените извлечения от сметката на ищеца и два броя касови бонове се
съдържат данни за разплащания в чужбина – Германия и Швеция, през процесния период,
съответстващи по размер и дата на извършване със заявеното в исковата молба. Предвид
пълното съвпадение на претендираните суми по размер, датите на извършване и характера
на съответните разходи, съотносими с периода на командироването на ищеца, съдът намира,
че следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 467.11 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка
на съда такса за разглеждане на исковете в размер на 100 лева и разноски за експертиза в
размер на 124.23 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я.А.К. да заплати на И. П. И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 894.94 лева /осемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/
обезщетение при командировка – командировъчни пари за периода от 12.01.2021г. до
31.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.07.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 894.94 лева до 1148
лева.
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я.А.К. да заплати на И. П. И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 17.65 лева /седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху
главницата от 894.94 лева за периода от 26.04.2021г. до 05.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 17.65 лева до 22.64 лева.
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я.А.К. да заплати на И.. П. И.., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от общо 331.48 лева /триста тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/
разходи, направени от ищеца в полза на работодателя през периода на командироване в
чужбина от 12.01.2021г. до 31.03.2021г., от които 23.29 лева заплатени за паркинг със
счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 04.02.2021г., 13.70 лева заплатени за паркинг със
3
счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 04.02.2021, 54.81 лева заплатени за паркинг със
счетоводна дата 09.02.2021г. и вальор от 05.02.2021г., 58.33 лева заплатени за течност за
чистачки със счетоводна дата 01.03.2021г. и вальор от 24.02.2021г., 117.43 лева заплатени за
двигателно масло със счетоводна дата 02.03.2021г. и вальор от 26.02.2021г., 3.88 лева
заплатени за паркинг със счетоводна дата 16.03.2021г. и вальор от 11.03.2021г., 19.07 лева
заплатени за гранична такса със счетоводна дата 17.03.2021г. и вальор от 13.03.2021г., 19.55
лева заплатени за паркинг на 04.02.2021г. и 21.42 лева заплатени за течност за чистачки на
05.02.2021г., ведно със законната лихва върху общата сума от 331.48 лева от подаване на
исковата молба – 07.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я.А.К. да заплати на И. П. И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 467.11 лева /четиристотин шестдесет и седем лева и единадесет стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я.А.К. да заплати по сметка на БРС такса за разгледаните
искове в размер на 100 лева /сто лева/ и разноски за експертиза в размер на 124.23 лева
/сто двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
4