Определение по дело №433/2012 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 503
Дата: 27 септември 2012 г.
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20123600600433
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                         

 

 

№ 503                                      27.09.2012г.                         гр.Шумен

 

 

Шуменският окръжен съд                                              наказателна колегия

На двадесет и седми септември                   две хиляди и дванадесета година

В закрито заседание  в следния състав:

     Председател: М.Георгиева

             Членове: 1. Св.Станчев

                              2. Р.Райкова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВЧНД № 433  по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Г.А.Г. срещу Определение № 412/22.08.2012г. по ВЧНД №433/2012г. на ШРС, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2012г. на Районна прокуратура – гр.Шумен, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК по ДП №1756/2011г. по описа на РУ на МВР – гр.Шумен, преписка № 2717/2011г. по описа на ШРП. Жалбоподателят намира обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Смята, че съдът е цитирал буквално съдържанието на постановлението на ШРП и се е съгласил с направените от прокурора изводи без да се запознае подробно със събраните в хода на досъдебното производство материали и доказателства и смята съдебният акт за порочен. Моли да бъде отменено обжалваното определение на ШРС и да бъде върната преписката на ШРП със задължителни указания за прилагането на материалния и процесуалния закон в смисъла изложен в жалбата пред ШРС.

Жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.6 от НПК от тъжител по ДП и поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното определение, с което е потвърдено постановлението на ШРП взе предвид следното: От материалите съдържащи се в ДП №1756/2011г. по описа на РУП – гр.Шумен, се установява следното от фактическа страна: Наказателното производство е образувано и водено срещу Ж.В.Ж. от гр. Шумен за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В хода на проведеното досъдебно производство са приложени писмени доказателства и са събрани редица гласни доказателства. ДП е приключено с мнение за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. С Постановление от 14.05.2012г. наблюдаващият прокурор е споделил мнението на водещия разследването, намерил е, че от обективна и субективна страна деятелността на Ж. не осъществява състава на престъпление по чл. 323 от НК, защото в хода на досъдебното производство не са се събрали доказателства, даващи основание да се направи извод за извършено престъпление от общ характер, респ. по чл.323 ал.1 от НК. Наблюдаващият прокурор е постановил прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност от обективна и субективна страна на деятелността на Ж., като е обсъдил смяната на патрона, едва след като е получил ключа от жалбоподателя Г., липсата на спор относно правото на възстановяване на владение над собствения му имот, при положение че е предупреден за напускането на наемателите и преустановяването на експлоатацията на обекта от тях. Прокурорът е обсъдил и факта, че Ж. не е спирал жалбоподателя да прибере оставените от него вещи и този извод се подкрепя от доказателствата по делото и е преценил събраните доказателства с оглед евентуално извършено от него престъпление предвидено в НК. Това постановление е било потвърдено с атакуваното определение на Районния съд - предмет на настоящата въззивна проверка.

ШОС споделя изцяло фактическата обстановка намерена за безспорно установена от районния съд въз основа на събраните по ДП доказателства, а именно: РС установил, че Ж. е собственик на недвижимия имот – кафе аператив в ****** със застроена площ от 75 кв.м., отдаден под наем на жалбоподателя и свид.С.А.М. с Договор от 01.10.2010г.. Установено е безспорно по ДП, че във връзка с функционирането на обекта наемателите са закупили необходимото обзавеждане, стока и инвентар. Поради некоректно изпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя, договора бил прекратен през месец май 2011г. и жалбоподателя върнал ключовете от имота на Ж., а закупения  от наемателите мебели, инвентар и стока останали в заведението. Във връзка с преотдаване на имота на нов наемател – свид.Р. Ж.в С., Ж. сменил потрона на входната врата, а наличния инвентар бил събран в едно от помещенията на заведението. Междувременно Г. се свързал със свидетеля С. и му предложил да закупи от Г. 10 бр. маси, 40 броя столове, 2 бар стола за сумата от 600лева. В същото време С. поел задължение да заплати част от задължението на Г. към “ЕОН България Продажби” АД на стойност 1000лв., като двамата се договорили в случай, че разликата от 400 лева не бъде върната на Г. до 20 дни, С. да продаде намиращия се в имота климатик, като по този начин си възстанови сумата от 400лв. След като в срока, сумата не била върната, С. дал обява и продал климатика на неустановено по делото лице от гр.Бургас, за сумата от 400 лева, с която погасил задължението на Г. към него. Останалите вещи, предмет на образуваното досъдебно производство останали в заведението били предадени на свид.Местанова на 28.03.2012г. и на 08.05.2012г., за което има съставени предавателни протоколи в присъствието на служители на РУП – Шумен. В последния протокол Местанова е посочила, че е получила всички претендирани от тяхна страна вещи и нямат претенции за други вещи към Ж..

Предмет на настоящата въззивна проверка е определението на районния съд, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал.1, т. 1 и 2 НПК и да потвърди, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт. От друга страна при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява наказателното производство, следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза.

При проверка на обжалваното определение се установи, че е извършен цялостен анализ както от страна на ШРП, така и от страна на ШРС на събраните доказателства и са направени изводи за фактите и правото. Заключението на ШРП, че с действията си Ж. Ж. не е извършила от субективна и обективна страна престъпление по НК и в частност по чл.323 от НК е направено след такъв анализ на доказателствата. Правилен е анализа на събрания доказателствен материал и съответно е направен обоснован и законосъобразен извод, че няма извършено престъпление, няма доказателства за виновността на определено лице в извършване на деяние по чл.323 от НК или друго от общ характер по НК. В тази връзка според ШОС при проверка на обжалваното постановление ШРС е извършил цялостен анализ на събраните доказателства и са направени изводи за фактите и правото и след него е направено заключението, че не може да се обоснове по един категоричен начин наличието на извършено престъпление от Ж.В.Ж. по чл.323 от НК.

Според ШОС са изчерпани всички способи за събиране на релевантни по случая доказателства. Въз основа на събраните доказателства и направените въз основа на тях изводи от страна на ШРП, районният съд преценил правилно, че наказателното производство следва да се прекрати като споделил съображенията на прокурора като обосновани и законосъобразни. С определението е отговорено на оплакванията в жалбата, обсъден е събрания по делото доказателствен материал и е обсъден процеса на събиране на доказателства и изчерпването на възможностите за това, при които всъщност районният съд е преценил, че не се налага събиране на други доказателства. Районният съд правилно е посочил и че, предвид връщането на вещите би намерила приложение ал.3 на чл.323 от НК, при което положение деецът пък не следва да се накаже.

ШОС намира, че е правилен извода на ШРС, че наказателното производство следва да се прекрати поради това, че обсъжданото по досъдебното производство деяние не съставлява престъпление. Поради това настоящата инстанция намира, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. При постановяване на процесното постановление за прекратяване на наказателното производство и в производството по обжалването му пред районния съд и постановяването на проверяваното определение не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Предвид гореизложеното определението с което се потвърждава постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното преследване срещу Ж.В.Ж. за извършено деяние по чл.323 ал.1 от НК се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.7 вр. ал.5 т.1 от НПК вр. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, ШОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 412/22.08.2012г. по ВЧНД №433/2012г. на ШРС, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2012г. на Районна прокуратура – гр.Шумен, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК по ДП №1756/2011г. по описа на РУ на МВР – гр.Шумен, преписка № 2717/2011г. по описа на ШРП.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          Председател:

 

 

 

      Членове: 1.

 

 

 

                       2.