Определение по дело №274/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3944
Дата: 23 септември 2014 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20141200200274
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 8173

Номер

8173

Година

23.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

10.21

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанас Иванов

дело

номер

20151210101532

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от А. И. Т., ЕГН [ЕГН], против М. П. Т..

Навежда се в молбата, че ищецът и ответникът обитават обща жилищна сграда, като ищеца е собственик на втори жилищен етаж, а ответника – първи жилищен етаж. Твърди се, че през есента на 2014 г. ищеца е извършил неотложен ремонт на двете коминни тела на сградата и пренареждане на керемидите, тъй като дъждовната вода се е стичала в жилището на втори етаж. Твърди се, че съпругата на ответника се е уверила лично за нанесените от теча вреди. Твърди се, че ответника е давал съгласие за ремонта, но е отказал да извърши плащане на разходите.навежда се, че стойността на разходите за ремонт са на стойност 199.92 лв., като дела на ответника е в размер на 101.21 лв. Твърди се, че е изпратена препоръчана пратка на ответника с писмена покана за плащане на разноските по ремонта, но плащане няма.

Твърди се, че към настоящия момент, въпреки настъпването на изискуемостта на вземането, ответникът не изпълнил безусловно поетото си задължение да заплати дължимата сума. Поради посоченото обстоятелство бил принуден ищеца да потърси правата си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По така издадената заповед за изпълнение, е подадено възражение, което обуславя интереса от настоящето производство. Ответникът не изпълнил безусловно поетото задължение да заплати в пълен размер сумата.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането в размер на 101.21 лв., представляваща ½ от стойността на извършен и заплатен ремонт на обща жилищна сграда, за което е издадена фактура № / 24.10.2014 г., ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че възразява по иска. Навежда се, че оспорва наведените твърдения в исковата молба, както и се навежда твърдение, че сградата е в режим на етажна собственост, като липсва решение на общото събрание за извършване на ремонта. Твърди се от ответника, че не е получавал покана за плащане.

В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален представител, подкрепя иска и представя доказателства.

Ответникът, не се явява лично, за него процесуален представител, оспорва иска.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства, събрани в настоящото производство се установява, че страните са собственици на самостоятелни обекти – обща жилищна сграда, като ищеца е собственик на втори жилищен етаж, а ответника – първи жилищен етаж, а като такива притежават съответната част от общите части на сградата, което е от значение за извършените от тях разходи за общите части, каквато част съгласно чл. 38 от ЗС е и покривът.

От протокол за установяване извършването и заплащане на натурални видоме строителни и монтажни работи от 24.10.2014 г., подписан от А. Т. и [фирма], се установява, че е извършен ремонт на покрив в обект на адрес ул. „ “ № , като е извършена обшивка от поцинкована ламарина на 2 бр. коминни тела - 9 кв.м. по цена 9 лв. на обща стойност 81 лв., изчукване на стара варова мазилка по комини и направа на нова шпакловка с теракол и мрежа – 5.5 кв.м. по цена 6.50 лв. на обща стойност 35.80 лв. и е извършена топлоизолация на комини – 5.5 кв.м. по 9.65 лв. на обща стойност 49.86 лв., като сумарно цената на ремонта е 166.60 лв. Видно от фактура от 24.10.2014 г., за извършени ремонтни СМР съгласно акт обр. / 24.10.2014 г. на етаж, издадена на получател А. Т., сумата е в размер на 166.60 лв., като се добави ДДС, сумата е в размер на 199.92 лв. Видно от вноска бележка от 13.11.2014 г., А. Т. е наредила сумата в размер на 199.92 лв. по банкова сметка с титуляр [фирма].

Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор, поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи относно основателността на исковите претенции.

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй като е образувано заповедно производство за установяване спорно ли е вземането, в което производство е издадена заповед за изпълнение, има подадено възражение от длъжника, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. За да бъде уважен предявения иск, при условията на пряко и пълно доказване, ищецът следва да установи: извършени разходи за необходим ремонт на общите части от сграда в режим на етажна собственост и тяхната стойност, както и че същите не са възстановени въз основа на решение на Общото събрание на етажната собственост. Отношенията между двете страни в случая следва да се определят като облигационни, като източникът, от който същите произтичат е с извъндоговорен характер, като следва да се преценява с оглед института на направени разходи за запазване на обща част на сграда в режим на етажна собственост.

В настоящия казус не се установява несъмнено, че през есента на 2014 г. е извършен ремонт от ищеца на покривната конструкция на жилищната сграда, в която страните притежават апартаменти. Представени са писмени доказателства от ищеца за извършени СМР на обща стойност 199.92 лв. с ДДС, но не се установява къде точно са извършени тези СМР - вид и количество. Не се установява по несъмнен начин, факта на теч на покрива в дъждовно време, както и не се установяват фактите, обуславящи извод за необходимост от направените разноски, свързани с необходимостта от запазване съществуването на самия имот - сградата като цяло и без тях имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. По делото не е спорно,че Общото събрание не е взело решение за заплащане на направените от ищеца разходи за ремонт на покрив. Възраженията на ответника, че не дължи плащане, защото не е извършен необходим ремонт на покрива, че ищеца самостоятелно е предприела действия по частичен ремонт с неясна площ на която е извършен. Не се касае за ремонт на обща част на етажната собственост, разноските по който са били поети изцяло само от един от съсобствениците. Съгласно чл. 38 от ЗС покривът е обща част, а за поддържането и възстановяването му разноските са необходими съгласно чл. 41 от ЗС, във вр. с параграф 1, т. 8 от ДР ЗУЕС, като е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, какъвто не се установи да е налице в настоящия случай. Ето защо искът е неоснователен.

По иска за разноски по делото, при този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски с оглед чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част иска.

При гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът от А. И. Т., ЕГН [ЕГН], против М. П. Т., съда да приеме за установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането в размер на 101.21 лв., представляваща ½ от стойността на извършен и заплатен ремонт на обща жилищна сграда, за което е издадена фактура № / 24.10.2014 г., ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното плащане, както и за присъждане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на М. П. Т., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: