Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ-ми гр.състав, в
публичното заседание на четвърти юли през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело № 2551 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с
чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс”ООД-София АД против А.Л.Д.. Твърди се,
че на 05.05.2010г. е подписан Договор за потребителски кредит
FL528126/03.05.2010г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, в качеството на кредитор и А.Л.Д. сЕГН**********,
в качеството на кредитополучател.Посочва се, че по силата на този договор
Кредиторът е одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в
размер на 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/. Кредитът е отпуснат за текущи
нужди.Твърди се, че за усвоения кредит, Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Банката през първата една година от срока на издължаване на кредита
фиксирана годишна лихва в размер на 12,00 %. За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити за
съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на 4,25 %.
Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити е в
размер на 12,75 процента. Договорен е годишен процент разходи в размер на 15,72
процента.Посочва се, че е договорено , че по отношение на разплащателната
сметка, предназначена да обслужва кредита, се дължи ежемесечна такса за
поддържане на сметката в размер на 2,50 лева.Твърди се, че с процесния договор
е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви е 05.05.2014г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита
на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния
план, включващи лихва и главница.Твърди се, че след усвояване на кредита, длъжникът
не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора
и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума по цитирания
по-горе Договор за кредит в размер на 2457,17 лева (две хиляди четиристотин
петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки).Твърди се, че на 18.01.2016г, с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД/ с ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД с ЕИК *********, задължението на А.Л.Д.
с ЕГН **********. произтичащо от посочения по-горе договор, беше изкупено от „Е.М.”
ЕООД.Посочва се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите на 14.11.2017г. на известните им адреси на длъжника
в гр. Плевен са изпратени писмени съобщения за извършената цесия. Писмата не са
връчени на длъжникът и същите са върнати обратно на подателя. Горното се
установява от приложените към настоящата молба известия за доставяне.Твърди се,
че със същите пратки на ответника е изпратено и писмено известие, с което му е
предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение
по горепосочения договор за кредит.Твърди се, че поради липса на доброволно
изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към
настоящия момент задължението на ответника е изцяло падежирало, както и липсата
на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е мотивирало
новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането
си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Плевен за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което бе образувано
ч.г.д. № 402/2018г. по описа на РС Плевен. Посочва се, че срещу издадената
Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение.Предвид това ищецът с
настоящата молба и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК представляваното
от мен дружество предявява иск за установяване по отношение на ответника, че
вземането му, описано в Заповед за изпълнение по частно гр. дело № 402/2018г.
по описа на Районен съд Плевен съществува.Претендират се разноски и в
настоящето производство.
Ответникът не е
депозирал отговор и не е взел становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№402/2018г. по описа на ПлРС, е, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата главница в размер на
главница в размер на 1323,28 лв.,
дължими по Договор за потребителски кредит с номер FL
528126/03.05.2010г. от 05.05.2010г.; договорна лихва: 500,50 лв. за периода от
03.05.2010г. до 05.05.2014г.,; мораторна лихва в размер на 485,14 лева за
периода 06.05.2014г. до 11.01.2018г., сумата от 148,25 лева предвидени в
договора за кредит такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
15.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49,14 лв.
за разноски по делото за държавна такса.Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено парично задължение на длъжника по Договор за
потребителски кредит № FL 528126/03.05.2010г. от 05.05.2010г. сключен между
„Юробанк България“ и длъжника А.Л.Д. с ЕГН **********, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева при
фиксирана годишна лихва от 12 %. На 18.01.2016г. е сключен Договор за
цесия между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който
задължението на А.Л.Д. с ЕГН ********** е изкупено от „Е.М.“ ЕООД.
По настоящето производство, съдът е приел
за разглеждане искови претенции за следните суми: 1323,28 лв., дължими по Договор за потребителски кредит с
номер FL 528126/03.05.2010г. от 05.05.2010г.; мораторна лихва в размер на
485,14 лева за периода 06.05.2014г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 15.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 18.06.2018г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 36,17лв.
Следва да се осъди
ответника да заплати направени разноски в настоящето производство 53,79лв. д.т.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответника А.Л.Д., ЕГН********** *** , че ДЪЛЖИ на
кредитора “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6, представлявано от
управител ***, чрез пълномощника си адв. М.Х.Х., сумата от 1323,28 лв.,
главница , дължима по Договор за потребителски кредит с номер FL
528126/03.05.2010г. от 05.05.2010г.; мораторна лихва в размер на 485,14 лева за
периода 06.05.2014г. до 11.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 15.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение №295/16.01.2018г. по ч.гр.д.№402/2018г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.Л.Д., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6,
сумата в размер на 53,79лв., заплатена д.т. по настоящето дело.
ОСЪЖДА, А.Л.Д., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище ***-6, сумата 36,17лв.-
разноски по ч. гр.д.№402/2018г. по описа на ПлРС, съобразно предявените
и уважени искови претенции.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: