Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Панагюрище,
31.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публичо заседание
на 20.05.2021 състав:
Председател: СНЕЖАНА
СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СТОЯНОВА АНД № 265/20 год. по описа на Панагюрския
районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Авал-2014” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Н.П.М. против НП № 13-002326
от 13.11.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че дружеството не е
извършило вмененото му нарушение.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ-град Пазарджик се
представлява от юриск.Ш..
Панагюрският
районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че на 10.03.2020 година в град Панагюрище в стопанисвания от него
обект, представляващ цех за алуминиева и ПВЦ дограма не е изпълнило
задължително предписание, дадено от старши юрисконсулт Р.Т. с протокол
№2005372/05.03.2020г. да се осигури ограничаване на достъпа до електроразпределителното
табло в обекта, като същото се затваря и заключва за предотвратяване на риска
от поражение от електрически ток при директен или индиректен контакт. Пояснено
е, че основание за даденото задължително предписание е разпоредбата на чл.197 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нарушението
било констатирано на място в горепосочения обект на дружеството на 09.07.2020 г.
при последваща проверка с цел изпълнение на дадените задължителни предписания.
Всичко това съставлявало нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН от св.Р.Т. - старши
юрисконсулт в ДИТ-Пазарджик, въз основа
на който било издадено атакуваното НП.
НП било връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на 20.11.2020
год., а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган по пощата на 27.11.2020 год., т.е. в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя - св.Р.Т.
и св.В.Д..
От показанията на св.Т. и св.Д се установява, че на 09.07.2020 г. същите посетили
обект, стопанисван от жалбоподателя, представляващ цех за алуминиева и ПВЦ
дограма в град Панагюрище. Целта на
посещението била да се провери изпълнени ли са задължителни предписания, дадени
от старши юрисконсулт Р.Т. с протокол №2005372/05.03.2020г. да се осигури ограничаване на достъпа до
електроразпределителното табло в обекта, като същото се затваря и заключва за
предотвратяване на риска от поражение от електрически ток при директен или
индиректен контакт. На място св.Т. и св.Д установили, че електроразпределителното табло,
намиращо се в заваръчния цех в обекта не
е заключено. Вратите на таблото били отворени, т.е. имало пряк достъп до
частите под напрежение. В таблото имало
включен кабел, посредством който работник извършвал заварки на метални
профили на врати. При това положение св.Т. установила, че нищо не се е
променило от датата на дадените предписания, които били със срок на изпълнение
до 09.03.2020 г. Именно по тази причина като дата на извършване на нарушението
е посочена 10.03.2020 г., първият работен ден след изтичане на срока на
даденото задължително предписание.
Съдът дава пълна вяра на показанията на
св.Т. и св.Д , които се намират в пълен синхрон помежду си. Въпреки служебните
си отношения с АНО, св.Т. и св.Д нямат
никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Съдът не дава вяра на показанията на
св.Н.М., която твърди че таблото било заключено. Тази свидетелка е съпруга на
представляващия жалбоподателя и упълномощена от същия с права на търговски
пълномощник и като такава е заинтересована от изхода на делото. Св.М установява в показанията си, че в обекта имало
и друго електроразпределителното табло, което било в специално обособено
помещение със знак за високо напрежение, достъпът до което бил ограничен. Св.Т.
установи, че не е виждала това табло и то не е било предмет на проверка, който
факт не се отрече от св.М . При това положение не може да има съмнение, че
предписанието за ограничаване на достъпа е касаело именно таблото в заваръчния
цех и че жалбоподателя е бил наясно с този факт.
С
оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна установено по
делото запълва състава на нарушението по
чл.415, ал.1 от КТ, която правна норма предвижда административно наказателна
отговорност за всеки, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Няма никакво съмнение, че по силата на длъжността, която
заема в ДИТ-Пазарджик старши юрисконсулт
Р.Т. има право да дава предписания за спазване на трудовото законодателство,
които имат задължителен характер. Това й правомощие следва от нормата на чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на
ИА „ГИТ“, съгласно която при и по повод
изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има
правомощия, установени в Кодекса на труда. Съгласно ал.2 правомощия на инспектор имат юрисконсултите. От това следва и че
св.Т. има материална компетентност да съставя АУАН, в какъвто смисъл е и
длъжностната й характеристика (л.41-л.45
в делото), в която като пряко задължение
е разписано съставянето на актове при констатиране на административни нарушения
от работодатели, длъжностни лица, работници и служители, както и предприемане
на принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията. Дадените от старши юрисконсулт Т.
задължителни предписания с протокол №2005372/05.03.2020 г., със срок на изпълнение
до 09.03.2020 г. имат законова опора, тъй като отвореното ел.табло е създавало
риск от попадане на работещите директно или индиректно под напрежение, предвид
факта че до частите под напрежение е имало пряк достъп. Съгласно цитирания в НП чл.197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, последното трябва да е подходящо за защита на
експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с
електрически ток.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател
по реда на чл.415, ал.1 от КТ, в
качеството му на работодател. Що се касае до това, че проверката е
извършена четири месеца след изтичане на
срока за изпълнение на предписанията, следва да се посочи че същите не са
ограничени със срок, т.е. касае се за т.нар. продължаващо във времето
нарушение, което е било факт и към 09.07.2020 г., когато е било констатирано. Правилно
обаче като дата на извършване на нарушението е посочена 10.03.2020 г. - първият
работен ден след изтичане на срока на даденото задължително за изпълнение
предписание.
По горните съображения дружеството-жалбоподател законосъобразно е
санкционирано за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Съдът
счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация.
Не
става ясно защо е била определена санкция в размер от 1 600 лева, т.е. над минимума, при положение, че не са
изтъкнати никакви смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. Не е отчетен фактът, че нарушението по КТ е извършено от
дружеството за първи път, доколкото липсват представени доказателства в
противния смисъл. С оглед горните обстоятелства съдът намира, че наложената
имуществена санкция следва да се намали до минимума предвиден в закона, а
именно в размер на 1500 лева, с което целите на наказанието, визирани в чл.12
от ЗАНН ще бъдат постигнати.
При
този изход на делото в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно
принадлежи ДИТ-Пазарджик следва да се присъди претендираното от юрк. Ш. юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева, като взема предвид фактическата и правна
сложност на делото. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено именно
в полза на посочената Агенция, доколкото тя има статут на юридическо лице със
самостоятелен бюджет, а ДИТ - Пазарджик, чийто директор е издал процесното НП е структурирано към същата Агенция.
По
горните съображения, Панагюрският районен съд, след като извърши анализ на
установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 13-002326 от 13.11.2020 год. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „Авал-2014” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.П.М. на основание чл.416, ал.5 от КТ и за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Авал-2014” ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Н.П.М., ЕИК: *********, да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ:
*********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: