Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
06.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
трети май две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1236 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно
основание по член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът Е.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***
твърди, че с ответника „Д.Г.С.–
К.“, териториално поделение на Ю.П.- С. били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор номер 129 от 01.02.1993г., като заемал длъжността „Г.С.“, с трудово
възнаграждение (след подписване на Допълнително споразумение № 335 от
21.07.2016 г.) от 1300 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и опит от 429 лева. Със Заповед 303 от 19.07.2016 г. за определяне на
допълнително средства за работна заплата му била определена брутна сума от
2861.21 лева за второ тримесечие на 2016г. (април, май и юни). Сумата била
определена за изплащане през месец юли 2016г. Ответникът бил териториално
поделение по смисъла на чл. 164 във вр. с чл.174 от Закона за горите на държавно
предприятие с правосубектност по чл.163 от Закона за горите и чл. 24 от
Правилника за организацията и дейността на Ю.Д.П.. Съгласно чл. 174, ал.1, т.6
от ЗГ и чл.25, т.7 от Правилника, териториалното поделение било работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като съгласно т. 5 на същия текст и чл. 25, т.7
от Правилника водело самостоятелно съдебни и арбитражни дела. Със заповед 442
от 19.09.2016 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал.2 от КТ и с мотиви, че е сключен договор за управление с
нов директор на предприятието от 01.07.2016г., от който момент не са изтекли 9
месеца, а длъжността „Г.С.“ била ръководна по смисъла на §1, т.3 от КТ, както и
че с длъжностната характеристика било възложено на ищеца да организира,
ръководи и контролира финансовата дейност, счетоводната отчетност и вътрешният
финансов контрол. Заповедта му била връчена на 19.09.2016г. в 10.05 ч., заедно
с предизвестие. В този момент бил в отпуск по болест. Счита заповедта за изцяло
незаконосъобразна и евентуално нищожна, поради съществените пороци, от които
страдала. Нито един от мотивите й не бил законосъобразен, липсвали относими и
изискуеми съществени мотиви, а при издаването и връчването й били допуснати
редица нарушения. Не било вярно, че ищецът попада в категорията ръководен
персонал по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. Новият закон за счетоводството
изцяло променял функциите на Г.С.и на ръководителите на съответния правен
субект, а от друга страна длъжността му никога не била ръководна по смисъла на
КТ, в т.ч. и при действието на стария закон. Г.С. не бил лице, от което да
зависи финансовия резултат на предприятието и длъжността му никога не била
ръководна. **ят, дори и да ръководел други такива, не бил лице, от чиято
дейност зависел финансовият резултат на предприятието, а специалист, който
организира и извършва отчетността. Това била законово регламентирана дейност,
която не можела да бъде подчинена на някаква оперативна самостоятелност, а само
и единствено на нормативните актове за счетоводната отчетност. Следователно,
той бил извън кръга на вземащите ръководни решения лица. Цялата счетоводна
дейност на ДГС била под пълен контрол на ЮЦДП и самостоятелност на
Г.С.липсвала. Следователно ръководството на счетоводната дейност се
осъществявало не от него, а от ръководителя на стопанството (съгласно новия
ЗСч) и от ЮЦДП - съгласно вътрешните правила и практики, а именно: В ДГС К.
никога нямало оперативна самостоятелност и дейността му винаги и изцяло се е
разпореждала и контролирала от принципала му Ю.Д.П.. Поделението било поставено
под постоянния надзор на принципала. Съгласно глава пета „Организация на
работата“ чл.34 ал.3 от Правилника за организацията и дейността на „Ю.Д.П.: „С
оглед правомощията си по чл. 172 от Закона за горите,директорът на
предприятието определя основните насоки и/или уеднаквени правила в
организацията и работата на териториалните поделения“. Счетоводната политика на
териториалното поделение (ТП ДГС К.) се одобрявала от ЮЦДП С. и му се
предоставяла за изпълнение, без служителите да имат възможност да влияят.
Териториалните поделения водели счетоводство и представяли в централното
управление на ЮЦДП изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за
счетоводството; Счетоводните записвания следвало да се извършват съгласно
Закона за счетоводството и Вътрешните правила за организация на счетоводната
отчетност на ЮЦДП С.. Например, в Указания от проведена работна среща с Вх.№
364 от 12.02.2013г. при ТП ДГС К.-конкретно били описани какви точно счетоводни
операции следва да се вземат във връзка с приключване на счетоводните сметки, в
29 броя точки, какви форми следва да бъдат изготвени от поделението. В ТП ДГС
К. се получавали периодично многобройни Заповеди на директора на ЮЦДП С., в
т.ч. и такива даващи указания и разпореждания свързани със счетоводната
отчетност, напр. Заповед № 117 от 20.02.2015г.на Директора на ЮЦДП за
въвеждането на утвърдените от същия „Вътрешни правила за организация на
дейността на ЮЦДП в процеса на възлагане изпълнението на дейности в горските
територии-държавна собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски
продукти“; Заповед № 387 от 04.12.2014г. за осъществяване на предварителен
контрол; Заповед № 386 от 04.12.2014г. за определяне на лица, които да
изпълняват функциите на предварителен контрол; Заповед № 385 от 04.12.2014г. за
определяне на разходни норми на автомобилите. Териториалното поделение ДГС К.
работело с програмен продукт за обработка на счетоводната информация „***“, с
който работели всички поделения на ЮЦДП онлайн в реално време. В програмния
продукт бил заложен счетоводен сметкоплан и Г.С. не разполагал с права за
вземане на самостоятелни решения (например откриване на нова счетоводна
сметка). Работата в счетоводната програма в реално време позволявала
непрекъснат контрол от страна на гл.** на ЮЦДП. Нямало възможности за вземане
на самостоятелни решения от страна на Г.С.относно определяне на счетоводните
сметки по сметкоплана, както и самостоятелни решения свързани с изготвянето на
месечните, тримесечните и годишните отчети. Спазването на указанията и
разпорежданията от гл. ** на ЮЦДП се контролирали от звеното за „Вътрешен
одит“в ЮЦДП и избрания одитор на ЮЦДП. На основание чл.175 ал.3 от Закона за
горите „Средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното
предприятие се формирали в зависимост от финансовия резултат от дейността на
държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното
поделение“. За определянето на работните заплати в ТП ДГС се спазвали
Вътрешните правила за организация на работната заплата В ЮЦДП и ТП. ЮЦДП
одобрявало допълнителните средства за работна заплата в поделението. Г.С. нямал
оперативна самостоятелност и ръководна роля в трудовия процес - напр. Писмо с
Изх. № 326 от 15.01.2013г. на директора на ЮЦДП до директора на ТП ДГС К.;
Писмо с Изх. № 15-изх-0731 от 03.02.2015г. на директора на ЮЦДП. От
длъжностната характеристика (по отменения ЗСч) било е видно, че на длъжността
не са възложени ръководни, а само организаторски, изпълнителни и контролни
функции. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Правилника за организацията и дейността на
„Ю.Д.П.“, директорът на поделението организирал, ръководел и контролирал
цялостната дейност на поделението. Ръководителите определени в длъжностното
разписание на поделението (директор и зам. Директор) отговаряли за изпълнението
на финансовия план и били лицата, на които са предоставени ръководни функции с
права описани подробно в посочения чл.29 ал. 1. Съгласно чл. 29 ал.1, т.8, б.
„в“ от Правилника за организацията и дейността на „Ю.Д.П.”, директорът на
поделението изготвял и представял в Централното управление за приемане от
управителния съвет на предприятието длъжностно разписание на поделението. С
писмо Изх. № 16-Изх.-0350-35 от 17.03.2016г. директора на ЮЦДП изпратил
утвърденото длъжностно разписание на ТП ДГС К., в сила от 01.03.2016г.,
съгласно Протокол № 3 от 16.02.2016г. на Управителния съвет на ЮЦДП -С.. В
утвърденото от директора на ЮЦДП с подпис и печат длъжностно разписание били
посочени ръководните длъжности в поделението (директор и зам. Директор). Нова
длъжностна характеристика на Г.С. не била изготвяна и връчвана на ищеца. В
новия Закон за счетоводството, действащ от 2016 г., на Г.С.не били вменени
ръководни функции. Такива не били вменени и с длъжностната ми характеристика. В
щатното разписание бил посочен в раздел Специалисти. Освен него, имало само 1
касиер (назначен като помощен персонал). Нямало структуриран счетоводен отдел в
предприятието. Г.С. бил аналитичен специалист по поименно щатно разписание и
трудов договор. При липса на длъжностна характеристика на Г.С.по новия ЗСч от
01.01.2016г., не било възможно да се правят изводи за ръководен характер на
длъжността. ЮЦДП давали съгласие за всички приходи и разходи на ДГС, т.е. те не
се определяли от главния **. Относно разходите: за да се извършат разходи за
покупка на материали, стопански инвентар, транспортни средства, резервни части
или услуги свързани с ремонти се изисквало писмено съгласие на ЮЦДП. Относно
приходите - те били заложени във финансовия план, който се утвърждавал от директора
на ЮЦДП. Определени били от ЮЦДП Тарифни такси. В хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ било необходимо да се изследват специфичните трудови функции и отговорности
на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му
подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което
имало възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на
поставената бизнес-цел. Длъжността „Г.С.“ била от ръководството на
предприятието само когато, с оглед установените същински трудови функции и
пряка йерархична подчиненост, се явявала част от ръководния екип на
управляващия, пряко ръководела трудовия процес във връзка с финансите на
предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен на управляващия. По
новия Закон за счетоводството - чл. 16 и сл. - ръководството на счетоводната
отчетност е възложено на ръководителя на предприятието. При това положение били
изключени ех lege всякакви ръководни функции на главния **. Отделно от това,
ищецът нямал никога никакви ръководни функции, нито при действието на стария
закон, нито според длъжностната му характеристика, защото ръководството на
трудовия процес било възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната
длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие,
както и в колективните изборни органи за управление, но както било прието в
мотивите на решение № 249/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1358/2012 г. на IV
г.о. на ВКС, не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес,
когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на
преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на
служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели, служби и
звена в съответното предприятие, т.е. съществувала опосреденост от множество
други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и
ръководителя на предприятието, с когото бил сключен договор за управление. Дори
и по стария Закон са счетоводството нямал самостоятелни права да взема решения
(без да ги съгласува с Г.С.на ЮЦДП С.). Също така бил подчинен и
методологически на Г.С.на ЮЦДП С.. Само по негово нареждане би могъл да отрази
счетоводно определена операция. Всички указания и насоки по месечно и годишно
счетоводно приключване се давали от Г.С. на ЮЦДП С. за изпълнение. Същият
разпореждал сроковете и периодичността на изготвянето и представянето на
счетоводните справки, в.т.ч. и изготвянето и представянето на годишните ОПР и
Баланс на ТП ДГС и на ЮЦДП. За каква ръководна длъжност в процесния случай
можело да се говори при положение, че Г.С. нямал делегирани права и възможности
да взема самостоятелни решения за извършване на разходи и извършване на
плащания, решения във връзка с периодичността, касаеща изготвяните отчети и
справки, управленски решения свързани с избор на одитор на поделението, решения
свързани с размера на работните заплати, решения свързани с избор на обслужваща
банка, в т.ч. и да прави предложения за структурни промени в организацията на
работата и касаещи финансовата и счетоводната дейност на предприятието. От
сключването на цитирания в заповедта договор не произтичали правомощия за
ответника спрямо ищеца да бъде приложен чл. 328, ал. 2 от КТ. Фактическият
състав за законосъобразността на такова прекратяване на трудовото му
правоотношение изобщо не бил налице, защото липсвали всички негови съществени
елементи, изискуеми от закона и от вътрешните правила на МЗГ и на
предприятието. Не били спазени изискванията на общата и специална процедура за
уволнението (в т.ч. нужните съгласувания), уволнен бил по време на отпуск по
болест, не било извършено необходимото съгласно закона и правилника на
ответното предприятие, за да бъде налице фактическия състав на
законосъобразното прекратяване на трудовия договор. Не били налице изискуемите
от закона елементи на фактическия състав на прекратяването изцяло.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № 442 от 19.09.2016г. на
Директора на ТП „Д.Г.С.– К.“, да го възстанови на заеманата до уволнението
длъжност – Г.С. с място на работа „Д.Г.С.– К.“, териториално поделение на Ю.П.–
С., да осъди ответника да му заплати
обезщетение за периода през който е останал без работа, но не повече от шест
месеца след уволнението, считано от 20.09.2016г. в размер на 17 254.38
лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.11.2016г.
до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Д.Г.С.– К.“, ЕИК ****,
териториално поделение на Ю.П.- С., ЕИК ***, адрес: гр.К., ул. „К. В.“ 23
(Ю.П., ЕИК ***гр.С., бул. „Б.“ № 14), чрез процесуалния си представител оспорва
иска. Въвежда следните възражения срещу обстоятелствата, на които се основава
иска: 1) заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
законосъобразна. 1.1) Заповедта за уволнение съдържала всички изискуеми от
закона реквизити. Ясно и точно било посочено основанието за издаването й. В
заповедта били описани предпоставките за издаването й, тоест същата била
мотивирана, въпреки, че при уволнение на основание чл. 328, ал.2 от КТ
преценката на работодателя да го осъществи не подлежала на съдебен контрол.
Нямало изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на
причините за решението на лицето, на което било възложено управлението. 1.2)
признава факта, че заповедта е връчена на ищеца по време на отпуск поради
временна нетрудоспособност. За ползвания отпуск от ищеца били представени
Болничен лист № ******* от 20.08.2016г. и Болничен лист № ******* от
09.09.2016г. За прекратяване на трудовия договор от горското стопанство било
отправено искане до Инспекция по труда за издаване на разрешение на основание
чл.333 от КТ. От страна на Дирекция „Инспекция по труда“ постъпил отговор с
Изх. №16216441 от 13.09.2016г., в който било заявено, че при прекратяване на
трудов договор по чл.328, ал.2 от КТ не се изисква разрешение и такова не
следва да бъде издадено. В разпоредбата на чл.333 от КТ било нормативно
определено, че работодателят може да извършва уволнение само с предварително
разрешение, но в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, а настоящият не попадал в тези хипотези. Изводът бил, че при
прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.2 от КТ работникът не се ползва
със закрилата на чл. 333 от КТ. Въпреки това от страна на работодателя били
извършени действия в посока да се снабди с разрешение, но становището на
инспекцията, че такова не се изисква било категорично. 1.3) Прекратяването на
трудовото Правоотношение било съгласувано и от Директора на „Ю.Д.П.“ с Писмо
Изх.№ 16- Изх.-6070-01 от 13.09.2016г., изискано на основание чл.12 и 13 от
Раздел V на Договор за управление №12/01.07.2016г. 2) Счита, че са налице са
предпоставките за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание в
Заповед №442 от 19.09.2016г а именно: 2.1) Сключи съм Договор за управление №12
от 01.07.2016г. с Директора на „Ю.Д.П.” и към момента на издаване на заповедта
не са изтекли 9 (девет) месеца от подписването му. По силата на сключеният
договор бил директор на ТП „ДГС-К.“, считано от 04.07.2016г. С договора за
управление безспорно му било възложено постигането на определени стопански
цели, които били следствие на действащото законодателство и решенията на
Министъра на земеделието и храните като упражняващ правата на собственост на
държавата и орган на управление, на Управителния съвет като орган на управление
на предприятието и на директора на ЮЦДП. Статута на ЮЦДП бил нормативно уреден
в глава X на Закона за горите и то безспорно било търговец по смисъла на
Търговския закон. От изложеното следвало, че е изпълнен елемент от фактическия
състав на чл.328, ал.2 от КТ. 2.2) Горските стопанства били териториални
поделения на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, които били
търговци. ТП ДГС-К. било териториално поделение на „Ю.Д.П.” ДП (ЮЦДП), което
осъществявало функциите на предприятието в определения му район на дейност.
Връзката между ТП „ДГС-К.”, както и въобще на държавните горски и държавните
ловни стопанства (ДГС и ДЛС) в структурата на ЮЦДП, и ЮЦДП била корелативна.
Чрез ДГС и ДЛС в структурата си, ЮЦДП осъществявало своя предмет на дейност,
постигало поставените стопански цели. Неслучайно и законодателят боравел с
термина „договор за управление” - чл. 173, ал.3 от ЗГ, съгласно който директорът
на държавното предприятие (в случая на ЮЦДП) сключвало договори за управление с
директорите на териториалните поделения. Всички останали служители в ДГС и ДЛС
работели по трудово правоотношение, докато директорът на ДГС/ДЛС изпълнявал
възложеното му на основание договор за управление, по естеството си договор за
поръчка, чиято цел била постигане на определени стопански резултати, за което
било необходимо директорът на стопанството да организира, ръководи, координира
и контролира цялостната дейност в стопанството по начин, който да обезпечи
постигането на тези цели. Законодателят бил последователен при определяне
характера на дейността на териториалните поделения на държавните предприятия по
чл. 163, ал.1 от Закона за горите. В чл. 174, ал.1 от ЗГ било уредено, че
териториалните поделения на държавните предприятия: 1. сключват от свое име, за
своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на
предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие
правомощия; 2. водят счетоводство и представят в централното управление
изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството: 3. имат
банкови сметки; 4. имат свой печат; 5. водят от свое име и за своя сметка
съдебни и арбитражни дела; 6. са работодатели по смисъла на § 1. т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда: 7. разчитат се самостоятелно с
общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси.
Отговорността, която законодателят поставял пред териториалните поделения на
държавното предприятие била на практика вменена като отговорност на изпълнителя
по договора за управление на държавното горско или ловно стопанство, тъй като
директорът на стопанството поемал ръководството и представителството на
ДГС/ДЛС. В зависимост от организацията на дейността, която директорът на
стопанството въвеждал, координирал и контролирал, зависело постигането на
поставените финансово-стопански цели, както на стопанството, така и на
държавното предприятие като цяло. Финансовият резултат бил основа и за формиране
на средствата за работна заплата в ДГС/ДЛС- чл. 175 от ЗГ. Териториалното
поделение -„Д.Г.С.– К.“ безспорно представлявало предприятие по смисъла на § 1
т. 2 от ДР на КТ, а освен това имало качеството на работодател по смисъла на §
1 т. 1 (като поделение на юридическото лице „Ю.Д.П.”, гр. С. (чл. 164, чл.1 от
ЗГ и чл. 2, ал.1 и чл. 24, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
„Ю.Д.П.”). Видно от договора за управление, директорът на ТП изготвял и
представял в Централното управление годишния финансов план на предприятието
(поделението), а така също представял в Централното управление и финансовия
отчет на това поделение, като в случай на виновно неизпълнение на утвърдения
финансов план за дейността на териториалното поделение, договорът за управление,
сключен с него можело да бъде прекратен от възложителя - директора на „Ю.Д.П.”.
С оглед на изложеното счита, че ТП „ДГС-К.” е предприятие по смисъла на §1, т.2
от ДР на КТ и развива стопанска дейност, поради което уволнението е извършено
от лице с работодателска дееспособност, тоест налице е и другият елемент от
фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ. 2.3) Основният въпрос, за който се
спори в исковата молба бил, че длъжността „Г.С.” не е ръководна. Твърдяло се,
че длъжността никога не е била ръководна и **ят не бил лице, от чиято дейност
зависи финансовия резултат, които твърдения били необосновани и неверни. В
Раздел II „Основни функции и задължения” от длъжностната характеристика на
Г.С.били включени следните задължения: организира, ръководи и контролира
финансовата дейност, счетоводната отчетност и осъществява вътрешен финансов
контрол; следи за срочното, ефективното и качествено изпълнение на възложената
от него работа от счетоводни работници в поделението; съставя и подписва с
втори подпис тримесечните, шестмесечните, деветмесечните баланси на поделението
и ги предава на ЮЦДП; осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по
спазване на финансовата дисциплина и правилното оформяне на първичните платежни
документи; извършва системен анализ на финансовото състояние и финансовите
резултати; следи, участва и контролира комисиите, извършващи инвентаризации на
материално отговорните лица, като осигурява необходимата информация при
реализиране на липси на стоково-материални ценности и при търсене на
отговорност; съставя и подписва с втори подпис справки, отчети и формуляри. В
Раздел III „Права” от длъжностната характеристика на Г.С.е посочено, че взема
самостоятелни решения при осчетоводяване и обработка на документите по текущата
дейност, прави предложения за промени във формата на счетоводството пред
ръководството на предприятието, произтичащи от нормативните промени и прави
предложения за санкциониране и поощрение на счетоводните служители в
поделението. При анализа на правата и задълженията, описани в длъжностната
характеристика на ищеца следвало да се направи категоричен извод, че длъжността
е ръководна. Характерът на длъжността като ръководна се определял от
длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по
Националната квалификация на професиите и длъжностите или от длъжностното
разписание, каквито твърдения били наведени в исковата молба. В конкретния
случай, видно от установеното по-горе съдържание на длъжностната характеристика
на ищеца - целите и функционалните задължения на длъжността „Г.С.” в
териториалното поделение, тя имала ясно изразен ръководен, организационен и
контролен, тоест също ръководен характер, по отношение на финансовата дейност в
поделението. В тази посока било Решение № 272 от 14.10.2016г. по гр. дело
№1691/2016г. на гражданска колегия, четвърто отделение на ВКС, Определение
№1289 от 17.11.2015г. по гр. дело № 5127/2015г. на IV г.о. и Решение № 442 от
08.06.2010г. по гр.дело №1621/2009г. на III гражданско отделение. В Решение
№272/14.10.2016г. съдът стигнал до извода, който аналогично следвало да бъде
приложен и в настоящия спор, че Г.С. на поделението, ведно с директора и
неговите наместници, организират и от тяхната работа зависи планирането,
насочването и успеха в управлението на горските територии - държавна
собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, в
съответния териториален обхват на дейност на териториалното поделение. На
01.07.2016г. сключил договор за управление *** и в ръководния си екип,
съобразно установеното по-горе съдържание на трудови функции, отчетност,
отговорност и подчинение, бил включен и Г.С.. Длъжността била сред тези, които
има предвид законодателят в § 1, т. 3 ДР КТ и като нов управител на поделението
разполагал с правната възможност да прекратя трудовото правоотношение по реда
на чл. 328, ал. 2 КТ. Друго твърдение на ищеца, с което оспорва, че заеманата
длъжност от него е ръководна, било това че съгласно чл.29, ал.1, т.8 от
Правилника за организация и дейността на ЮЦДП директорът на поделението изготвя
и представя в ЦУ на предприятието за приемане от Управителния съвет на
предприятието: годишния финансов план на поделението и длъжностното разписание
на поделението. Цитираната разпоредба касаела правата и задълженията на
директорите на поделенията, които обаче директорът бил в невъзможност да
изпълни без участието на другите ръководни длъжности, каквато била и на главния
**. Финансовият план се изготвял с прякото участие на Г.С. и задължително
съдържал двоен подпис. Представя финансов план за предходната година 2015г., от
който било видно, че същият е подписан от бившия Г.С. - ищец в настоящото
производство. Видно било, че всяка една справка, съставна част от финансовия
план на поделението била изготвена и подписана от Г.С.. Твърдението на ищеца,
че нямал пълна оперативна самостоятелност и изпълнявал нареждания от
предприятието и от Г.С.на предприятието също не изключвали понятието
„ръководност” на длъжността. Дефинирането на една длъжност като ръководна не
изключвало да е в йерархическа подчиненост на други лица, както и да бъдат
изпълнявани нареждания съгласно нормативните актове. Действително, от страна на
предприятието се съгласували разходите по обществени поръчки, но това било с
цел извършване на проверка дали са заложени във Финансовия план. Финансовият
план се изготвял в териториалното поделение с основното участие на Г.С.и след
това се утвърждавал от ЮЦДП. Разходът по всички обществени поръчки се
изчислявал, формирал и планирал от главния **, а единствената причина да се
одобрява от предприятието била тази, че именно то е възложителят по смисъла на
Закона за обществените поръчки. Размерът на предвидения разход за съответната
услуга, доставка или строителство служел за преценка на праговете и определяне
вида на процедурата по ЗОП. При договорите за добив на дървесина, които се
сключвали по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти преценката за извършване на
плащанията, като срокове и размер била изцяло на главния **. С изисканата от
ищеца Заповед №117 от 20.02.2015г. на Директора на ЮЦДП, били утвърдени
Вътрешни правила за организация на дейността в „Ю.Д.П.” в процеса на възлагане
на изпълнението в горските територии - държавна собственост и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти. В чл.29 от Вътрешните правила били
уредени задълженията на главния **, и му
били вменени отговорности като да подписва всички договори за възлагане на
дейности и за ползването на дървесина в горски територии - държавна
собственост, да извършва разплащанията по договорите, да проверява
представените му фактури, както и да отговаря за освобождаване на гаранциите за
участие и гаранциите за изпълнение. От разпоредбата на вътрешните правила
ставало ясно, че Г.С. заедно с директора подписва всички договори, което
означавало, че носи солидарна отговорност за финансовата част от договорите -
размери на сумите, срокове и начин на плащане, което бил още един елемент,
обуславящ ръководния характер на длъжността. Развиването на теза в посоката, че
Г.С. е под контрола на Г.С.на предприятието, както и че следва да спазва
действащото законодателство в страната по никакъв начин не изключвало
ръководния характер на длъжността. Ищецът навеждал твърдения, че при определяне
на работните заплати в териториалното поделение се спазвали вътрешните правила
на ЮЦДП и цитирал разпоредбата на чл.175, ал.3 от Закона за горите, според
която средствата за работна заплата се формирали в зависимост от финансовия
резултат. С цитираната разпоредба ищецът сам давал отговор на въпроса относно
ръководния характер на длъжността, а именно пряката зависимост между определяне
на размера на заплатите и постигнатия финансов резултат, който резултат се
осъществявал главно чрез дейността на Г.С.с помощта на подчинените му или
отново се достигало извода, че Г.С. съвместно с директора планира и насочва
успеха на управлението, в каквато посока било и Решение № 272 от 14.10.2016г.
на ВКС по гр. д. 1691/2016г. В представеното от ищеца Писмо Изх. №326 от
15.01.2013г. на ЮЦДП относно формиране на допълнителни средства за четвърто
тримесечие на 2012г. ставало ясно, че от предприятието се одобрява само общата
сума за средства за работна заплата, а същата сума се определя в зависимост от
финансовия резултат, постигнат от териториалното поделение за съответното
тримесечие. От анализа на представеното писмо ставало ясно, че се дават само
общи нормативни указания за формиране на тези средства, но Г.С. е този, който
разпределя средствата на работещите, определя размера им и отговаря за
правилното разпределяне на сумите. Чл.1, ал.3 от Наредба №22 от 14.12.2012г. за
условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в държавните
предприятия по чл.163 от Закона за горите и техните териториални поделения
(Обн. ДВ. бр. 101 от 18.12.2012г.) гласял, че средствата за работна заплата в
териториалните поделения се определят в зависимост финансовия резултат от
дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в съответното
поделение и с тази разпоредба отново се разкривала връзката между определяне на
средствата за работна заплата, тоест техния размер и постигнат финансов
резултат, който пък бил в пряка връзка с дейността на Г.С.съвместно с директора
на поделението. В същия смисъл било и представеното от ищеца към исковата молба
Писмо Изх. №7/02.01.2012г. на директора на ЮЦДП, с което била изискана
информация за финансовия резултат на поделението през 2012г., която информация
да послужи за формиране на финансовия резултат на предприятието, както и била
изискана информация за основната работна заплата. От представеното писмо
ставало ясно, че горското стопанство има оперативна самостоятелност,
предприятието не отговаря пряко за финансовия резултат на поделението и тази дейност
е възложена на директора и главния **. Виждало се, че директорът на датата
02.01.2013г. резолирал полученото писмо до г-н А. - Г.С. към онзи момент. От
изисканата информация още ставало ясно, че и размерът на работната заплата се
определя в поделението. От страна на предприятието се давали само общи насоки
за спазване на действащото законодателство или се изисквало представяне на
справки, но няма вмешателство при поименното разпределение на средствата.
Ищецът навеждал и възражението, че не отговаря за цялостния производствен
процес. От анализа на възложените трудови функции по длъжностна характеристика
обаче се установявало, че на ищеца са възложени трудови функции по ръководство
на цялостния трудов процес в сферата на финансовата дейност и счетоводната
отчетност в ТП „ДГС- К.”. Дейността му обхващала и необходимостта да е в
„непрекъснати връзки с ръководството, счетоводния отдел, юрисконсулта, с всички
работници и служители на Държавното горско стопанство, както и със счетоводния
отдел на РДГ“, именно защото това се налагало от възложените му организационни,
ръководни и контролни трудови функции в сферата на финансовата дейност и
счетоводна отчетност в стопанството, изискващи да се следи текущо и постоянно
за приложението и спазването на всички нормативни актове, свързани с
икономиката и дейността на ДГС. Йерархически подчинени на Г.С.били лицата на
длъжност „***-**”, „**” и „***8“. Лицето на длъжност „**” било преназначено на
длъжност „експерт-маркетинг“, в последствие от длъжност „експерт-маркетинг“ на
18.07.2016г. било преназначено на длъжност „**“. Връчени били длъжностни
характеристики, в които била уредена пряката йерархическа подчиненост на
изброените длъжности на главния **, но през целия период въпреки
преназначаванията длъжностите били с пряка подчиненост на главния **.
Регламентиране на йерархическата подчиненост се съдържало в длъжностните
характеристики на длъжностите „****-**”, „****” и „**”. В известна степен
можело да се каже, че и други служителите, които имали задължение да отчитат в счетоводството
изготвяни/оформяни от тях документи, свързани с плащания работели под
ръководството на главния **. В подкрепа на това било и обстоятелството, че
ищецът като Г.С. изготвял ежегодно годишния финансов отчет на стопанството,
участвал в работни съвещания с главните **и на ДГС/ДЛС в структурата на ЮЦДП,
организирани от Г.С.на последното, от които било видно, че същите са били в
пряка зависимост от главния **. Видно било от представеното поименно щатно
разписание в горското стопанство, че персоналът с административни функции е
малък на брой – общо 11 лица и нямало как да има повече работещи в пряка
йерархическа подчиненост на Г.С., както и в структурата на поделението по
принцип нямало обособени отдели. Всички лица, работещи в горското стопанство и
посочени в поименното разписание на длъжностите от Клас 3 „Техници и приложни
специалисти” до Клас 9 „Професии, неизискващи специална квалификация” били
длъжности, свързани с работа по терена или в дървопреработвателен цех,
стопанисван от горското стопанство и находящ се в с. Д., общ. К., а не с
административен характер. Необосновано било и твърдението на ищеца, че по новия
Закон за счетоводството (в сила от 01.01.2016г.) се променяли функциите на
Г.С.и че следвало да му бъде връчена нова длъжностна характеристика. В чл.1 от
Закона за счетоводството се съдържал обхвата на въпросите, които се уреждат в
този закон. В този обхват не се включвали права и задължения на Г.С.. Не било
ясно как ищецът при прочит на закона достигал до извода, че длъжността му не е
ръководна. Практически невъзможно било, както за счетоводната дейност, така и
за всяка друга дейност в страната да не бъде регламентиран начина на
осъществяването й в нормативен акт. В закона били уредени въпроси като текущо
счетоводно отчитане и счетоводни системи в предприятията, счетоводни документи
и счетоводна информация, инвентаризацията на активите и пасивите, съхраняването
на счетоводната информация, финансово отчитане, съставяне на финансови отчети и
други. Дотук повечето от дейностите били включени като ръководни задължения в
длъжностната характеристика на главния **, например: „организира, ръководи и
контролира финансовата дейност, счетоводната отчетност и осъществява вътрешен
финансов контрол“ и „осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по
спазване на финансовата дисциплина и правилното оформяне на първичните платежни
документи“. Моли по делото да не бъде вземана предвид Заповед № 303 от
19.07.2016г., с която на Г.С.били начислени средства за работна заплата в
размер на 2861,21 лева. Цитираната заповед с изменил в тази част с последваща
Заповед № 504 от 19.10.2016г., според която не се разпределят допълнителни
средства на главния **. Причината за изменение на заповедта бил представен
Одитен доклад с Вх. №1479 от 12.08.2016г., съдържащ констатации за извършени
нарушения от главния **.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
След преценка
на доказателствата по делото, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За безспорни
на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК са приети следните факти: страните са
били в трудово правоотношение, ищецът е заемал длъжността Г.С., сключен е
договор за управление, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал.2 от КТ с оспорената заповед. Ищецът не е бил натоварен и
не е влизало във функциите му на гл. ** да определя регистриран одитор или
специализирано одиторско предприятие за одит и заверка на годишния финансов
отчет за посочените години. Ищецът не е бил натоварен и не е влизало в
длъжностните му функции да взема решение за закупване, бракуване и ликвидация
на ДМА на стойност до 30 000 лв., както и да определя обслужващи банки, в това
число на ДГС К., като въпросите посочени и приети за безспорни за нормативно
уредени и детайлно обяснени на лист 188 и следващите от делото, както и факта,
че електронния подпис не е издаден на името на ищеца и никога не му е бил
издаван такъв.
За да е извършено законно
уволнението на основание чл. 328, ал.2 от КТ, следва да се установи кумулативно
наличието на три предпоставки: да е сключен договор за управление на
предприятието, да спазен 9-месечен срок за прекратяване на трудовия договор по
чл.328, ал.2, пр.последно от КТ и длъжността, която е заемал ищецът към момента
на уволнението му да попада сред ръководните
длъжности в ответното предприятие. Страните не оспорват наличието на два от
елементите на сложния фактически състав по чл.328, ал.2 от КТ:
На 01.07.2016г. е бил сключен
Договор за възлагане на управление с между директора на Ю.П.– С. и директора на
териториалното поделение като със заповед № 442 от 19.09.2016г. трудовото
правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.2 от КТ
считано от 20.09.2016г., т.е. спазен е изискуемия 9-месечен срок.
Ответникът е работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, по този въпрос между страните не съществува спор
и качеството на поделение е законодателно уредено с нормите на чл. 163, 164 и
174 от Закона за горите.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът въвежда няколко
възражения срещу законността на уволнението:
Твърди се нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ – неспазване на изискването на
предварителна закрила. Доводът се явява неоснователен. Нормата на чл. 333, ал.1
от КТ съдържа изчерпателно основанията, при които работникът/служителят се ползва
от предварителната закрила и това са случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5
и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. Обстоятелството, че към датата, на която е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е ползвал разрешен
му отпуск от здравните органи (за периода от 05.09.2016г. до 24.09.2016г. –
л.16) е ирелевантно за законността на уволнението, доколкото предпоставките за
упражняване на работодателската власт по чл. 328, ал.2 от КТ изключват закрила
на заемащите ръководни длъжности. Касае се до право на работодателя да сформира
свой екип и безмотивно да прекрати трудовото правоотношение със заемащите
такива длъжности. Нормата на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ не се прилага при
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на ч. 328, ал.2 от КТ
доколкото в нея не е посочена тази разпоредба, а съдът не следва да я прилага
разширително, в отклонение на императивните правила за предметния обхват на
закрилата. В този смисъл е и Решение №
85 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 760/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
Вторият довод и основен спор в
процеса е дали длъжността Г.С. попада сред ръководните длъжности в ответното
предприятие. Според законовата дефиниция на §1, т.3 от ДР на КТ ръководството
на предприятието включва ръководителя на предприятието, неговите заместници и
други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително
и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за
управление. Характерът на длъжността като ръководна се определя от трудовите
функции, възложени на работника или служителя с трудовия му договор и по
длъжностната характеристика за заеманата длъжност или изпълнявана работа.
Съгласно Решение № 388 от 06.12.2012г. по гр. д. 582/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за прилагане от
съдилищата, служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл.
328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от трудовата функция на
изпълняваната от тях работа пряко да зависи дейността на предприятието или на
отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по
предмета на дейност на работодателя. По делото е приета като доказателство
длъжностна характеристика на за длъжността Г.С., връчена на ищеца на
02.11.2011г. с основни задължения, посочени в раздел ІІ, като в т.1, 2, 5 и 7
на ищеца са възложени ръководни функции – организира, ръководи и контролира
финансовата дейност, счетоводната отчетност и осъществява вътрешен финансов
контрол; следи за срочното, ефективното и качествено изпълнение на възложената
от него работа от счетоводни работници в поделението; осъществява
предварителен, текущ и последващ контрол по спазване на финансовата дисциплина
и правилното оформяне на първичните платежни документи; следи, участва и
контролира комисиите, извършващи инвентаризации на материално отговорните лица,
като осигурява необходимата информация при реализиране на липси на стоково-материални
ценности и при търсене на отговорност. Всички тези задължения се възприемат от
настоящия съдебен състав като ръководни, касаещи контрол върху трудовите
функции възложени на други лица, работещи в предприятието. Следва да се посочи,
че Г.С. е йерархически подчинен пряко на директора на поделението.
Неоснователни се явяват доводите на ищеца за конкретни трудови функции, които
не му били възложени (например издаването на електронен подпис на негово име
или избор на обслужваща банка). Законодателят не заложил в нормата на чл. 328,
ал.2 от КТ изискване функциите на работниците/служителите заемащи ръководни
длъжности, да се покриват с тези на работодателя, в каквато насока са подробно
изложените от ищеца становища, в които се сочи какви конкретни функции същият
не е изпълнявал, за да се приеме длъжността му за ръководна. Длъжността „Г.С.“ в настоящия случай
представлява част от ръководството на предприятието доколкото с оглед
установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява
част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във
връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен
на управляващия. Не се споделят доводите
на ищеца, че във връзка с изпълнението на тези задължения, последният не е имал
подчинени лица. Предмета и съдържанието на посочените от съда функции, задачи и
отговорности, възложени на ищеца се включва ръководство на трудовия процес на
предприятието, както и вземане на решения по този повод. Съдържанието на изискванията
за изпълнение на длъжността му сочат, че тя няма само и чисто изпълнителски
характер, а му е възложено вземане на ръководни решения. Действително, всяка
една трудова дейност сама по себе си изисква организация на трудовия процес и
представлява етап и част от трудовия процес в цялото предприятие, без тя
непременно да е ръководна. Основна черта на ръководната дейност е правомощието
да се вземат самостоятелни управленски и ръководни решения от служителя в
дадена трудова дейност, обособена във функционално трудово звено или в
предприятието като цяло. Именно такива дейности съдът намира, че са посочените
по-горе и възложени на ищеца с длъжностната му характеристика. Без правно
значение са преките дейности, които ищецът реално е извършвал, доколкото на
същия са били възложени задачи по управление и контрол.
Настоящият състав намира, че
уволнението за незаконно на друго основание - правото на уволнение по реда на
чл.328, ал.2 от КТ не е предпоставено единствено от промяната на личността на
лицето, на което се възлага изпълнението за управление, а от неговото
съдържание и конкретната програма, предмет на договора за изпълнение.
Задължителната практика на ВКС - Решение № 249 от 04.07.2013 г. по гр. д. №
1358/2012 г. на ВКС, IV г. о. е прието следното: При сключване на нов по време
договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е
имало предходен договор за управление, дали бизнес-програмата следва да е нова,
сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки
договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно:
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа
на бизнес-задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес-програма, която
да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати,
като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради
което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на
управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което
му се предоставят правата по чл.
328, ал. 2 от КТ. Бизнес-задачата с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и
с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да
е налице връзка между тях. В настоящия случай работодателят не е нито посочил,
нито доказал да му е поставена конкретна бизнес задача с икономически
параметри. При преценка дали един договор, който при сключването му е определен
като „договор за управление на предприятие“ има характер на такъв по смисъла
на чл.328, ал.2 от КТ и дали въз основа
на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието,
следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с
него задачи и дали са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел,
каквато в настоящия случай не се доказва. В представения по делото договор за
управление не са поставени конкретни бизнес-задачи, съобразно посоченото
по-горе. Договорът е сключен на основание чл.173, ал.3 от Закона за горите, и
предвид неговия предмет и очертаните правомощия на ръководителя на
териториалното поделение, установява се, че с директора не е не е уговорено
постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна
стопанска или производствена програма. Предвид изложеното съдът намира, че
процесният договор не е договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ и че директорът не
разполага с работодателска власт да упражни правото си на уволнение по чл. 328,
ал.2 от КТ, доколкото това негово право е обусловено от необходимостта да
подбере свой екип за постигането на конкретна програма. По изложените
съображения искът за отмяна на уволнението се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Тъй като съдът
признава за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 442 от 19.09.2016 г.
и го отменя, а ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор в ответното поделение, съдът приема, че са
налице всички предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност: Г.С..
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
За да бъде
уважен искът с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с член
225, ал. 1 от КТ, задължително трябва да са налице следните три предпоставки:
уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно; да
е налице вреда, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението през
което е останал без работа, но не за повече от шест месеца; да е налице
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Ако лисва
коя да е от трети предпоставки, така предявения иск следва да бъде отхвърлен. В
конкретния случай съдът признава уволнението за незаконно и го отменя. При
доказателствена тежест на ищеца, същият е ангажирал доказателства за оставането
си без работа след уволнението през периода от прекратяване на правоотношението
– 20.09.2016г. до предявяване на иска – 14.11.2016г. когато е бил представен
препис от трудовата му книжка. Въпреки че съдът е разпределил в негова тежест
да докаже целият период, за който е останал без работа, допълнително
доказателства в тази насока не са ангажирани, нито към датата на даване ход на
устните състезания, нито към датата на изтичане на шестмесечния срок от
уволнението – 19.03.2017г. При това положение и като взе предвид че
първоначалното и първото допълнително заключение на вещото лице установяват
размер на дължимото обезщетение на база последния отработен месец в
съответствие с изискването на чл. 228 от КТ, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 706.15 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода от 20.09.2016г. до
14.11.2016г. включително, която сума представлява размера на обезщетението за
един месец и седемнадесет работни дни, изчислени на база 23 работни дни през
месец август. За разликата над 2 706.15 лева и за пълния претендиран
период до 19.03.2017г. включително, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира
разноски за производството пред настоящата инстанция и такива му се следват в
установения размер от 2 528 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед
уважените исковете държавна такса по
сметка на КрлРС в размер на 60.00 лева по двата неоценяеми иска и 108.24 лева
по оценяемия иск, както и направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на
основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението,
извършено със Заповед № 442 от 19.09.2016 г. на Директора на „Д.Г.С.–К.“, ЕИК ****, с адрес: гр.К., ул.
„К. В.“ 23, Териториално поделение на Ю.П.- С., ЕИК ***, адрес: гр.С., бул.
„Б.“ № 14, с
която е прекратено трудовото правоотношение с Е.П.А. с ЕГН ********** *** на основание
член 328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за управление.
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, Е.П.А. с ЕГН ********** *** на длъжността,
заемана преди уволнението – Г.С. в „Д.Г.С.–К.“, ЕИК ****, с адрес: гр.К., ул. „К. В.“
23.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, „Д.Г.С.–К.“, ЕИК ****, с адрес: гр.К., ул.
„К. В.“ 23 да
заплати на Е.П.А. с ЕГН
********** *** обезщетение
за времето, през което е останал без работа за периода от 20.09.2016г. до
14.11.2016г. за един месец и седемнадесет дни в размер на 2 706.15 лева
(две хиляди седемстотин и шест лева и петнадесет стотинки), като за разликата
над 2 706.15 лева е за периода от 15.11.2016г. до 19.03.2017г.
включително, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от КТ, „Д.Г.С.–К.“, ЕИК ****, с адрес: гр.К., ул. „К. В.“ 23 да заплати на Е.П.А. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 2 528 (две хиляди петстотин двадесет и осем)
лева.
ОСЪЖДА Д.Г.С.–К.“, ЕИК ****, с адрес: гр.К., ул.
„К. В.“ 23 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни
такси и разноски в общ размер на 368.24 лева (триста шестдесет и осем лева
двадесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315,ал.2 ГПК в
двуседмичен срок, считано от 06.06.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.