№ 904
гр. Варна , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500432 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. С. от гр.Варна, срещу
разпореждане №272892/01.12.20г. по ч.гр.д.№15252 по описа за 2020 година на ВРС, в
частта, с която е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена в
полза на Ш.С. Р. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, тъй като не били налице предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК. Счита, че
процесният запис на заповед няма валидно определен падеж, тъй като съдържал падеж на
определена дата и израза, че е платим срещу предявяването му. Поради липсата на валидно
определен падеж намира записа на заповед за нищожен, предвид което и не бил годно
изпълнително основание. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане.
Ответната страна Ш.С. Р. в дадения срок представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения и
моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№15252 по описа за 2020 година на ВРС, е
1
образувано по заявление на Ш.С. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
С. С. С. от гр.Варна, по запис на заповед за парични задължения на длъжника в размер на
сумата от 150000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 07.10.13г., ведно
със законната лихва върху нея и разноски по производството. Въз основа на това заявление
в полза на заявителя Ш.С. Р. е издадено разпореждане №272892 от 01.12.2020г., с което е
постановено незабавно изпълнение на осн. чл.418, ал.1 ГПК на заповед за изпълнение на
парично задължение №262021/01.12.2020г. срещу длъжника за заплащане на горепосочената
сума, като със заповедта е присъдена и сумата от 5868лв, представляваща направени по
делото разноски за д.т.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника С. С. С.,
като в срока за възражение е подадена и частната жалба, инициирала настоящото
производство.
За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен
лист, съгласно чл. 418, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът следва да извърши проверка на документа от
външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на
изпълнение вземане.
Съгласно разпоредбите на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени
от актовете по чл.417 ГПК. Паричното вземането, за което кредиторът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу частния жалбоподател, е основано на документ по
чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед, издаден на 07.10.13г. От представения запис на
заповед е видно, че същият притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на
чл.535 ТЗ. Документът носи наименованието "запис на заповед", което е поставено, както
като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа
връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати,
както и е обективирано изявлението му като издател, че се задължава "безусловно" да
заплати определена сума, а именно сумата от 150000евро, на падеж – 07.10.19г. Липсва в
текста на ценната книга друг падеж, за да се изведе извод за нищожност на процесния
менителничен ефект. Употребеният в текста на процесния запис на заповед израз "...срещу
представянето / предявяването/ на настоящия запис на заповед ..", не води до извода, че
падежите са два – по чл.486, ал.1, т.1 и т.4 ТЗ, доколкото предявяването на конкретна дата
не е обуславящо за настъпването на падежа, а е с оглед изрично указано задължение за
представяне на ценната книга при изпълнение на задължението / в този смисъл са Решение
№ 105 от 23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, Определение № 763 от 11.11.2011 г. по
ч. т. д. № 678/2011 г. на ВКС , Определение № 87 от 1.02.2012 г. по ч. т. д. № 882/2011 г. на
ВКС/. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати. Посочени са и дата и
място на издаването и плащането, налице е и подписа на соченото като издател лице.
Притежавайки изброените и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити,
2
записът на заповед е редовен от външна страна и годен да породи менителнично
задължение.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
разпореждане, в частта относно незабавното изпълнение, следва да бъде потвърдено. Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №272892/01.12.20г., постановено по ч.гр.д.
№ 15252/2020г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е допуснато незабавно изпълнение на
заповед №262021/01.12.20г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена в полза на Ш.С. Р. срещу длъжника С. С. С. от гр.Варна, ЕГН
**********, и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОe окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3