№ 6041
гр. С., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №0211110159586 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ от Н.
ЯНК. Р. за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на
ищеца сумата от 20 335,92 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва върху внесена
парична гаранция в размер на 10000 лева, за периода от 30.06.2003 г. (датата на внасяне
на сумата) до 18.06.2021 г. (датата на възстановяване на сумата), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 18.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството обвиняем с Постановление от
24.06.2003г. по сл. дело 568/02 по описа на ССлС за извършване на престъпление по
чл. 211 пр.1 вр. чл.210 ал. 1 т.3 вр .чл. 209 ал. 1 вр.20 ал.2 НК. Със същия акт му била
наложена МНО „парична гаранция“ в размер на 10000 лв., внесена по сметка на
Столична следствена служба на 30.06.2003г. С Постановление от 5.05.2004г. бил
привлечен като обвиняем по повдигнатите му обвинения и била потвърдена
наложената МНО. С Постановление от 19.04.2006г. на СРП по пр.пр. № СП-22/04 по
описа на СРП било прекратено частично повдигнатото му обвинение относно формата
на съучастие по чл. 20 ал. 2 НК, като наложената МНО била отново потвърдена.
Твърди се в хода на образуваното производство по чл. 2б ЗОДОВ по гр.д. №
1785/2020г. по описа на СГС, ГО, І – 29 състав да е узнал, че с постановление от 2015г.
е прекратено воденото срещу него сл. дело 568/02 по описа на ССлС, а наложената
МНО била отменена. Сочи, че постановлението за прекратяване му било надлежно
връчено на 14.05.2021г. Поддържа за период от постановяване на постановлението за
прекратяване от 2015г. до завеждане на производството по ЗОДОВ през 2020г.
ответникът да не е предприел действия по връчване на същото, което и било пречка за
неговото влизане в сила. На основание депозирана молба от 27.05.2021г., на
18.06.2021г. внесената гаранция му била възстановено. Твърди, че за период от
внасянето на паричната гаранция до нейното възстановяване е търпял вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва, поради което ответникът
1
следва да понесе отговорността за тяхното репариране. Поддържа, че пропуснатите
ползи са в пряка причинна връзка с повдигнатото му незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което наказателното производство по отношение на
ищецът е прекратено, тъй като внесената сума за парична гаранция е била блокирана
по мярка за неотклонение във връзка с обвинение, за което в последствие
наказателното производство спрямо него е прекратено. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и
да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което
представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. По изложените
съображения моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора по исковата молба,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявеният иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения – че е претърпял вреди като пряк и непосредствен резултат
от предявеното обвинение и наложената парична гаранция, което е основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Липсва причинна
връзка между загубата на лихвата върху внесената като парична гаранция сума по
наказателното производство срещу ищеца и обвинението, тъй като ищецът не твърди
трансфериране на сумата от негова банкова сметка по сметка на получателя на
паричната гаранция. Счита, че паричната гаранция представлява депозит, който
подлежи на връщане във вида и размера, в който е бил внесен и върху него не се
дължат лихви, че евентуални такива лихва биха били дължими при неоснователно
задържане, след като необходимостта от него е отпаднала, но в обстоятелствената част
на исковата молба не се съдържат такива твърдения. Навежда доводи, че ищецът не е
ангажирал доказателства, че имуществото му със сигурност би се увеличило, ако не са
били действията и актовете на правозащитните органи. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; 2/ прекратяването на наказателното производство
срещу него; 3/ че е претърпял твърдените имуществени вреди, както и техният размер и
4/ наличието на причинно следствена връзка между незаконните действия на
правозащитния орган и неблагоприятните последици /вредите/.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното право: че ищецът
Н.Р. е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 24.06.2003г. по сл.
Дело 568/02 по описа на ССлС и му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 211 пр.1, вр.чл.210 ал. 1 т.З вр.чл. 209 ал. 1 вр.20 ал.2 НК, с което
постановление му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
2
10 000 лева, която ищецът е внесъл, производство по което досъдебно производство е
прекратено с Постановление от 2015г.
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в настоящото исково
производство писмени доказателствени средства се установява, че наказателното
производство по сл. дело № 568/2002 г. по описа на Столична следствена служба,
впоследствие преобразувано в сл. дело № СП-34/2003 г. на Столична следствена
служба (ССлС) – Специализирано икономическо отделение, е било образувано за
разследване на извършени през периода 2001 г. – 2003 г. и при условията на
продължавано престъпление деяния против собствеността.
С постановление от 24.06.2003 г. по досъдебно производство по сл. дело №
568/2002 г. по описа на ССлС ищецът Н.Р. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК,
затова че в периода м. септември 2001 г. – м. март 2003 г. с цел да набави за себе си и за
другиго – „Фърст С. Комидитис“ ЕООД, имотна облага, в съучастие като извършител с
Карел Кос Хиранжарб Мисие Параг и други, възбудил и поддържал заблуждение у
различни лица , че дружествата посредничат при покупко-продажба на стокови
фючърси и че представените средства от такива лица са вложени в стокови фючърси, с
което е причинил имотна вреда в размер на около 600000 лева. Към момента на
привличането спрямо ищеца Н.Р. е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 10000 лева.
Ново привличане на ищеца Р. в качественото му на обвиняем по наказателното
производство е направено с постановление от 05 май 2004 г. по сл. дело № 568/2002 г.
по описа на ССлС. Привличането е било за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210,
ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, затова че в периода м.
ноември 2001 г. – април 2003 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление,
като извършител в съучастие с други три лица, е осъществил 55 деяния, като с цел да
набави за себе си и за другиго – ФСК ЕООД, имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у различни лица , че дружествата посредничат при продажбата на стокови
фючърси и че представените средства от такива лица са вложени в стокови фючърси, с
което е причинил имотна вреда в размер на около 652242 лева, като измамата била
извършена от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност, в особено големи
размери и представляваща особено тежък случай поради за засягане на доверието във
финансовата система на Република България.
С постановление от 30.10.2015 г. на прокурор при СРС, на основание чл. 245, ал.
2 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1 от НПК, така воденото наказателно
производство било възобновено, а в частта му водена срещу ищеца Н.Р. за
горепосоченото престъпление – прекратено, като е отменена и взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Постановено е също наказателното
производство да продължи да се води спрямо Карел Кос Хиранжарб Мисие Параг и да
се изготви и изпълни молба за правна помощ за установяване на здравословното му
състояние. Изложени са мотиви за спиране на производството на 11.10.2013 г. поради
невъзможност на обвиняемия Карел Кос Хиранжарб Мисие Параг да участва в
наказателното производство поради влошеното му здравословно състояние,
необходимостта от установяване на здравословното му състояние към момента на
произнасянето с постановлението и липсата на данни от субективна страна
обвиняемият Н.Р. да е извършил престъплението, за което обвинение. Поради
обжалваемостта на постановлението в частта му за прекратяването на наказателното
производството прокурорът при СРП е разпоредил връчване на препис от него и на 73
3
лица (свидетелите по производството). Видно от приложената по настоящото дело
разписка, препис от постановлението е връчен на ищеца Н.Р. на 14.05.2021 г.
Не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че
ищецът Н. ЯНК. Р. е внесъл по сметка на Столична Следствена служба на 30.06.2003 г.
„парична гаранция“ в размер на 10 000 лева по следствено дело № 568/2002 г., както и
че паричната гаранция е възстановена на ищеца на 18.06.2021 г. по посочена от него
банкова сметка.
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В
чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава
на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха
засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.
Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което
е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, т. 2
ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в
заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира
вреди над законната лихва, той следва да ги докаже.
Ищецът е претендира за присъждане на сумата от 20 335,92 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 10 000 лева, внесена по мярка
за неотклонение „парична гаранция”, постановена с постановление от 24.06.2003 г. по
следствено дело № 568/2002 г. по описа на ССлС за периода от 30.06.2003 г. (датата на
внасяне на сумата) до 18.06.2021 г. (датата на възстановяване на сумата), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 18.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът счита, че мярката за неотклонение „парична гаранция” се явява незаконна,
поради последвалото прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца и
задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода
на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на
свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да
реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
Установена е причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното
обвинение - сумата е била блокирана по мярка за неотклонение във връзка с
обвинение, за което с постановление от 30.10.2015 г. наказателното производство
спрямо ищеца е прекратено, поради липсата на данни от субективна страна
обвиняемият Н.Р. да е извършил престъплението и тъй като се касае до парично
задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидил презумцията, че в
тези случаи вредите са най-малко до размера на законната лихва, определена по реда
на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, чийто размер съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК - 20 335,92
лева.
Пропусната полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената
4
като парична гаранция сума е в причинна връзка с незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което производство спрямо ищеца е прекратено.
Сумата, след прекратяването, се явява задържана без правно основание и след като се
касае до парично задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е определил
вредата като пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането.
През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за
задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е
пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване. Доколкото сумата е била блокирана по повод взетата мярка за
неотклонение във връзка с воденото досъдебно производство, е налице причинна
връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение.
Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума,
размера на вредата се заключава до размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл Решение №81 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010г., решение №
139/08.05.2012г. по гр.д. № 1121/2011г., ВКС, Решение №117/31.05.2013 по дело
№1105/2012 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията Ценка Георгиева. В случая
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с дължимата законна лихва върху сумата от
10 000 лева за периода от 30.06.2003 г. до 18.06.2021 г. е в размер на 20 335,92 лева,
което обуславя извод за основателност на претенцията.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане в тази насока, право на
разноски възниква за ищеца за заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Следва
да се присъди и посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума от 1500 лева – реално
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е
противопоставил възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски
хонорар, което се явява основателно. Адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 1140,07 лева, която е съобразна с разпоредбата от на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. С.,
ул. „В.” № ДА ЗАПЛАТИ на Н. ЯНК. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Л. К.“
№, ет., ап. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 20 335,92 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на мораторната лихва върху сумата от 10 000 лева, внесена
по мярка за неотклонение „парична гаранция” по следствено дело № 568/2002 г. по
описа на ССлС за периода от 30.06.2003 г. (датата на внасяне на сумата) до 18.06.2021
г. (датата на възстановяване на сумата), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба – 18.10.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. С.,
5
ул. „В.” № ДА ЗАПЛАТИ на Н. ЯНК. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Л. К.“
№, ет., ап. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,00 лева – разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 1140,07 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6