Решение по дело №13495/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 15.12.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети ниември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13495/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.З.Д., с която са предявени срещу ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 28000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.08.2019 г. Претендира законната лихва от 03.12.2020 г. и разноските.

Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 22.08.2019 г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания. Предявила е претенция пред застрахователя на виновния водач – ответника, който и е определил и заплатил обезщетение в размер на 7000 лв. Твърди, че платеното обезщетение не съответства на понесените неимуществени вреди и претендира разликата до пълния дължим размер, както и законната лихва от 03.12.2020 г.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва произшествието да е настъпило по механизма, посочен в исковата молба, оспорва същото да се дължи на неправомерни действия на застрахования водач, оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, при условията на евентуалност заявява, че с платеното обезщетение от 7000 лв,. за репарирани изцяло понесените вреди, позовава се и на съпричиняване на вредата от страна на пешеходката.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 22.08.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към него), гласните доказателства (разпитания свидетел Д.С.) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 22.08.2019 г. в гр. София, на бул. „*********”, в района на входа на УНСС е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Д. К. С., водач на лек автомобил „Сааб 9000” с peг. № *********е ударил пресичащата отляво надясно на пешеходна пътека И.Д.. Автомобилът „Сааб” непосредствено преди настъпилото произшествието с него се е движел по ул. „Акад. Ст. Младенов“ в направление от ул. „Осми декември” към НСА, в района на входа на УНСС със скорост не по-висока от 50 км/час и в лявата от две ленти за движение в една и съща посока. В същото време отляво на посоката на движение на автомобила се е намирала в процес на движение със скорост около 5 км/ч пострадалата. Пешеходецът предприема действие за пресичане на платното за движение пред автомобилите, които в другите ленти ( тези за насрещно движение) са спрели, а водачът на „Сааб”-а не е възприел своевременно предприетото пресичане и автомобилът „Сааб” удря с предна средна част в зоната на преден капак челно стъкло пресичащия пешеходец, при който удар е настъпило „завъртане” на тялото на пострадалата в посока напред (към автомобила) и е последвал контакт на тялото й с предния капак на автомобила. След удара тялото на пешеходеца е повалено върху пътната настилка. Съгласно експертизата причините за настъпването му са изцяло от субективен характер. Ударът е настъпил изцяло върху пешеходната пътека., като в момента в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, при условие, че водачът е имал възможност да го възприеме, е имал възможност и да предприеме действия за спиране, като не се достигне до удар с него. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., в частта им относно обстоятелството, че пострадалата е стояла на тротоара под дърво, изчакала го е да тръгне и тогава „се е метнала на капака“, както и че не автомобилът е ударил пешеходката, а че „тя се е качила върху колата“, както и в частта, че пешеходката е пресичала от дясно на ляво по посоката на движение. В тази част показанията противоречат на целия останал доказателствен материал, както и на изходящи от самия свидетел документи, написани и подписани от него (Сведение от 22.08.2020 г., л.35 и др.). В тази част показанията са житейски нелогични и вътрешно противоречиви – от една страна свидетелят твърди да е наблюдавал пострадалата как стои под дърво и си говори с приятелки, а в последствие – да се хвърля и скача върху колата му, а от друга сочи, че не е видял пешеходката преди да настъпи удара. Съдът кредитира показанията в частта им, относно това, че не е видял пресичащата пешеходка до момента на удара – в тази част показанията кореспондират с останалия доказателствен материал.

От изложеното съдът приема, че причината за настъпване на произшествието е изцяло от субективен характер и това са действията на водача на лекия автомобил Д.С., които са противоправни - тъй като ударът е настъпил изцяло върху пешеходната пътека, съдът приема, че водачът е нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП – не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.

От представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: Контузишя и оток на главата. Травматично отделяне на част от космената покривка. Охлузване, оток и кръвонасядане на лявото рамо, лявата мишница, левия лакът и предмишницата. Кръвонасядане лявата лопатъчна област на гърба. Постравматичен бурсит (възпаление) на околоставната торбичка на лявото рамо. Счупване на опашната кост в долната част, без разместване на костните фрагменти. В експертизата се сочи, че описаните по горе увреждания често се срещат при пострадали при ПТП, когато са били ударени от МПС. Част от тези увреждания се получават от нанесеният директен удар от МПС, а останалите увреди, които са повърхностни и мекотъканни се дължат на удар на тялото от твърдата пътна настилка след изпадането му върху нея. Получените травматични увреждания на И.Д. имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 22.08.2019 г.

Спешна медицинска помощ непосредствено след ПТП, ищцата е получила при личния си лекар - Д-р Ш. Х.. Извършено рентгенографско изследване на лява раменна област и тазовите кости. Установени са били само постконтузионни мекотъканни увреждания в посочените области, без констатирани фрактури. На другия ден пострадалата е била подложена на ехографско изследване (УЗД) на коремни органи при което не са били установени увреждания на коремни органи. Не са били установени данни и за свободно подвижна течност. На 23.08.2019 г. И.Д. е била консултирана от Д-р Л.Б., когато са били потвърдени: „оток, повърхностни наранявания на ляво рамо, лява предмишница и дясното бедро“. Пострадалата е била насочена за провеждане на магнитно-резонансна томография на увредените области. Изследванията са били проведени същия ден в МЦ за образни изследвания „Р.ЕООД“. При изследване на лявата раменна става са установени: „Мекотъканни контузионни промени и постравматичен бурсит на лява раменна става“, при изследване на тазовите кости - „Оток и контузионни промени на сакрума (кръстната кост) и двете хълбочни кости. Излив в Дъгласовото пространство.“ Поради продължаващи болки в областта на опашната кост с ирадиация по хода на бедрото, пострадалата е провела ново рентгеново изследване на 05.09.2019 г. при което е установено: „Неразместено счупване на опашната кост в долната част без разместване на костните фрагменти.“ За претърпените уреждания от процесното ПТП, пострадалата И.Д. е била освидетелствана на три пъти от съдебен лекар - Д-р П.К.. При извършените прегледи и освидетелстване в различни периоди: на 23.08.2019 г., на 26.08.2019 г. и на 15.09.2019 г. Счупената опашна кост окончателно зараства за около 28-30 дни, но болковия синдром при придвижване и дефекация продължава около 2 месеца. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата И.Д. е приключил също около 2 месеца. По време на лечебният и възстановителен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици след ПТП. През този период ищцата е употребявала обезболяващи средства. През останалите периоди тя е търпяла само периодично явяващи се болки в травмираните области, но те са отзвучавали след употреба на аналгетици. Общото здравословно състояние на пострадалата вече е стабилизирано. Към момента на приемане на експертизата вещото лице сочи, че мекотъканните увреждания са отзвучали, счупената опашна кост е зараснала окончателно. Възможни са само спорадични (единични) болки в опашната област при студено и влажно време, както и при продължителен седеж на стол или продължително пътуване в автомобил, но тези болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици. Според експертизата за в бъдеще при ищцата не се очакват някакви негативни последици или усложнения от процесните увреждания.

От показанията на свидетеля А.Д., съпруг на ищцата, се установява, че непосредствено след произшествието ищцата се е чувствала зле – с болки в цялото тяло, не е могла да стои прала или седнала, повече от половин месец е изкарала на легло заради счупването на опашната кост. Продължава при натоварване да изпитва болки, останали са й белези от охлузванията по гърба. Покрай произшествието е изживяла голям стрес.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Сааб 9000” с peг. № *******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП – водачът не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре. От представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеляД.се установи причинната връзка между получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Д.С. при управление на лек автомобил „Сааб 9000” с peг. № *******.

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия. Установи се от медицинската експертиза и показанията на свидетеля Д., че ищцата е получила наранявания по цялото тяло, в това число контузия и оток на главата, лявото рамо, лявата мишница, левия лакът и предмишницата и счупване на опашната кост. Лечението й не е наложило оперативна намеса, но е протекло с обездвижване на легло в продължение на половин месец. Възстановяването е приключило в период от около 2 месеца, като интензивни болки ищцата е изпитвала през първите 2-3 седмици след ПТП. Към момента ищцата е възстановена без да се очакват негативни последици или усложнения от процесните увреждания. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв. Преди процеса е заплатено доброволно обезщетение в размер на 7000 лв. Неплатения остатък е в размер на 18000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът се позовава на неправомерно поведение на пешеходеца, който е имал възможност да забележи приближаващия автомобил и въпреки това не е предприел действия за предотвратяване на произшествието. Съдът приема, че ищцата не е била длъжна да съобразява поведението си, изхождайки от предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да я пропусне при пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което, появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи пешеходецът да е пресичала в нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба, връчена на ответника на 02.09.2020 г. ищецът е отправил до застрахователя искане за заплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение. Законната лихва се претендира от по-късен момент – 03.12.2020 г. и с оглед диспозитивното начало, следва да се присъди от тогава.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 864 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита с включен ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете - за сумата от 250 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса, съразмерно уважената част от иска, в размер на 720 лв. и разноски в размер на 400 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК********, да заплати на И.З.Д., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 18000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 22.08.2019 г., заедно със законната лихва от 03.12.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 28000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК********, да заплати на адв. В.В.О., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 864 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА И.З.Д., ЕГН **********, да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 720 лв., представляваща държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: