№ 9838
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110138109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Г. Б. К. с ЕГН
**********, чрез адв. Ю. Г., против "**************" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****************, представлявано от С.Ю.А., с искане за
обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № ********/10.05.2023г.,
сключен с "**************" АД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите, по силата
на които е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, клаузите, по
силата на които са начислени ГЛП и ГПР, както и клаузата на чл. 2 от Приложение №2 към
договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за
кандидатстване за кредит в размер на 99,96 лв., са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че на 10.05.2023г. сключил с "**************" АД договор за
потребителски кредит № ******** за сума в размер на 2000 лева, със срок на погасяване 6
месеца – до 10.11.2023г. Поддържа, че на основание чл. 1 от Приложение № 5, се
предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като при непредставянето му,
ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1186,90 лв., която излизала извън
присъщите си функции, както и противоречала на добрите нрави. Счита, че Договор за
потребителски кредит № ********/10.05.2023г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен
на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за
прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На
следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в
договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно
какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на таксата за обезпечение на кредита, както и на таксата за разглеждане и
оценка на заявката за кандидатстване за кредит. Сочи, че след като кредиторът, при
формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в
ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се
1
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузите, по силата на които е уговорено
заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, клаузите, по силата на които са
начислени ГЛП и ГПР, както и клаузата на чл. 2 от Приложение №2 към договора за кредит,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за
кредит в размер на 99,96 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че клаузата за непредставяне на обезпечение по кредита е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на
еквивалентност, тъй като сумата, която се претендирала по неустоечната клауза в размер на
над половината от сумата на отпуснатия кредит. На следващо място, твърди, че същата
клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Идентични
съображения, ищецът сочи и по отношение на клаузата, на чл. 2 от Приложение №2 към
договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за
кандидатстване за кредит в размер на 99,96 лв. Ето защо предявява настоящите искове, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "**************" АД, е подал отговор на
исковата молба, с който поддържа, че у ищеца липсва правен интерес от водене на
настоящото производство, а при условията на евентуалност оспорва предявените искове по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и "**************" АД бил
сключен договор за потребителски кредит от 30.03.2023г. с посоченото в исковата молба
съдържание, като на 10.05.2023г., страните сключили анекс към същия, като сумата по
кредита била изцяло изплатена на ищеца, по посочения начин. Оспорва, че договорът за
кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал
изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било
задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставянето му е нищожна на основанията, наведени от
ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото
материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и
ЗЗП. Поддържа още, че клаузата на чл. 2 от Приложение №2 към договора за кредит, не е
недействителна, тъй като била предвидено да не се включи размера на задължението й
наведнъж, с цел улеснение на кредитополучателя. Предвид изложеното моли съда да
приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като
такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор ответникът "**************" АД предявява кумулативно
съединени насрещни осъдителни искове срещу Г. Б. К. за заплащане на сумата от 2 000
лева, представляваща предсрочно изискуема падежирала главница по Договор за
потребителски кредит № ********* и Анекс № ********/10.05.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2022г. до окончателното плащане, договорна
лихва в размер на 122,15 лв. за периода 11.06.2023г. – 10.09.2023г., а в условията на
евентуалност в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, "**************" АД,
предявява срещу Г. Б. К. осъдителен иск за сумата 2 000лева, представляваща чистата
стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
2
25.10.2022г., до окончателното плащане.
Твърди, че след сключване на анекса на 10.05.2023 г., по силата на който ответникът
получил сумата от 2000 лв., същият не е заплатил никакви суми по кредита. Ето защо
предявява настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Твърди, че не
е налице валидно договорно правоотношение по силата на сключения договор за
потребителски кредит, поради недействителността на същия. Ответникът по насрещните
искове счита, че не дължи претендираните по тях суми и на извъндоговорно основание, тъй
като не е налице имуществено разместване между страните. Претендира разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 30.03.2023 г. между Г. Б. К. и "**************"
АД е бил сключен договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит №
********* и Анекс към същия № ********/10.05.2023г.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от същия.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по
евентуалния иск с правно основание чл. 23 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: че е изправна страна по
сключения договор за потребителски кредит, в т.ч. реално предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, както и че заемополучателя е
изпаднал в забава, в т.ч. от кой момент.
В тежест на ответника по насрещните искове, е да докаже възраженията си, посочени
в отговора на насрещната искова молба.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2024г.
от 9:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 30.03.2023 г. между Г. Б. К.
и "**************" АД е бил сключен договор за потребителски кредит Договор за
потребителски кредит № ********* и Анекс към същия № ********/10.05.2023г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба, към отговорите на исковата молба, към насрещната искова молба
и към отговора по насрещната искова молба, документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
3
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4