№ 390
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* срещу Решение № 261389 от 25.11.2020г. по гр.д. № 6362/2020г. по описа на
ВРС, XXI-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. Н. С. с
ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4119.31 лева, представляваща стойност на служебно
начислена ел. енергия за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г. за обект, находящ се в ***, с
об. № ********** и кл. № **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 219.70 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.07.2019г. до 30.01.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1031/24.02.2020г. по ч.гр.д. № 2455
по описа за 2020г. на ВРС, 34-ти състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Същите са обосновани с
твърдения, че ищецът, в тежест на който е било е установил по делото, че в качеството си на
доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия, което
не е отчетено поради неизправност на СТИ, както и че е извършена проверка изправността
1
на електромера. Вземането в исковия размер представлява цена на потребено в обекта на
ответника количество ел. енергия и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./ вр. чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно между страните съществува валидно договорно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, както и имотът, в който е монтиран
процесният електромер, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Дружеството
ищец е изправно по поетото договорно задължение, а ответника неизправен по
задължението да заплаща цената на използваната ел. енергия. След констатирано натрупано
количество в скрит регистър и осъществена софтуерна намеса в електромера е начислена
исковата сума, представляваща стойност на доставена и потребена от ищеца електроенергия
в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, действала към момента на проверката. В този смисъл
корекцията е осъществена при наличие на законова възможност за коригиране на сметките
на потребителите. Дори и да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се
дължи на общо основание. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с
което обжалваното такова се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените
искове бъдат уважени с извод за основателност.
В отговор на жалбата, С.С. оспорва доводите в нея. Излага други – липса на ред за
уведомяване на клиентите в ОУ съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /ред. 17.07.2012г./, както и
липса на материален закон в съответствие, с който да бъдат установени случаи на
неизмерена, неточно измерена ел. енергия, поради отмяна на чл. 47 от ПИКЕЕ, с които
обоснова правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна срещу С. Н. С. установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо
от договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в
качеството му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител в обект
на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № **********, поел задължение
да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин,
определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 4119.31 лева,
представляваща неплатена главница по фактура № **********/12.07.2019г. и начислена под
формата на корекция на сметка за консумирана ел. енергия за гореописания обект на
потребление за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.02.2020г. до
2
окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 219.70 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 22.07.2019г. до 30.01.2020г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: по силата на
сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия, ответникът е клиент
и потребител на доставената от ищеца ел. енергия за обект на потребление с аб. №
**********. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия, начислена на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ за посочения период, вследствие констатирано на 02.07.2018г.
наличие на показания в невизуализиран регистър. Констатацията е обективирана в КП,
съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от двама
свидетели. Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за плащане на
начислената цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 2455/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза
заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил
искане за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил предявените исковете по
основание. Навел възражения, че няма качеството потребител на ел. енергия в сочения
обект. Извън това, оспорил твърдението в исковата молба, че начисленото количество ел.
енергия е доставено и реално потребено от него, както и оспорил възможността
електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на сметки на
дължимите от потребителите суми за минал период. Оспорил да е изпълнено изискването на
закона в ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД от 2007г. да се съдържа ред за уведомяване на
клиентите при извършване на корекция на сметка, както и наличието на приети и действащи
ПИКЕЕ, уреждащи реда за извършване на контролни проверки. Възразил, че по делото не е
доказано движението по скритата тарифа, за да се обоснове извод, че натрупаните в нея
количества са реално доставени на абоната. Отправил искане в тази връзка за постановяване
на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1031 от 24.02.2020г. по ч.гр.д. № 2455/2020г. по описа на
ВРС за парично задължение, представляващо цена на доставена електрическа енергия и
мораторна лихва – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково
производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен
в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Няма спор по делото, а и от съдържанието на Констативен протокол №
3
1104702/02.07.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на К. Г. С. обект, в присъствие на двама
свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507994.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от
свидетелите.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1585/28.06.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 09.07.2019г. в размер на 22135 кWh за периода 03.07.2017г. – 02.07.2018г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3
сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез
претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт на
електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по
двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития
регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Установено е от писмените доказателства по делото /Заявление за достъп и пренос от
17.07.2019г., както и справка по лице от СВп – Варна за С.С. по пресоналната й партида №
150230/, че между „Енерго-Про Продажби“ АД, като лицензиран доставчик на ел. енергия и
4
С.С., като потребител на ел. енергия за битови нужди е сключен договор за продажба на ел.
енергия в собствения на ответницата недвижим имот и за измерване на потребената в обекта
на потребление ел. енергия е монтирано средство за търговско измерване. Обекта е
присъединен към електропреносната мрежа, поради което потребителят има задължение да
заплаща цената на ползваната ел. енергия. Неоснователен поради това е доводът, че
ответницата няма качеството потребител на ел. енергия за процесния обект.
Спорни по делото са въпросите за законосъобразността на процедурата по
установяване на неизмерена ел. енергия в обекта и начисляване на исковата сума, под
формата на преизчисление на сметка за минал период.
По оспорената възможност за коригиране на сметки за минал период, съдът приема,
че с изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на действащи правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда
и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни /действаща
редакция към момента на извършване на проверката, Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018г., в сила от
8.05.2018 г./.
Ред за уведомяване на клиентите при коригиране на сметките за ел. енергия за минал
период е предвиден в чл. 24, ал. 2 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ/2007г. на
въззивното дружество.
Установено е на следващо място, че на основание чл. 13, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ/2007г. на „Енерго-Про Мрежи“ АД/“ЕРП Север“ АД, служители на последното
дружество са извършили проверка на СТИ, измерващо потребените количества ел. енергия в
обекта на потребителя, обективирана в констативния протокол от 02.07.2018г. Към този
момент е била действаща разпоредбата на чл. 50 от Правила за измерване на количеството
ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, отменена с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС /в сила
от 23.11.2018г./. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ /2013г. – отм./ в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
5
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Т.е.
преизчислението в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ/2013г./отм. има за предмет количествата
ел. енергия съставляващи разлика между отчетените такива и действително преминалите и
останали неотчетени количества през СТИ. Установено е от заключението на СТЕ по делото,
че вследствие препараметризирането, данните от самоотчетите по дни и месеци за
процесния период не са съхранени в паметта на електромера. Същевременно е основателен
доводът в отговора на исковата молба, че липсват доказателства, установяващи движението
по отделните регистри на електромера, които с оглед вида електромер в случая са регистри
от Т1 до Т4 и сумиращ всички 1.8.0. Доколкото не е проведено доказване по делото, че
невизуализираният регистър на СТИ, в който е установено натрупване на количества ел.
енергия е бил с нулеви показания към момента на монтирането му в обекта на потребление,
съдът не може да обоснове извод, че тези количества са доставени и потребени именно от
ответника. Не е установено също движение на отчетите в регистър обща активна енергия
/1.8.0/ за относимия период, от анализа на които да се установи, че натрупването е
осъществено вследствие на доставени и потребени количества именно в обекта на
ответницата и в корекционния период. В този смисъл, съдебният състав приема, че ищецът –
въззивник не е провел доказване, установяващо настъпването на елементите от фактическия
състав на приложената методика за преизчисление на сметки по чл. 50 от
ПИКЕЕ/2013г./отм., както и тези на отговорността на купувача по договора за покупко
продажба.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от въззивника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи. Предявените
положителни установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Идентичен
правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно
следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение
на адвокат в размер на 550 лв. В този размер, съответен на минималния съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 и т. 1 от Наредба № 1/2004г., разноските следва да се възложат в тежест на въззивника с
извод за неоснователност на наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261389 от 25.11.2020г. по гр.д. № 6362/2020г. по
описа на ВРС, XXI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. С. с ЕГН ********** сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7