Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 16.04.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6158 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 29.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 21293/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 65 състав, по предявен от „О.“ ООД- гр. Самоков /ЕИК *******/ отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че „О.“ ООД-
гр. Самоков /ЕИК *******/ не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД- гр. София /ЕИК *******/
сумата 1 132.74 лв., представляваща
стойност на потребена през периода от 1.12.2016 г. до 5.01.2017 г. електрическа
енергия в обект на адрес: гр. Самоков, ул. “*******, клиентски № 210025926067,
начислена по Констативен протокол от 5.01.2017 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Ч.Е.Б.” АД е осъден да заплати на ищеца „О.“ ООД сумата 360 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу
дружеството иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „О.“ ООД- гр. Самоков /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество- според мнозинството от
въззивния съдебен състав, е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение- според мнозинството от въззивния съдебен състав,
е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от „О.“ ООД- гр. Самоков отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на
електрическа енергия е неоснователен.
По делото
не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което дружеството-
ищец е било купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като
потребител на електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени
и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът твърди,
че не дължи на ответника сумата 1 132.74 лв.,
представляваща служебно начислена въз основа на Констативен
протокол от 5.01.2017 г. коригирана цена на ел. енергия за обект на адрес: гр.
Самоков, ул. “*******, клиентски № 210025926067.
Извършената
от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕ- отм. от
23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните,
наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и
правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията
си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според
данните в приложената от ответника справка- приложение към процесната фактура
/л.14 от делото на СРС/- за периода от 1.12.2016 г. до 5.01.2017 г./, основният
правопораждащ вземането юридически факт
е установяване наличието на
възникнало в полза
на ответника потестативно право
да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена
енергия не е обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя.
Целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че
не всяка
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6158/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството
електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ
/отм./ способи е достатъчно да бъде установена съответната причина за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ процедура /в този смисъл Решение № 115/
20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия за територията на гр. Самоков и че за процесния
имот е открита партида с клиентски № 210025926067- въз основа на сключен между
страните договор за доставка на електрическа енергия до имот на ул.“*******в гр.
Самоков, представляващ „обект: кафене“. Измерването и отчитането на потребената
в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с
фабричен № **********, за чиято проверка са представените от ответното
дружество Констативен протокол № 1016459/ 5.01.2017 г., съставен по реда на
ПИКЕЕ /отм./, и Констативен протокол № 164/ 30.01.2017 г. на Български институт
по метрология- ГД „Мерки и измервателни уреди“.
Съгласно заключението
на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, в случая се касае за
осъществен достъп до вътрешността на монтирания в процесния имот електромер,
като при четене на енерго-независимата памет на същия е констатирано, че формата
на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, което
не е зададено от производителя. Отбелязаните в констативния протокол от
5.01.2017 г. нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в СТИ, като
констатациите от извършената в БИМ експертиза представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност
на електромера с промяна на фабричния му софтуер. Според експерта общото
количество електроенергия, неотчетено от СТИ, а именно 8 314 kWh- за период от 36 дни, е правилно
преизчислено от ответното дружество- при спазване изискванията на ПИКЕЕ /чл.48,
ал.1, т.2, б.“б“ ПИКЕЕ /отм.//.
Според
мнозинството от въззивния съдебен състав по делото е установено наличието на предпоставки
за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от ответното
дружество, поради следните съображения:
В чл.48,
ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката- 5.01.2017
г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът
на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това
право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско
измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./
са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова делегация
съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред след
датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 5.01.2017 г.,
отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се
регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на
ищеца- въззиваема страна, че за ответното дружество не е съществувало законово
основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на установено
неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Според
установената по приложението на цитираните норми практика на ВКС с изменението
на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /в този
смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №
173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 203/
15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Мнозинството
от въззивния съдебен състав не споделя становището, че разпоредбите на чл.48-
чл.51 ПИКЕЕ /отм./ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от
6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени
ПИКЕЕ, с изключение на цитираните норми. По аргумент от чл.195 АПК и при
съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11. 2014 г.
по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд намира, че
законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на
съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е. до
постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми, същите намират
приложение, като отмяната им няма обратно действие. Същевременно Решение №
2315/ 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/ 2017 г. на ВАС, ІV отделение, в което е
разгледан въпросът за отмяната на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е влязло в сила на
23.11.2018 г., т.е. след възникване на основанието на извършване на процесната
корекция по Констативен протокол от 5.01.2017 г.
Въз основа
на съставения на 5.01.2017 г. констативен протокол и приетото като неоспорено
от страните експертно заключение на съдебно- техническата експертиза се установява, че при извършена на
5.01.2017 г. проверка е констатирано нарушаване на холограмните стикери на
големия капак и на пломбите на електромера и нарушаване на пломбите на щита и
на капачката на клемния блок на електромера, в резултат на което е осъществен
нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване,
отчитащо потребената в процесния имот електрическа енергия, респ. налице е намеса
във фабричния софтуер на електромера /променен е формата на записа/. Цитираният
констативен протокол е изготвен съобразно изискванията на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ
/отм./, подписан е от служителите на „ЧЕЗ
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6158/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Е.Б.“
АД и от двама независими свидетели /св. В. Г.- разпитан и като свидетел по
делото/, като доказателствената му сила не е оборена с допустими по ГПК
доказателствени средства, вкл. направените в него констатации не са опровергани
от показанията на разпитаните по делото свидетели.
За
неоснователен мнозинството от въззивния съдебен състав намира и доводът на ищеца, че по делото не е доказано
ответното дружество да е спазило процедурата за осъществяване на корекция, тъй
като липсва доказателство за уведомяването на потребителя за извършената
корекция. С разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Подобно изискване е предвидено и в чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ. С така въведената
законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа
енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително
оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него
електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните
сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр.
чл.48 ПИКЕЕ /отм./. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, но не и специална процедура под формата
на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на разпоредбата е
клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай, че счита
корекцията за неправилна. В чл.17, ал.2 от Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
уредено задължение на дружеството да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл.49, ал.2 от ОУ е уреден
начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си
„всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с
тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е адресът му за
кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. При това положение с
изпращането на писмо изх.№ NTZ62843/ 11.02.2017 г., ведно с констативния
протокол, връчени на ищеца при условията на чл.49, ал.2 ОУ, е изпълнено
изискването за уведомяване на потребителя по чл.47, ал.4 ПИКЕЕ /отм./,
действала към датата на извършване на проверката.
Поради
изложеното мнозинството от въззивния съдебен състав приема, че по делото е
доказано наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция,
като правилно е извършено и преизчисляването на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбите на чл.48, ал.1, т.2 ПИКЕЕ /отм./ при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по- дълъг от 90 дни, както следва: за
небитови клиенти: а) при наличие на точен измерител количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване; б) при липса на точен
измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на
средство за търговско измерване- по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10- часово натоварване. Съгласно
чл.47, ал.5 ПИКЕЕ /отм./ когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за
търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се
затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер;
номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол; операторът
на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на
компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на
проверката.
В случая
преизчисляването на доставената в процесния обект през исковия 36- дневен
период електрическа енергия е извършено съобразно цитираната норма на чл.48,
ал.1, т.2, б.“б“ ПИКЕЕ /отм./, като не са събрани доказателства по делото
определеният от електроснабдителното дружество размер на вземането да е
несъответен на визирания в ПИКЕЕ /отм./ способ за извършване на корекцията. Не
могат да бъдат споделени изводите на първо-инстанционния съд, че независимо от
осъществения нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско
измерване в процесния обект, същото отчита количеството потребена енергия в
рамките на допустимата грешка, поради което и не е било налице основание за
извършване на процесната корекция и доначисляване на потребената в обекта
електрическа енергия. Според мотивите на обжалвания съдебен акт в приложения по
делото протокол от проведена в БИМ експертиза е установено, че „процесният
електромер е измервал с грешка под максимално допустимата за всяка фаза за този
клас на точност електромер“, като не се установява несъмнено по делото, че
извършената промяна на енергонезависимата памет е повлияла върху правилното
отчитане на консумираната електрическа енергия, тъй като заключението на
съдебно- техническата експертиза дава само вероятностен отговор, че „зависи от
софтуера“, а метрологичната експертиза на БИМ категорично сочи отчитане в
допустимите граници на грешката. Изводи в горния смисъл въз основа на
съдържащия се в първоинстанционното дело Протокол на БИМ от 30.01.2017 г.-
според въззивния съд не могат да бъдат направени, тъй като никъде в
констативната и в заключителната част на този протокол не се съдържат такива
констатации и изводи. Същевременно според приетото като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено заключение на
съдебно- техническата експертиза при четене на енергонезависимата памет на
монтирания в процесния имот електромер, до чиято вътрешност е осъществен
нерегламентиран достъп /нарушени са холограмните стикери на големия капак и на пломбите на електромера, както и
Л.4 на Реш. по гр.д.№
6158/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
пломбите
на щита и на капачката на клемния блок на електромера/, е констатирано, че
формата на записа е променен, т.е. налице е намеса в софтуера на същия, която
не е извършена от производителя. Според експерта констатациите на извършената в
БИМ експертиза са резултат от осъществения нерегламентиран достъп, респ.
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера с промяна на
фабричния софтуер.
Изложеното
налага извод, че в случая, предвид констатирания нерегламентиран достъп до
вътрешността на средството за търговско измерване в процесния обект и намесата
във фабричния му софтуер /нарушена е функционалността на измервателната система/,
е било налице неточно измерване- измерване с грешка извън допустимата, от това
СТИ по смисъла на чл.48 ПИКЕЕ /отм./, което е основание за корекция и доначисляване
на потребената в обекта електрическа енергия въз основа на съставения на
5.01.2017 г. констативен протокол. Искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на процесната сума следователно е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При тези
съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният от „О.“ ООД отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК за признаване недължимостта на процесната сума
да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът-
въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 440 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /240 лв.- за възнаграждение на
вещо лице, и 200 лв.- юрк възнаграждение/, и сумата 125 лв.- разноски за
въззивното производство /25 лв.- държ. такса, и 100 лв.- юрк възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 29.01.2017 г., постановено
по гр.д.№ 21293/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.“ ООД- гр. Самоков
/ЕИК *******/ срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД- гр. София /ЕИК *******/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че „О.“ ООД- гр. Самоков /ЕИК *******/ не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД-гр. София
/ЕИК *******/ сумата 1 132.74 лв., представляваща стойност на потребена
през периода от 1.12.2016 г. до 5.01.2017 г. в обект на адрес: гр. Самоков, ул.
“*******, клиентски № 210025926067, електрическа енергия, начислена по
Констативен протокол от 5.01.2017 г.
ОСЪЖДА „О.“ ООД- гр. Самоков /ЕИК *******/ да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/
сумата 440 лв. /четиристотин и
четиридесет лева/- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 125 лв. /сто двадесет и
пет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Р. Коджабашева- докладчик по въззивно гр.д. №
6158/ 2018
г. на СГС, ГК, ІV- Б
въззивен състав:
Не
споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че
предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД
стойност на електрическа енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищeца са извършени при действието на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца- потребител на
електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно
право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена
електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието
на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период-
от 1.12.2016 г. до 5.01.2017 г., основният право-пораждащ вземането юридически
факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно
право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата
законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе ПИКЕЕ, в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при
кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение №
111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като небитов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
Самостоятелно
основание за основателност на предявения иск се извежда и от обстоятелството,
че нормите на чл.48- 51 ПИКЕЕ /понастоящем отменени/ са създадени извън
законовата делегация по чл.83 ЗЕ, според която органът по чл.21 ЗЕ /ДКЕВР/
приема правила, в които да бъде уреден въпроса за „установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, т.е.
предмет на тази делегация са единствено начините за извършване проверка на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия.
Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11. 2013 г., в сила от
16.11.2013 г., понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ/, са издадени по силата на
законова делегация, разписана в нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, според която
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Нормата на чл.83, ал.2 ЗЕ предвижда, че правилата по
ал.1, т.4- 6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия
и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет- страниците
им. Със ЗЕ следователно законодателят е предоставил на ДКЕВР делегация за
приемането на нормативни правила за предвидените в закона случаи, в т.ч. и за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Нормите на
чл.48- 51 ПИКЕЕ /отм./ уреждат начина на определяне и изчисляване стойността на
количеството електрическа енергия при установена при извършените проверки на
средствата за търговско измерване неточност или неотчитане в измерването-
конкретно при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Разпоредбата на
чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм./ гласи, че когато при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва
само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията.
Анализът
на посочените разпоредби налага извод, че законодателят в чл.83 ЗЕ е делегирал
възможност на съответния държавен орган по чл.21 ЗЕ /ДКЕВР/ да приеме правила,
в които да бъде уреден въпроса за „установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, т.е. да уреди
единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
/ПИКЕЕ/ може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя. Следователно с чл.48 ПИКЕЕ /отм./ се надхвърлят рамките на така
определената законова делегация, като се въвеждат правила за създаване на
санкции за потребителите на електрическа енергия чрез въвеждане на фикция за
потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната
консумация на която не може да бъде установена. По този начин се допълва
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, за което не са делегирани правомощия по
надлежния ред на ДКЕВР и се нарушава нормата на чл.12 ЗНА, според която актът
по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е предвидено да
бъде издаден.
Едностранната
корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
следователно остава действие, лишено от законово основание, тъй като
извършването му е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона
компетентност. Подзаконов нормативен акт, издаден без законова делегация, не се
прилага. Не е допустимо в него /в случая- в ПИКЕЕ/ да бъдат предвидени
разпоредби, с които се допълват или изменят законовите разпоредби, за
прилагането на които същият е издаден. Дори да не са отменени или прогласени за
нищожни от ВАС, на основание чл.15, ал.3 ЗНА правилата на чл.48- 51 ПИКЕЕ
/отм./ в случая не следва да намерят приложение.
Поради
изложеното за процесния период за доставчика на електрическа енергия не е съществувало
законово основание едностранно да коригира сметката на потребителя само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да са изпълнени горепосочените нормативни изисквания и без
да е доказан периодът на неточно отчитане или неотчитането на доставяна
електроенергия.
СЪДИЯ :