№ 923 13.03.2020
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми януари две хиляди в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря
Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1492 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на ***. е подписано Приложение №1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № *** е прехвърлено в собственост на „.Агенция за събиране на вземания"
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК *********, е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД. ЕИК *********.
Твърди
се, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания'' ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на "Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с изх.№ ***. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от
известието за доставяне с баркод *** пратката не била потърсена от длъжника.
Твърди
се, че на 07.01.2019 г. било изпратено повторно уведомително писмо с ***. за станалата продажба чрез
куриерска фирма *** с
известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка с
№* пратката отново не
била получена от длъжника, тъй като е отказана от него по телефона.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено по
отношение на ответника М.Н. Щ., че му
дължи следните суми за които има издадена заповед № 1214/07.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2003/2018г. по
описа на РС – Пловдив :
1858,19 лева- неизплатена главница по договор за
паричен заем № ***
166,57
лева – договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 18.04.2017г.,
817,62
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
15.11.2016г. – 18.04.2017г.,
177,03
лева- обезщетение за забава от 16.11.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда 06.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и разноските в заповедното производство.
С
Определение на Съда от 08.07.2019г. съда е разпоредил определяне на особен
представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М.Н.Щ. чрез особен
представител – адв. И.Д..
В
отговора на исковата молба се заявява, че иска е недопустим, на основание
изтекла погасителна давност, която пречи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да предяви настоящия иск.
Оспорват се твърденията изложени в исковата молба. Оспорва се и
представителната власт на лицето представлявало ищцовото дружество и при
подписване на процесния договор за паричен заем № ***. Оспорва се размера на претендираното
обезщетение за неустойка поради неизпълнение на договора. Оспорва се
авторството, автентичността и съдържанието на представените с исковата молба
доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата
на страните и представените по делото писмени доказателства поотделно и в
съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 1214/07.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2003/2018г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено ответника да заплати в полза на ищеца сумите както
следва :
1858,19 лева- неизплатена главница по договор
за паричен заем № *****.
166,57
лева – договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 18.04.2017г.,
817,62
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
15.11.2016г. – 18.04.2017г.,
177,03
лева- обезщетение за забава от 16.11.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда 06.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и разноските в заповедното производство.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК
поради което и в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил вземането
си.
Установява се, че с договор за паричен заем № ****в
полза на ответника е отпусната заемната сума от 2000 лева. с последната падежна
вноска на 18.04.2017г. и ГПР 41.71%.
Видно от съдебно-графологичната експертиза с в. л.
М.С. е че ответника е подписал така сключения договор и прикрепеното към него
приложение, следователно и договорът е обвързващ за страната.
Видно от приетата по делото ССчЕ с вещо лице Д.Т.К. е
че ответника е заплатил сумата от 300 лева с която са погасени неустойка за
неизпълнение – 86.27 лева, договорна лихва от 26.92 лева, и главница от 141.81
лева, при което остават дължими главница в размер на сумата от 1858,19 лева,
договорна лихва в размер на сумата от 166,57 лева, неустойката по чл. 4 от
договора в размер на сумата от 817,62 лева и мораторна лихва в размер на сумата
230,73 лева.
Според настоящата инстанция неустойката за неизпълнение на задължение в размер на
сумата от 903,89 лева
по чл. 4, ал.2 от договора за паричен заем е недействителна. Затова обстоятелство
съдът следи служебно.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен,
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4 от договора.
Ето
защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение се отхвърля като сумата от 86,27 лева която
е отнесена за погасяването й всъщност погасява част от договорната лихва
съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД, при което същата се явява дължима до размера на
сумата от 80,30лева.
Налице е завършен фактически състав на цесията до
колкото са спазени изискванията на чл. 99 ЗЗД за увдомяване длъжника за новия кредитор,
още повече че по делото е налична информация, че длъжникът е отказал получаване
уведомлението за цесията, респ. няма данни извършените плащания към стария
кредитор да не са отчетени от новия кредитор.
Предвид на гореизложеното предявения иск се уважава в
пълен размер за главницата, в пълен размер за мораторната лихва, частично за
договорната лихва до размера на сумата от 80,30 лева и се отхвърля в частта за
неустойката.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да му
се присъдят разноски по съразмерност в размер на сумата от 650 лева съобразно
представения списък за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес: *** ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от *** М.Д.
и Н. С. чрез юрк. П.Б.сумите по заповед
№ 1214/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2003/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва:
1858,19 лева- неизплатена главница по договор за
паричен заем № ***
80,30 лева –
договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 18.04.2017г.,
177,03 лева- обезщетение за забава от 16.11.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда 06.02.2018г.,
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 06.02.2018г. до окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 817,62 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 15.11.2016г. – 18.04.2017г., както и за сумата над 80.30 лева до пълния
претендиран размер от 166,57 лева -
договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 18.04.2017г. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
М.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес: *** полза на Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***
М. Д. и Н. Ст. чрез юрк. Е. Т. сумата от 650 лева разноски за заповедното
производство и настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Вярно с оригинала!
РЦ