№ 1187
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502608 по описа за 2021 година
Производство по чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто
Лагос" № 47, ет. 5, представлявано от управител М.М., подадена срещу
Определение № 5884 от 04.08.2021г., постановено по гр.д.№ 10865 по описа
за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено
производството по гр. д. № 10865/2021 г. в частта по предявените при
условията на евентуалност искове от „РИВА КРЕДИТ" ООД срещу А.А.И., Д.
Й. Т., М.Н.И. и Н. Т. Т. за осъждането им да заплатя солидарно на
дружеството-ищец сумите от 7 567,90 лева. - непогасена, дължима главница;
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до датата
на плащането; 352,31 лв.-договорна лихва за периода 02.04.2021г. - 14.04.2021
г. и 26,40 лв.-обезщетение за забава за периода 02.04.2021 г. -13.04.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли за отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и по отношение на евентуалните осъдителни
искове. Моли се за присъждането на разноските по делото. С допълнителна
1
молба от 03.09.2021 г. се представя съдебна практика, в подкрепа на доводите
в частната жалба.
Ответниците по частната жалба - А.А.И., Д. Й. Т., М.Н.И. и Н. Т. Т.,
чрез пълномощника си адвокат К. вземат становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се присъждането на разноските по делото на осн.чл.38
от ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и прецени
данните по делото, намери следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по
същество.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя, с която
са били предявени искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземания
по договор за потребителски кредит № 500101 от 18.08.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 6179/2021 г. на ПРС и съединени с тях в условията на еветуалност
осъдителни искове за същите вземания.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че вземанията са
предсрочно изискуеми, като потестативното си право е упражнил преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Евентуално е заявил, в случай, че
съдът не възприеме за надлежно уведомяването на длъжниците за
предсрочната изискуемост, такова уведомление отправя до ответника с
исковата молба, с което обосновава предявените в условията на еветуалност
осъдителни искове.
За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е
приел, че доколкото предявените евентуални осъдителни искове спрямо
ответниците се различават от главния иск не по вида на основанието, на което
се притендират вземанията, а по вида на търсената защита - установителна
или осъдителна, то същият е недопустим за съединяване с предявения такъв
по чл. 422 от ГПК, по които съображения е прекратил производството по
него.
Определението е правилно.
Съществено условие по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК, предпоставящо
обективното съединяване на исковете, е наличието на няколко иска с
различен предмет. Доколкото предметът на делото се идентифицира със
2
спорното материално право, той се определя от заявените с исковата молба от
ищеца твърдения в подкрепа на това право. В настоящия случай предявените
главни специални установителни искове по чл. 422 ГПК и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, се основават на едни и същи
фактически и правни твърдения. В тази насока съдът не смята, че въведеното
от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалните осъдителни искове - за
отправено с исковата молба уведомление към ответника за предсрочна
изискуемост, води до съществени различия в релевантите за двата иска
/главен и евентуален/ правопораждащи факти, съответно – до различни
основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита,
произтичаща от един и същ договор между страните, представлява общ
правопораждащ факт, и за главните, и за евентуално предявените
осъдителните искове. В този смисъл, различните твърдения относно
уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй като
не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното
правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което
е налице недопустимо съединяване на искове. Относно фактът на
уведомяване с връчване на исковата молба, то същият ще следва да се вземе
предвид от съда на осн.чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на исковете по
чл.422 ГПК, както е прието в Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д.№ 16/2019 г.
на ВКС, ІІ т.о.
Следва да се отбележи и че не е налице разлика във вида на търсената
защита, с оглед заявения петитум. С исковата молба по чл. 422 ГПК,
предявена от кредитора - заявител в заповедното производство, се цели
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното
вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжниците -
ответници по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила
/стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на
изпълнителен лист, съответно влизане в сила на издадения изпълнителен
лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от
уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес
от предявяване на осъдителен иск срещу длъжниците за изпълнение на
същото задължение.
С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че така
установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и
осъдителни искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК, процесуални предпоставки за обективно
съединяване на предявените осъдителни искове в условията на евентуалност с
предявените специални установителни искове по чл. 422 ГПК. В този смисъл
е и съдържащото се в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса. Идентичният
предмет на евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422
3
ГПК, както и предвиденият специален ред за установяване на вземането,
предмет на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, водят до
недопустимост на осъдителните искове за същите вземания, поради което
производството по тези искове правилно е прекратено.
Основателно е искането за присъждане на разноски за настоящото
производство на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
осъщественото представителство на ответниците по частната жалба от
адвокат К., действаща по пълномощие от Адвокатско дружество „Гърбев“,
предвид сключения с Адвокатското дружество договор за правна защита и
съдействие. На основание осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Гърбев“, представлявано от адвокат С.А.Г., възнаграждение в
размер на 200 лв., определено съгласно чл.11 от Наредба №1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5884 от 04.08.2021г., постановено
по гр.д.№ 10865 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с.
ОСЪЖДА „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос" № 47, ет. 5,
представлявано от управител М.М., да заплати на Адвокатско дружество
„Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1,
представлявано от адвокат С.А.Г., сумата от 200 лева (двеста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на ответниците по частната жалба в настоящото производство на
осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4