№ 3789
гр. София, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба от 05.08.2021г. ищцата С. Д. СЛ. е предявила
отрицателен установителен иск против „К,И,И БГ“ ЕАД, за признаване за
установено, че не дължи сумата от 281,69лв., представляваща ½ част от
вземане в общ размер 563,37лв. по ИЛ от 10.05.2012г., издаден по гр.д. №
****г по описа на СРС, 24 с-в., въз основа на който било образувано изп.д. №
***г. по описа на ЧСИ А.Б, поради погасяване на сумите по давност, защото
последното изпълнително действие по образуваното изп.д. било на
04.12.2012г., след което настъпила перемпция на 04.12.2014г., съответно
вземанията по ИЛ се погасили на 04.12.2017г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника – „К,И,И БГ“
ЕАД, в който намира предявения иск за неоснователен, защото по
образуваното изп.дело били извършвани действия, прекъсващи давността.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
1
Не е спорно между страните, че в полза на праводател (цедент) на
ответника има издаден изпълнителен лист от 10.05.2012г., по гр.д. № *****г.,
по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който било образувано изп.д. №
***г. по описа на ЧСИ А.Б. Вземането по изпълнителния лист е било
прехвърлено на ответника (като цесионер) по силата на договор за цесия. По
изпълнителното дело от ищцата - като наследник на Лиляна Михова, се
претендира сумата от 281,69лв., представляваща ½ част от сума в общ размер
на 563,37лв.
От удостоверение за наследници изх.№ РНД17-УФ01-232/3 от
10.04.2017г. се установява, че Лиляна Такова Михова е починала на
21.11.2016г., като оставила за законни наследници – ищцата С. Д. СЛ.
(дъщеря) и Иван Димитров Иванов (син).
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело №
20128500400854 по описа на ЧСИ А.Б, рег. № 850 на КЧСИ, се установява, че
делото е образувано срещу наследодател на ищцата въз основа на молба от
цедента на ответника от 10.08.2012г., въз основа на ИЛ от 10.05.2012г. В
молбата е възложено на основание чл.18 ЗЧСИ извършването на всички
действия. След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия
по изискване на справки, така и изпълнителни действия, като има наложени
запор върху банкови сметки на 21.08.2012г. (л.75). По молба от 03.12.2012г.
на длъжника във вр. с чл. 446 ГПК, запорът до „Сибанк“ ЕАД е частично
вдигнат от 03.12.2012г. (л.99). На 04.12.2012г. е изпратено запорно съобщение
до НОИ. На 30.07.2015г. е била депозирана молба да конституиране на
ответника като взискател - „К,И,И БГ“ ЕАД. На 17.08.2015г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими
вещи. На 21.08.2015г. са последвали нови запори. На 07.02.2017г. с молба на
взискателя е поискано снабдяване с удостоверение за наследници и тяхното
конституиране като длъжници по делото. На 19.04.2017г. откритите
наследници са били конституирани по делото, вкл. ищцата и са изпратени
нови запорни съобщения до банки. На 26.05.2017г. и на 06.06.2017г. отново са
били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови
сметки. На 05.06.2018г. по молба на взискателя е поискано извършване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на С.
Д. СЛ.. На 10-13.12.2018г. са изпратени нови запорни съобщения до банки, а
2
на 10.12.2018г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на
трудово възнаграждение. На 30.10.2020г. по молба на взискателя е поискано
налагане на запори на банковите сметки, както и насрочването на нов опис на
движими вещи. На 10.11.2020г. с призовка за принудително изпълнение е
насрочен нов опис на движими вещи и на същата дата са изпратени запорни
съобщения до търговски банки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените
обстоятелства са, че след издаване на изпълнителния лист срещу ищеца, в
качеството му на наследник, е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и
прекъсване на давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер,
което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия
по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е
разполагал с вземане в претендирания размер срещу наследодател на ищцата,
което е подлежало на принудително изпълнение. Спорът е концентриран
върху това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата
давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани действия по
изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
Изпълнителният лист е бил издаден по гр.д. № *****г по описа на СРС,
24 с-в, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.03.2012г., поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е
общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022
г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.)
3
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали
прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността
– насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване
на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело,
изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи,
книжа и др. Така и когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на
ответника срещу наследодателя на ищеца изпълнителен лист (10.05.2012г.), с
молбата за образуване на изпълнително дело (10.08.2012г..) е възложено на
съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия, същият е
насочил изпълнението чрез налагане на запори, което според мотивите на
цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността.
В периода до 03.12.2012г. (л.99) е действал наложеният запор до
„Сибанк“ ЕАД, като на 04.12.2012г. е наложен запор на вземане за пенсия до
НОИ. В периода от 05.12.2012г. до 05.12.2014г. няма данни за извършвани
действия по принудително изпълнение, вкл. няма отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист, вкл. разпределение на постъпили суми, поради което
съдът приема, че на 06.12.2014г. е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8
ГПК, т.е. изпълнителното дело се е прекратило по право. Следователно 5г.
давност за изпълнителния лист е почнала да тече, считано от 05.12.2012г.
Само че перемпцията е без правно значение за давността и не изключва
правото на принудително изпълнение и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете (в който смисъл са
изрично Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то
ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV
г.о.), защото чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
4
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, а основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило по силата на
закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
а всички други предприети изпълнителни действия за принудително събиране
на паричното притезание се обезсилват по право с изключение на тези по
приключените изпълнителни способи, от които трети лица са придобили
права (напр. купувачите от публичната продан) и на редовността на
плащанията, извършени от трети задължени лица. Служебното задължение на
съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане за изпълнително действие на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
Конкретно, спорът се концентрира в това дали в периода след
05.12.2012г. е изтекла 5г. давност. Съдът приема, че давността не е изтекла,
защото преди 05.12.2017г. (когато би изтекла) са извършвани действия,
прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по
т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС (относно кои действия прекъсват давността), а
именно: на 30.07.2015г. с молбата за конституиране на ответника като
взискател; на 21.08.2015г. с наложените запори върху банковите сметки; на
26.05.2017г. и на 06.06.2017г. с наложените запори върху банковите сметки;
на 05.06.2018г. с молбата на ответника, с която е поискано извършване на
5
опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на
ищцата; на 10-13.12.2018г. с наложените запори върху банкови сметки; на
30.10.2020г. с молбата за налагане на запори върху банкови сметки, както и
насрочването на нов опис на движими вещи; на 12.11.2020г. с налагане на
запор върху банковите сметки. В периода от 13.11.2020г. до 07.04.2022г.
(датата на съдебното заседание, доколкото чл.115ж ЗЗД не намира
приложение при предявен отрицателен установителен иск с оглед принципа
„contra non valentem agere non currit praescriptio“ намиращ приложение в
утвърденото в трайната съдебна практика по отношение на придобивната
давност правило, че „теклата в полза на ищеца давност не може да се
прекъсне с предявения от самия него иск“, по аргумент на по-силното
основание и правилото, че след като давност не може да се прекъсне от
ищеца по предявен от него отрицателен установителен иск, то не може и да
се спре) необходимата давност не е изтекла. Дори да се вземе предвид
спрялата давност по ЗМДВИП, то това не води до различни правни последици
в конкретния случай.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага
ответникът, който е претендирал такива, поради което следва да бъдат
присъдени такива в минимален размер (предвид материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото) в размер на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. СЛ., ЕГН: **********, гр.София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не
дължи на „К,И,И БГ“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, сумата от 281.69лв., представляваща ½ част от вземане
в общ размер 563,37лв. по изпълнителен лист от 10.05.2012г., издаден по гр.д.
№ *****г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК С. Д. СЛ., ЕГН:
**********, гр.София, *****, да заплати на „К,И,И БГ“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, **********, сумата от 100лв. за
6
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7