№ 10126
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110157207 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.София,*****, срещу
ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 84 лв., представляваща платена при начална липса на основание
във връзка нищожен договор за паричен заем № 474998/04.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023 г.
до окончателното плащане.
Ищецът П. Д. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 474998 от 04.12.2020 г., по
силата на който е получил сумата от 500 лв., като била начислена такса за експерсно
разглеждане на заявката за паричен заем. В договора било предвидено, че заемателят
се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна
банкова гаранция или 2. Поръчителството на едно или две физически лица, които да
отговарят на определени от кредитора условия, подробно посочени в исковата молба.
Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения, поради което по договора е
начислена неустойка. Твърди, че на 21.12.2020 г. е погасил цялото задължението по
процесния договор за заем, като е заплатил на ответника общо 584 лв., от които 500 лв.
главница и 84 лв. - начислени такса за експресно разглеждане на искането за кредит и
неустойка. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради неспазване на
предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай касае договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността на
договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР. Сочи, че процедурата не била
спазена, тъй като ответникът не му представил преддоговорна информация и
съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е
подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Същевременно твърди, че договорът не
1
е изготвен на изискуемия законов размер на шрифта и еднаквост. Посочва, че
договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а
именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага съображения,
че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен
размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия
договор. Счита клаузата, с която е предвидено заплащането на такса за експресно
разглеждане на искането за кредит за нищожна, поради противоречието и със закона,
доколкото ЗПК не дава право на кредитора да събира допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на кредита, а при условията на евентуалност е
неравноправна. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение е нищожна поради липса на предмет, доколкото
заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, както и
неравноправна. Счита, че договорът за заем бил нищожен поради нищожност на
уговорената лихва – последната поради противоречие с добрите нрави предвид
изключително високият и размер. Поддържа, че нищожността на двете клаузи води до
нищожност на договора за кредит, тъй като действителният размер на ГПР надвишава
максимално предвидени в ЗПК. Позовава се на чл. 23 ЗПК и претендира сумата от 84
лв., представляваща разлика между заплатената сума от 584 лв. и реално получения
заем в размер на 500 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Сити кеш“ ООД, който поддържа становище, че ищецът злоупотребява с
предоставените му процесуални права, доколкото е предявил претенциите срещу
ответника в отделни четири дела, поради което моли при уважаване на исковата
претенция, разноски да се присъждат само по едно от делата. Оспорва твърденията на
ищеца да е сключен сочения от ищеца договор за заем с посочените параметри. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, вещото лице по
която въз основа на материалите по делото и представените от ответника Договор за
паричен заем № 474998, сключен на 04.12.2020 г., погасителен план към същия и
счетоводна справка, е установило следните параметри на договора: 500 лв. сума на
кредита, 1 погасителна вноска в размер на 509,46 лв., ГПР - 49,55%, фиксиран лихвен
процент 40,05 %, падеж 21.12.2020 г., такса за експресно разглеждане – 99,54 лв.,
вноска с такса за експресно разглеждане 609 лв., отстъпка по кредита 25 лв. и крайна
вноска със всички плащания 584 лв. Установява се от заключението, че на дата
12.12.2020 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД сумата от 584,00 лв. с посочено основание „договор № 474998 и ЕГН на
ищеца: **********“, което плащане е осчетоводено от ищеца за погасяване на
главница от 500 лв., лихва от 9,46 лв. и 74,54 лв. неустойка. Според заключението на
ССчЕ действителният размер на ГПР, съобразно размера на заема, срока за погасяване,
уговорената лихва и другите разходи по кредита, е в размер на 201,60 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание сочения договора за паричен заем, като и възраженията си за нищожност на
2
договора за заем, в частност на неустоечната клауза.
В тежест на ответника е докаже валидно правно основание за получаване на
претендираните суми, както и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че на дата 12.12.2020 г. ищецът е
превел по банкова сметка на ответника, открита в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от
584,00 лв. с посочено основание „договор № 474998 и ЕГН на ищеца: **********“.
Посочването на основанието за плащане обаче не доказва пряко съществуването на
облигационната връзка, още повече предвид направеното от ответника оспорване в
тази връзка.
Същевременно ответникът не твърди и не доказва съществуването на
облигационна връзка, въз основа на която да е получил процесната сума – в тази
връзка съдът съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът е направил
изявление, че оспорва съществуването на договор за заем с № 474998. Именно поради
тази причина съдът е отхвърлил искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи договора за кредит, доколкото това процесуално средство е
предоставено на една от страните за да се снабди с документ, който се намира у
другата страна. В случая ответникът оспорва да е сключен такъв договор, респективно
оспорва да се намира договора в негово държане, поради което и не биха могли да се
приложат последиците на чл. 161 ГПК.
Въз основа на изложеното следва извод, че сумата от 84 лв., платено от ищеца по
банкова сметка на ответника, се явява платена без основание, поради което подлежи на
връщане.
В допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме за доказано
съществувалото облигационно правоотношение между страните във връзка с
предоставен на ищеца заем с параметрите, установени със заключението на ССчЕ и
предвид извършеното от ответника осчетоводяване, то съгласно заключението на
ССчЕ действителният размер на ГПР, като се вземат предвид всички разходи по
кредита, в тава число такса за експресно разглеждане да кредита и дължимата
неустойка е в размер на 201,60 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който към
момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите
и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно
неоспореното заключение на ССчЕ посочения в договора за заем ГПР е 49,55%, т.е.
много по-нисък от действително установения. След като в договора за кредит не е
обявен действителният размер на ГПР с включени при изчислението му всички
разходи по-кредита, какъвто несъмнено е таксата за експресно разглеждане на
искането, то следва, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин. Предвид това договорът за кредит би бил недействителен, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в който случай по аргумент от чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност, следователно всички платени
суми над главницата по кредита се явява платени при начална липса на основание.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът. Същият е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК в размер на 50 лв. за платена държавна такса и 500 лв. за платена ССчЕ.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане за присъждане
3
на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза съдът определя размера на
адвокатско възнаграждение. Следователно на адв. И. П. Н., САК, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап.9 следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 400 лв., който размер е съобразен със защитавания
материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и проявената
процесуална активност на адвоката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на П. Д. К.,
ЕГН **********,с адрес гр.София,*****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата
84 лв., представляваща платена при начална липса на основание във връзка нищожен
договор за паричен заем № 474998/04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на П. Д. К.,
ЕГН **********,с адрес гр.София,*****, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
550 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адв. И.
П. Н., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7,
ет. 5, ап.9, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4