РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 722
Град Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 391 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство
по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Централно управление на НАП, чрез процесуалния
представител юриск.Е., срещу решение № 2072
от 24.11.2021 г. по АНД № 5380/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, IV н.с., с което е отменено наказателно постановление № 584825-F606336/ 29.06.2021 г., издадено от Ж.Н.М. – началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Златенов 2015“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Рогош, ул. „Хан
Крум“ № 7, с управител Т.Й.З., на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък
върху добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон -касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго такова,
с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като
законосъобразно и правилно. Не
споделя изложените доводи на решаващия съдебен състав, които са в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на закона. Счита оспореното решение за
необосновано поради формирано погрешно вътрешно убеждение на съда при прилагане
правилата на логиката, опитните правила и каузалните връзки между явленията,
водещи до некоректни правни изводи. Намира за неправилно изложеното от съда, ме в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице,
изразяващи се в неясно описание на нарушението и наличие на две нарушения,
които не давали възможност на наказаното лице да разбере в какво се изразява
нарушението. На следващо място счита, че в процесния случай е осъществен именно
съставът на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а не съставът на
чл. 3 от същата наредба, както погрешно е възприел съдът. Счита за грешни и
аргументите на съда като основание за отмяната на наказателното постановление,
че конкретният случай изпълнява състава на маловажен такъв по смисъла на чл. 28
„а" от ЗАНН. Счита,
че са налице всички предпоставки за ангажиране административнонаказателната
отговорност на дружеството, поради което моли решението на районния съд да бъде
отменено и на негово място да се постанови ново, с което НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 300 лв. за
двете инстанции предвид фактическата сложност на делото. Прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна.
Ответникът
по касацията – „Златенов 2015“ ЕООД, чрез адв. И. намира касационната жалба за
неоснователна. В писмен отговор и в съдебно заседание моли да се остави в сила
решението на районния съд, като счита същото за правилно, законосъобразно и
мотивирано. Намира, че районният съд е анализирал правилно събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че са налице допуснатите
съществени процесуални нарушения относно описанието на нарушението, както и че
в наказателното постановление са посочени две нарушения, което било неправилно,
като не можело да се установи каквото точно е имал предвид наказващият орган и
коя санкция е приложил. Счита, че е налице основане и за прилагане на състава
на чл.28 ЗАНН. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция съгласно
списък. По отношение на юрисконсултското възнаграждение счита, че същото се
явява прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер.
Окръжна
прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Съдът като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
С процесното наказателно
постановление на ответника по касацията на основание на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.7, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
От
фактическа страна се установява следното:
При извършена съвместна проверка от НАП, Агенция
„Митници“, „Икономическа полиция“ и служители на ДМТН
на 10.03.2021г. около
09:45 часа на длржеството „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД, извършващо търговска
дейност като стопанисвало склад за въглища и пелети, находящ се в с. Рогош, ул.
„Възраждане“, от органите по приходите била извършена контролна покупка на един
чувал пелети (15кг.) на стойност 6 лв., за която не бил издаден фискален бон,
нито ръчна касова бележка от кочан. Контролната покупка била заплатена в брой,
преди легитимация, от инспектор по приходите Д.К. на лицето Т.З. – общ
работник. При проверка в информационните масиви на НАП било установено и че към
датата на проверката нямало данни за регистрирано в НАП фискално устройство за
търговския обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.
Така проверяващите установили, че „ЗЛАТЕНОВ 2015“ ЕООД в качеството си на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не е монтирало, въвело в
експлоатация и не е използвало регистрирано в НАП фискално устройство за
отчитане на извършените продажби от датата на започване на дейността на обекта
– 01.01.2020г., което било удостоверено с декларация от представляващия дружеството
Т.З..
За да отмени обжалваното пред него
НП, районният съд е приел, че е налице нарушение на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и на НП, тъй като за нарушени законови разпоредби в акта и
в постановлението са посочени чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Тъй като чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ препраща към чл. 3 от същата наредба, която съдържа 17
алинеи, то според съда АНО е трябвало да конкретизира по силата на коя от тях
жалбоподателят е нарушил задълженията си и е извършил твърдяното нарушение.
Съдът е заключил, че се касае за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, които са императивни.
На следващо място съдът е приел, че
от съдържанието на НП се установява, че са налице две нарушения - неиздаване на
касов бон и липса на фискално устройство, свързано с НАП - нарушение на чл. 3
от Наредба Н-18/2006 г., съответно нарушение по чл. 7, ал. 1 от същата наредба.
Според съда е безспорно, че в разглеждания случай контролните органи са
установили няколко деяния, всяко от които поотделно осъществяващи различен
административнонаказателен състав, за които съобразно правилото на чл. 18 от ЗАНН е следвало да се наложат отделни наказания за всяко от тях.
Районният съд е приел също, че
конкретният случай изпълнява състава на маловажен такъв по смисъла на чл. 28
„а" от ЗАНН, като при издаване на НП административнонаказващият орган е
подходил формално при анализа на доказателствата и при преценката за
обществената опасност на извършеното деяние. Приел е, че от доказателствата не
може да се направи извод, че нарушението е извършвано и преди това, като самият
наказващ орган е приел, че се касае за първо нарушение. Съдът е счел, че се
касае до инцидентен случай, а и количеството и стойността на стоката е
пренебрижимо малка - 15 кг. пелети на стойност 6 лв., при което минималният
размер на предвидената санкция за този вид нарушения - имуществена санкция в
размер на 3 000 лв., се явява несъразмерно тежка съобразно конкретния случай.
При
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, настоящият
състав намира процесното решение за валидно, допустимо, но неправилно.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Пловдив намира описаната в НП фактическа обстановка да се доказва по безспорен
и категоричен начин, както от показанията на разпитаните свидетели К. и М.,
така и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на
развилото се съдебното производство. С оглед на това същата се възприема изцяло.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява извършването на нарушението, вменено на дружеството.
Неправилно
съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на
санкционираното лице. В конкретния случай както в АУАН, така и в НП нарушението
е описано ясно, безпротиворечиво сочи на изпълнителното деяние, описано в
хипотезата на правната норма на чл.7,ал.1 от Наредбата, а именно, че в
търговския обект на дружеството не е било монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в ТД на НАП фискално устройство за извършване на търговска
дейност. Тези факти, които са безспорно установени от събраните по делото
доказателства, правилно са били подведени под разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която е посочена за нарушена и която гласи,
че лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на
дейността на обекта.
В този
смисъл посочването на нормата на чл.3 от Наредбата не навежда на друго нарушение,
както неправилно е приел съда. Тя е посочена в описанието на първо място, защото самата норма на чл.7, ал.1 от
Наредбата препраща към субектите по чл.3, поради което и не е необходимо индивидуализиране
на конкретна разпоредба от нея.
Все така
неправилно е и становището на съда, че от съдържанието на НП се установявали две
нарушения - неиздаване на касов бон и липса на фискално устройство, свързано с
НАП - нарушение на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. и нарушение по чл. 7, ал. 1 от
същата наредба. Изводите на съда в посочения смисъл не кореспондират нито с
данните по делото, нито с фактическия състав на нарушението, посочено в АУАН и
НП, а именно чл.7, ал.1 от Наредбата, тъй като в случая е установена липса на регистрирано
в НАП фискално устройство за горепосочения търговски обект, на което да се
отчитат оборотите от извършените продажби, което предпоставя от страна на
дружеството да не могат да бъдат издавани касови бележки. Обратно, съставът на
чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ изисква наличието на монтирано към датата на проверката, въведено в
експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за отчитане на
извършените продажби в обекта, от което да е било възможно издаването на
фискална касова бележка, но такава не е била издадена.
В случая,
посочването на обстоятелството, че има контролна покупка за закупена стока е
важно за съставомерността на деянието по чл.7, ал.1 от Наредбата, именно за
доказване на факта, че в обекта се извършват продажби. Другото би означавало,
че обектът представлява само склад и в него не се осъществява търговия, т.е. не
е необходимо поставянето на касов апарат. Последното са се опитали да докажат
чрез свидетелските показания на Златенов
и Ганчева, водени от жалбоподателя в хода на производството пред РС, като
правилно съдът не е дал вяра на тези техни твърдения.
В
процесния случай обаче безспорно е осъществен съставът на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като дружеството в качеството си на
задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е монтирало,
въвело в експлоатация и не използва регистрирано в НАП фискално устройство за
отчитане на извършените продажби от датата на започване на дейността на обекта
- 01.01.2020 г.
Относно
мотивите за отмяната на НП, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28
от ЗАНН,
не се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е установено
посоченото нарушение, за съставомерността на което не се изисква да са
настъпили вредни последици. В случая обаче вероятността от настъпването на
такива е голяма, като се има предвид, че дружеството работи в този склад от
01.01.2020г., а проверката на приходната администрация е извършена едва на
10.03.2021 г., т.е. повече от година обектът работи, без да има в него
регистрирано фискално устройство. Само това обстоятелство е напълно достатъчно,
за да обоснове категорично липсата на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. В
този смисъл неправилен е и другият извод - че реализираното поведение има
инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на
разпоредбите на данъчното законодателство. Фактът, че такова
нарушение е установено за първи път не означава, че други такива не са били
извършвани, а и последното би имало значение само за разглеждането му като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на наказанието. В случая наказващия
административен орган, е определил минималния размер на имуществената санкция.
Изложеното
сочи, че погрешно нарушението е било прието за маловажен случай, а вследствие и
на тази погрешна преценка неправилно е било отменено и НП.
От изложеното до тук следва, че като
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
На касационния жалбоподател следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера на минимума
от 100 лв. за всяка инстанция, тъй като съдът намира, че делото не се отличава
с правна или фактическа сложност.
Воден от горното и на
основание чл. 221 от АПК Административен съд– Пловдив, ХХI състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2072 от 24.11.2021 г. по АНД № 5380/2021
г. по описа на Районен съд-Пловдив, IV н.с., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
584825-F606336/ 29.06.2021 г., издадено от Ж.Н.М. – началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Златенов 2015“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7, с
управител Т.Й.З., на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената
стойност е наложено административно наказание „имуществена санкция" в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Златенов 2015“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7, с управител Т.Й.З., да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 200 /двеста/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.