№ 128
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502789 по описа за 2020 година
С решение № 2485 от 23.04.2020 г., по гр.д. № 383/19 г., СГС, І-8 с-в,
осъжда ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплати на
Ц. Д. С. сумата от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от настъпило ПТП на 5.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от тази дата, като отхвърля иска за разликата над сумата от 15
000 лв. до пълния предявен размер от 42 000 лв.
Със същото решение се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) да заплати на В. П. Г. сумата от 3 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на 5.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата от тази дата, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Ц. Д. С. и В. П. Г..
Твърди се, че обезщетенията са занижени. За пострадалият е изтъкнато, че е
имал голямо кръвонасядане на лявата подбедрица, което е причинявало болки
за 3 месеца и затруднение на движенията. Относно пострадалата се изтъква,
че същата е имала счупване на ключицата, което още не е зараснало
1
(нетипично усложнение), като е лекувано консервативно поради
онкозаболяване. Сочи, че множеството кръвонасядания (по гръдния кош,
главата, коляното, лакътя) са причинили болки и страдания. Поддържа се, че
фрактурата е довела до намален обем на движения на ръката понастоящем. И
за двамата жалбоподатели е следвало да се полагат грижи и съдействие по
време на лечението. Претендират да се присъди пълния размер на исковете,
както и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ не взема становище по жалбата в писмен
отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищците Ц. Д. С. и В. П. Г. твърдят, че на 5.03.2016 г. в гр. София
пострадали при ПТП, като пешеходци, като виновен за инцидента бил водач,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответния застраховател.
Ищецът получил множество натъртвания, а ищцата фрактура на лявата
ключица (поставена била превръзка), хематоми на тялото, рана на главата.
Ищцата не можела да се обслужва с ръката за около 45 дни, а
рехабилитацията била болезнена и трудна, като продължила около 3 месеца.
И двамата ищци са изпитвали болки от кръвонасяданията дълго време.
Ищцата претендира като обезщетение на неимуществените вреди сумата от
42 000 лв., а ищеца – 10 000 лв. ведно с лихвата от датата на увреждането,
както и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер,
като сочи, че ищците са пресичали неправилно на необозначено място и имат
изключителна вина за ПТП.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Пред настоящата инстанция няма спор, че инцидентът е настъпил по
вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
като ищците са пострадали пешеходци.
От СМЕ (основна и допълнителна) се установява, че Ц. С. е получила
кръвонасядания в областта на лявата ключица, гръдния кош, тила, лявото
коляно, лявата подбедрица, левия лакът, закрито разместено счупване на
лявата ключица, което е лекувано консервативно с превръзка Дезо, като по
правило възстановяването е в рамките на 2 месеца. Понастоящем то не е
зарасналао, тъй като е налично голямо разминаване на счупените фрагменти,
оформена е лъжлива става и са настъпили артрозни промени в лявата раменна
става. Тези посттравматични усложнения (рядко срещани – до 4 %) водят до
ограничено и болезнено движение на лявата раменна става. Лечението е само
хирургично. Първите две седмици болките са били силни, налагащи употреба
на обезболяващи, като в увредените зони е имало и функционални смущения
около 2 седмици. Вещото лице намира, че се касае до постоянно разстройство
на здравето по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Според СМЕ ищецът В. Г. е получил масивно кръвонасядане по
външната повърхност на лявата подбедрица. Оплакванията от подобни
травми отшумяват за 2-3 седмици.
Разпитана като свидетел е дъщерята на ищцата М. С. П., която
пояснява, че ищецът е втори съпруг на С.. Свидетелката сочи, че операция не
била предприета с оглед възрастта на пострадалата и така ключицата й
зараснала накриво и сега още стърчала. Сега ищцата не може да си вдига
ръката, не може да се реши. Четири месеца трябвало да я гледат в къщи, тя не
можела да става. В. не бил настанен в болница и свидетелката не се е грижела
за него, той останал в жилището им и се възстановил за около месец, а
ищцата отишла при свидетелката.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни по делото са само въпросите относно размера на дължимото
обезщетение на всеки от ищците. Настоящият състав приема, че
определеното обезщетение следва да бъде завишено по отношение и на
3
двамата пострадали. В конкретния случая при ищцата се касае до фрактура на
ключицата, която по правило не е свързана с необичайни отклонения от
лечението на всеки вид фрактура, още повече, че типично процесът се
контролира не с операция, а с обездвижваща превръзка тип „Дезо“. В случая
обаче се установява, че при пострадалата е възникнало нетипчно и рязко
срещано усложнение, като костта е зараснала разместена с формиране на
лъжлива става. Това по данни от СМЕ и показанията е предизвикало за
ищцата продължителни страдания и болки, ограничение в движението на ляв
горен крайник (няма данни същият да е водещ), трудности в ежедневното
обслужване и нужда от помощ от близки. Предвид факта, че
възстановяването не е настъпило, както и при отчитане на останалите увреди
по тялото на пешеходката, на последната следва да се присъди сумата общо
от 25 000 лв., или допълнително 10 000 лв.
Що се касае до претенцията на пострадалия пешеходец, съдът намира,
че неговото обезщетение следва да се увеличи от 3 000 лв. на 5 000 лв. За този
извод са отчетени данните, че лицето макар да не е било с фрактури се е
лекувало и възстановявало в един некратък срок от около месец, което се
установява както от СМЕ, така и от свидетелските показания.
Сочените размери настоящият състав намира за справедливи с оглед
принципа в чл. 52 ЗЗД, адекватни на икономическите условия в страната, към
датата на инцидента – 2016 г., както и съобразени с обичайната практика на
съдилищата по подобен род дела.
Ето защо решението в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите
над 15 000 лв. до 25 000 лв. и над 3000 до 5000 лв. следва да се отмени, като
разликите са присъдят на жалбоподателите.
Решението следва да се отмени в частта, в която в тежест на ищцата са
присъдени разноски над сумата от 633, 75 лв. до сумата от 1092 лв., а на
ищеца – над сумата от 782,50 лв. до сумата от 879 лв. На адв. Е. на основание
чл. 38 ЗА се следва допълнително сумата от 430 лв. за първата инстанция, и
890 лв. за въззивната. Застрахователят дължи допълнителни държавни такси
за двете инстанции в размер на 720 лв. Разноски към бюджета са присъдени в
цялост от първата инстанция, поради което не се налага допълнително
възлагане.
4
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2485 от 23.04.2020 г., по гр.д. № 383/19 г., СГС, І-
8 с-в, в частта, в която се отхвърлят исковете с основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), предявени от Ц. Д. С. за сумата над 15 000 лв. до 25 000 лв., и от В. П.
Г. за сумата от 3 000 лв. до сумата от 5000 лв., както и в частта, в която Ц.
Д. С. е осъдена на разноски над сумата от 633, 75 лв. до сумата от 1092 лв., а
В. П. Г. - над сумата от 782,50 лв. до сумата от 879 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК *********, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) да заплати на Ц. Д. С., ЕГН **********, допълнително сумата от
10 000 лв., а на В. П. Г., ЕГН **********, допълнително сумата от 2 000 лв.,
като обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на
5.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от тази дата да
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете на Ц. Д. С. за
сумата над 25 000 лв. до 42 000 лв., и на В. П. Г. за сумата над 5000 лв. до
10 000 лв., предявени срещу ЗД Бул Инс АД са отхвърлени.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Б. Е. допълнително
възнаграждение в размер на още 1320 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на САС
допълнителни държавни такси за двете инстанции в размер на 720 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6