О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на осми декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
13357 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от СНЦ „Б.Ф.ПО.Ш.“, с която
предявява против М.на М. и С.искове с правно основание чл. 42, ал. 2, ЗЗД, за
обявяване нищожността на договор № 36-00-14/21.01.2014 г. и договор №
36-00-381/08.05.2014 г., предвид липсата на валидно изразено съгласие, поради липса
на представителна власт на Н.Х.В., сключил двата договора в качеството си на
изпълнителен директор на СНЦ „Б.Ф.ПО.Ш.“, към датата на сключване на договорите.
Правният
интерес от предявяване на исковете ищецът обосновава с твърдението, че пред СГС
е образувано гр.д.№ 10635/2017 г., І-22 състав с предмет: иск за възстановяване
на отпуснатите средства на ищеца по тези два договора от страна на ответното
министерство, като в момента това производство е висящо на втора инстанция пред
САС, където е образувано т.д. № 1007/2019 г., ТО, ІХ състав. Ищецът поддържа,
че в първата инстанция пред СГС, представляващият го не е имал желание и
намерение да влиза в противоборство с лицата, сключили въпросните договори и
усвоили реално средствата по тях, поради което по делото не е било заявено
възражение за нищожност на договорите, при което и с оглед факта, че едва сега
на въззивна инстанция няма как да релевира това обстоятелство, то за ищеца
очевидно съществува правен интерес от установяване на нищожността на двата
договора, поради което предявява и настоящите искове.
След
извършена служебна проверка в САС „Съдебно деловодство-Софийски градски съд“,
съдът констатира, че по гр.д. № 10635/2017 г., І-22 състав на 04.01.2029
г. е постановено съдебно решение, по силата на което „Б.Ф.ПО.Ш.“ рег.по
ф.д.№11591/91 г на СГС , БУЛСТАТ ********е осъдена да заплати на М.на М. и С.основание
чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр.чл.40 от Наредба №Н-1 от 08.02.2007 г. за условията и
реда за финансово подпомагане от МФВС на спортни дейности /отм./ сумата от 395
468 лева незаконосъобразно и нецелесъобразно разходвани суми по договор №36-00-14 от 21.01.2014 г.
между страните за предоставяне на целеви финансови средства за провеждане на
Европейско индивидуално първенство за жени в гр.Пловдив и сумата от 289 072
лева незаконосъобразно и нецелесъобразно разходвани суми по договор №36-00-381 от 08.05.2014 г.
между страните за предоставяне на целеви финансови средства за провеждане на
Европейски индивидуални купи по шахмат за мъже и жени Албена/Златни пясъци .
При тези фактически твърдения, и като съобрази постановеното
решение посочено по-горе настоящият съдебен състав намира, че предявените искове
са процесуално недопустими, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Правото на ищеца да претендира
нищожност на договор №36-00-14 от 21.01.2014 г. и на договор № 36-00-381 от
08.05.2014 г. е преклудирано.
Възражението за нищожност на
договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на
исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този
договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и
да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им.
Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и
разгледано от съда. Не е спорно, а и ищецът в исковата си молба признава, че с
отговора на исковата молба по гр.д. № 10635/2017 г., І-22 състав, не е въвел възражения за нищожност
на двата договора, по който е страна.
Съобразно приетото в Решение №
380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г. о. непредявените
възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение,
както и ако са били предявени. Относно връзката на обусловеност между настъпила
в едно производство преклузия на възражение спрямо предявен на същото основание
отделен иск също е налице задължителна съдебна практика - решение № 198/10.08.15
г. по гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, четвърто г. о., с което се приема, че
"когато по предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение,
че е придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото
реплики за недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-късно с
иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е
недопустимо.".
Все в този смисъл и Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 98 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2018 г., III г. о.,
ГК.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от СНЦ „Б.Ф.ПО.Ш.“, с която предявява против М.на М. и С.обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2, ЗЗД, за обявяване
нищожността на договор № 36-00-14/21.01.2014 г. и договор №
36-00-381/08.05.2014 г., сключен между страните, предвид липсата на валидно
изразено съгласие, липсата на представителна власт на Н.Х.В., сключил двата
договора в качеството си на изпълнителен директор на СНЦ „Б.Ф.ПО.Ш.“, към
датата на сключване на договорите и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 13357/20
г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
като недопустимо.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: