Р Е Ш Е Н И Е
№ 260641
гр.Пловдив, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 12.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1037/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Т.Н.Д. против решение № 887/10.03.2020г. по гр.д.№ 11844/2019г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с. в частта, с която е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск
против въззиваемата страна „Изи Асет мениджмънт“АД за присъждане на сумата 706
лева като недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № 2819494 от 29.05.2017г.. Във въззивната жалба се сочи, че като е приел
за нищожна клаузата по договора за неустойка първоинстанцонният съд е следвало
да приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК. Относно възнаградителната лихва се сочи също така, че същата се явява
недължима, тъй като надхвърля 3–кратния размер на законната лихва. Иска се
отмяна на решението на РС в обжалваната част и постановяване на друго такова, с
което искът по чл. 55 от ЗЗД да бъде уважен.
От въззиваемата страна „Изи Асет мениджмънт“АД е
подаден отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че решението на РС в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че клаузата за
неустойка има акцесорен характер и не може да повлече недействителност на целия
договор. Относно размера на възнаградителните лихви се сочи, че според
съдебната практика, според която добрите клаузи за възнаградителни лихви са
ненадвишаващи 3-кратния размер на законната лихва, е създадена преди приемане
на чл.19 от ЗПК в частта регламентираща максималния размер на годишния процент
на разходите. Иска се отхвърляне на въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 11844/2019г. на ПдРС, ХХІІ
гр.с. е образувано по искова молба от Т.Н.Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която са предявени осъдителни искове по чл.55, ал.1, прдл.1 от ЗЗД за
присъждане на сумата в размер на 100 лева, недължимо платена по клауза
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2819494 от
29.05.2017 г. и на сумата в размер на 150 лева, недължимо платена по клауза за
неустойка по същия договор, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 03.04.2019г. до окончателното плащане. С определение в о.з. на
06.02.2020г. е допуснато увеличение на исковите претенции от 100 лева на 706
лева- възнаградителна лихва, и от 150 лева на 3465,66 лева- неустойка.
В исковата молба се твърди, че претендираните суми са
платени по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11,
ал.1 от ЗПК или евентуално поради нищожност единствено на клаузите за
възнаградителна лихва и неустойка поради противоречие с добрите нрави.
С подадения от „Изи Асет мениджмънт“АД отговор на исковата молба исковете
се оспорват по същество с излагане на подробни съображения.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор
за паричен заем № 2819494/29.05.2017г. / л.33 и сл./, със същия на
жалбоподателя е предоставена в заем сумата от 4500 лева, която е следвало да
бъде върната на 22 вноски с падежи през две седмици, ведно с възнаградителна
лихва от 35%. Общата дължима от заемателя сума е посочена в размер от 5229,18
лева, а годишният процент на разходите- 41,71%.
Съдът и служебно
е длъжен да провери, дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на
договора.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно лихвения процент
по кредита и условията за прилагането му. Лихвеният процент по сключения между
страните договор за паричен заем е фиксиран, но това не дава основание да се
счита, че в случая изискването за посочване на условията за прилагането му не
важи. И при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на
изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към
датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при
нейното последователно плащане или др.. Аргумент в подкрепа на горния извод е и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12, изискваща погасителният план да съдържа
разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях
съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. Такава разбивка
не е налице в договор за паричен заем № 2819494/29.05.2017г., като единствено е
отразено, че погасителните вноски са в размер от по 237,69 лева.
Относно съдържанието на договора за
потребителски заем следва да се отбележи и това, че изискванията по чл.11,
ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК. за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /
петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума са изпълнени
само формално. В чл.4, ал.2 от договора е предвидено заплащане на неустойка от
кредитополучателя в размер от 3465,66 лева в случай, че в срок от три дни от
сключване на договора той не представи обезпечение чрез поръчителството на две
лица или банкова гаранция в размер на посочената в чл.2, т.7 общо дължима сума
от 5229,18 лева. В случай, че заемателят би
разполагал свободно със сума, равна на сбора от чистата сума по договора и
възнаградителните лихви за целия период на договора, то той не би имал интерес
от получаването на по- малка сума и срещу възнаградителна лихва от 35 %
годишно. Ето защо, условието за предоставяне на обезпечение чрез банкова
гаранция е в очевидно противоречие с интересите на кредитополучателя и на
практика е неизпълнимо. По отношение на поръчителството е ясно, че то би
следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото изисква време
лицето, нуждаещо се от кредит, да разговаря с лицата, за които счита, че биха
се съгласили да поръчителстват. Тези лица от друга страна би следвало да се
запознаят с условията на договора за заем, за да преценят възможно най- точно
рисковете от поръчителството. Не е налице законова пречка да се поръчителства
по вече поето задължение, но в конкретния случай обстоятелството, че предоставянето
на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на заема, дава
основание да се счита, че заемодателят няма интерес от обезпечението, а от
получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито
възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви.
Основните две функции на неустойката са
обезпечителната и обезщетителната функции. Уговарянето на неустойка при
непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като
неустойката не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на
поръчители, с каквито той не разполага при подписване на договора, а и тъй като
кредиторът в достатъчна степен би могъл да гарантира интересите си, като не
отпусне искания кредит, без да му е предоставено обезпечение. Лишавайки се сам
от обезпечение, предоставяйки кредита, без да му е предоставено такова, той
няма основание да търси обезщетение за евентуалните вреди от невъзможността да
събере принудително вземанията си. Задължение по чл.4, ал.2 от договора напълно
условно е наименовано „неустойка“ и както беше посочено по- горе,
действителното му предназначение е да бъде набавена допълнителна печалба за заемодателя,
значително надхвърляща тази от посочените в чл.2, т.6 от договора
възнаградителни лихви. Следователно най- малко информацията относно общата
дължима сума от кредитополучателя и ГПР е напълно некоректна, което дава
достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. На л.55 по първоинстанционното
дело е налице изходяща от въззиваемото дружество справка, видно от която
жалбоподателят е платил по договор за паричен заем № 2819494/29.05.2017г.
възнаградителна лихва в размер от 706 лева. Предвид недействителността на
договора, тази сума се явява недължима и подлежи на възстановяване от
заемодателя. Ето защо, решение № 887/10.03.2020г. ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част, като исът за присъждане на горепосочената сума бъде уважен
и в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски
за държавна такса в размер от 25 лева. На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза
на пълномощника му адв.С.Г. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в
минималния размер от 300 лева по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ решение № 887/10.03.2020г. по гр.д.№ 11844/2019г. на ПдРС, ХХІІ
гр.с. в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя Т.Н.Д. ***,
ЕГН: ********** иск против „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр.**** за присъждане на сумата 706 лева като недължимо
платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2819494 от
29.05.2017г., като вместо това
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.**** да заплати на Т.Н.Д. ***, ЕГН: ********** сумата от 706
лева- недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № 2819494 от 29.05.2017г., ведно със законните лихви върху същата,
считано от 17.07.2019г.- датата на подаване на исковата молба по гр.д.№
11844/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., до окончателното й изплащане, както и да му
заплати сумата от 25 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.**** да заплати на адвокат С.А.Г. от Адвокатска колегия- гр.****,
сумата от 300 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: