СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 16202 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С
решение № 131444 от 29.05.2017 г., поправено с решение № 246515 от 23.10.2017
г. постановени по гр. д. № 59706/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, Д.чрез П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Г.А.С. по иск, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по ДП №
1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП,
като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000
лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и е отхвърлен предявеният
срещу П.на Р.Б.иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 200 лв., изразяващи се в разходи за пътуване,
ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното заплащане. С
решението са отхвърлени предявените от Г.А.С. срещу СДВР искове за сумата от
20 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по ДП № 1024/2010 г. по
описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП и за сумата от 1
200 лв., изразяващи се в разходи за пътуване, ведно със законната лихва от
05.10.2015 г. до окончателното заплащане. С решението Г.А.С. е осъден да
заплати на СДВР сумата от 171,70 лв., представляваща разноски по делото, както
и да заплати по сметка на СРС сумата от 8,50 лв., представляваща държавна
такса.
Срещу решението
в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу П.на Р.Б.иск
за разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. е
подадена въззивна жалба от Г.А.С., в която са развити съображения за незаконосъобразност
и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Отправено е
искане първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковата
претенция да бъде уважена изцяло. Въззивникът
ищец твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е неправилно определено.
Сочи, че за процесния период е бил лишен от правото да упражнява служебна
защита. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отчел броя на
осъжданията му, както и представените по делото заявителски материали.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор от П.на Р.Б..
Срещу решението
в частта, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди, и в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди срещу СДВР е
подадена въззивна жалба от П.на Р.Б.. Въззивникът ответник поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като ищецът по делото не бил доказал при
условията на пълно и главно доказване претърпените от него неимуществени вреди,
както и връзката между тях и процесното обвинение. Излага доводи, че
определеният размер на обезщетението не съответства не само на характера и
степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида и степента на
упражнената наказателна репресия. Твърди, че претенцията за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди е завишена, като не съответства на принципите,
залегнали в чл. 52 ЗЗД и на установената съдебна практика по аналогични дела. Сочи,
че ответникът СДВР отговаря солидарно за причинените вреди, тъй като
разследващите органи макар и действащи под надзора на прокурора са независими и
вземат решения по вътрешно убеждение. Искането
към съда е да отмени решението в частта, с
която е уважен искът за неимуществени вреди като се намали размера на присъденото обезщетение и се ангажира
солидарната отговорност на СДВР. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от Г.А.С., в който
моли за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на
решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор от СДВР.
Решението в
частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу П.на Р.Б.и СДВР като необжалвано е влязло в
сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално
- легитимирани страни, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същите са
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на
първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Основателността
на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ да е оправдан по повдигнатото обвинение с
влязъл в сила съдебен акт; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени
последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от
горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и
главно доказване от ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.
В разглеждания
случай от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, както и от
материалите по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 20451/2010
г. по описа на СРП и НАХД № 2565/2011 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, се
установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 16.06.2010 г. на разследващ
полицай Ц.В.при СДВР по ЗМ № 1024/2010 год. по описа на СРП, Г.А.С. е привлечен
като обвиняем за това, че в периода от 17.11.2009 г. до 24.12.2009 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление /когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, е управлявал
моторно превозно средство - л.а. Опел Корса, с рег.№ ******, без съответно свидетелство
за правоуправление, съгласно Закона за движение по пътищата, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, както следва:
1. На 17.11.2009
г. около 23:40 ч. в гр.София, по ул.”Любен Каравелов”, с посока на движение от
ул.”Й. В. Гурко” към ул. “Граф Игнатиев”, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка “Опел”, модел “Корса”, с рег. № ******, без съответно
свидетелство за управление, съгласно Закона за движение по пътищата (150а, ал. 1 ЗДП - за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство; чл. 157,
ал. 4 ЗДП - “водач на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност...”), в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление с наказателно постановление
№ 843 от 26.06.2008 г., влязло в законна сила на 02.05.2009 г.
2. На 24.12.2009
г., около 21.30 ч. в гр. София, по бул. „Г. С. Раковски“, с посока на движение
от ул. „Московска“ към ул. „Славянска“, е управлявал моторно превозно средство
л.а. Опел Корса, с рег. № ******, без съответно свидетелство за управление, съгласно
Закона за движение по пътищата /чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
- за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство; чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата - „Водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност...”/, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление
№ 843 от 26.06.2008 г., влязло в законна сила на 02.05.2009 г.; Наказателно
постановление № 61029 от 1.05.2009 г., влязло в законна сила на 26.11.2009 г.;
Наказателно постановление № 97202 от 25.08.2009 г., влязло в законна сила на
26.11.2009 г.; Наказателно постановление №
69246 от 11.06.2009 г.,
влязло в законна
на 26.11.2009 г. - престъпление
по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На обвиняемия не е взета мярка за процесуална принуда.
На 11.02.2011 г.
СРП е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а НК в Софийски районен съд срещу ищеца за гореописаното
деяние, по което е образувано НАХД № 2565/2011 г. по описа на СРС, НО, 96
състав. По
наказателното дело са били проведени двадесет и шест съдебни заседания. С
решение от 30.04.2015 г., влязло в сила на 16.05.2015 г., Г.А.С. бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
От представената
по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е признат за виновен с
решение на СРС по н.а.х.д. № 2269/2010 г., влязло в сила на 18.10.2012 г., за
извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК вр. чл. 343 в, ал. 4, т. 1 НПК е освободен от наказателна отговорност като
му е наложено адм. наказание глоба в размер на 750 лв., както и че ищецът е
признат за виновен с решение на СРС по н.о.х.д. № 11370/2011 г., влязло в сила
на 13.11.2012 г., за извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание
чл. 78а вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 500 лв.;
В хода на
производството пред първоинстанционния съд като свидетели са разпитани Г. И.Г.,
З.П.М.и И.В.С..
Свидетелят Г. Г.познава
ищеца в качеството му на адвокат, от повече от 10 г. Заявява, че вследствие на
образуваното наказателно производство ищецът е станал изнервен и избухлив, започнали
проблеми със съпругата му, отразило се и на работата му с клиенти.
Свидетелят З.М.заявява,
че ищецът е негов адвокат от 2009 г. Свидетелства, че след 2010 г. ищецът
станал изнервен, не идвал в кантората и не вдигал телефона си. Сочи, че е
присъствал на семейни скандали със съпругата на ищеца.
Свидетелката И.С.,
съпруга на ищеца, заявява, че в поведението на ищеца през процесния период е
настъпила пълна промяна, станал е нервен, груб с приятели и клиенти. Сочи, че
ищецът се е притеснявал да не му отнемат адвокатските права.
От справка от
23.11.2015 г. от Националната следствена служба се установява, че срещу ищеца
са образувани 4 броя досъдебни производства за престъпление по чл. 343 в, ал. 2 НК.
От справка от
25.11.2015 г. от СДВР е видно, че срещу ищеца са налице 4 броя заявителски
материал за престъпления по чл. 343 в НК.
От удостоверение
от Софийски адвокатски съвет от 09.06.2016 г. е видно, че ищецът е вписан в
регистъра на адвокатите на 26.05.1999 г. и към този момент без прекъсване е
упражнявал адвокатската професия.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Д.отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице /чл. 4/, като процесуално
легитимирани да отговарят са съответните държавни учреждения /чл. 7/ в
качеството им на процесуални субституенти на държавата. Разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на Д.в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат
да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер.
По
отношение на оплакването в жалбата, касаещо ответника - СДВР, настоящият състав
намира следното:
За
да отхвърли иска срещу втория ответник първоинстанционният съд е приел, че не
са налице основания за солидарна отговорност между ответниците.
В
исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца неправомерно е било
образувано досъдебно производство, както и че му е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, по което е бил изцяло оправдан.
От приложеното обаче като доказателство ДП № 1024/2010 г. по описа на 01
РУП-СДВР, пр. пр. № 20451/2010 г. по описа на СРП се установява, че
постановлението за привличане като обвиняем е изготвено на основание чл. 219,
ал. 1 НПК - след доклад на прокурора от страна на разследващия полицай. Предвид
това и с оглед изричната норма на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР (отм.), предвиждаща
писмените указания на прокурора да бъдат задължителни за разследващите органи в
лицето на служителите на МВР на длъжност разследващ полицай, то и съдът намира,
че отговорността на СДВР не следва да бъде ангажирана, тъй като привличането, а
и цялостното разследване, е извършено под надзора на прокурора, който е длъжен
да следи за законосъобразното развитие на наказателното производство и именно
негова следва да бъде отговорността, ако в резултат на евентуални пропуски във
воденото досъдебно производство са произтекли вреди за ищеца в качеството му на
обвиняем, респективно подсъдим. Допълнителен аргумент в тази насока се извежда
и с оглед възприетото в мотивната част от ТР № 5 от 15.06.2015 г., по тълк. д.
5/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е възприета принципната позиция (каквато е и
тази по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ), че при обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината, като при внесен обвинителен акт за
извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е
предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. По същите
съображения, настоящият състав счита, че именно Прокуратурата, а не СДВР,
следва да носи неблагоприятните последици от незаконосъобразните действия,
извършени в наказателно производство, в хода на което лицето е привлечено като
обвиняем, а впоследствие и срещу него е внесен обвинителен акт в съда.
По
отношение на иска за неимуществени вреди:
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 НК в продължение на малко над пет години
/считано от постановлението за привличане до влизането в сила на решението, с което е оправдан/. С оглед постановеното влязло в сила решение, с което ищецът е бил
оправдан, обвинението
срещу него следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид
събраните доказателства. Следователно
законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание.
Спорните
между страните въпроси са свързани с наличието на причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав намира, че е установен фактът
на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни негативни
емоционални страдания,
притеснение от воденото срещу него
наказателно дело,
страх от отнемане на адвокатските му права, както и в промяна в поведението на
ищеца, изразяваща се в нервност и неспокойствие. В показанията на разпитаните
свидетели се съдържат сведения за негативните последици от
обвинението върху начина на живот, поведението и психиката на ищеца, наличието на
притеснения за работата му, които показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
житейски логични, представляват допустими доказателствени средства, като
преценката на доказателствената им
стойност, е послужила за опора на правилни изводи на първоинстанционния съд
относно един от правопораждащите спорното право факти - настъпването на горепосочените преки и непосредствени
вреди.
Съдът
приема свидетелските показания, отчитайки евентуалната заинтересованост на
свидетелите М.и С., преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни,
последователни, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и
житейски логични - субективните възприятия на свидетелите относно главния факт
на доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са
формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Въззивният
съд споделя извода на първоинстанционния съд и относно
обстоятелството, че е доказана връзката
между проведеното наказателно производство и претърпените от ищеца вреди.
Неоснователни са правните доводи на въззивника-ответник за неустановяване в
процеса на доказване на конкретните негативни емоции на ищеца от незаконното
обвинение. От една страна от свидетелските показания се изясни негативното
отражение на повдигнатото незаконно обвинение за извършено престъпление върху
психиката на ищеца. Нещо повече, както последователно се поддържа в практиката
на ВКС, неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения. Очевидно е, че след като се е явявал лично на
проведените съдебни заседания пред районния съд, след като е давал обяснения в досъдебната фаза, като се е подготвял за
всяко едно заседание, ищецът е бил под стрес, изживявайки тежко случващото се и
очаквайки приключването на съдебния процес, в който се е защитавал по незаконното обвинение за извършено
престъпление
(в този смисъл Решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. №
1107/2012 г.,
ВКС, ІV г. о.).
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
/т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение № 175/04.11.2015 г. по гр.д. №
1151/2015 г., ІІІ ГО, решение № 106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV
ГО, решение № 106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV ГО решение №
192/14.06.2016 г. по гр.д. № 1061/2016 г., ІV ГО, решение № 180/19.10.2015 г.
по гр.д. № 860/2015 г., ІІІ ГО, решение № 83/28.04.2016 г. по гр.д. № 5128/2015
г., ІІІ ГО, решение № 117/04.05.2016 г. по гр.д. № 4754/2015 г., ІV ГО, решение
№ 113/02.05.2017 г. по гр.д. № 3483/2016 г., ІV ГО, решение № 70/01.08.2017 г.
по гр.д. № 2433/2016 г., ІV ГО и др., по исковете с правно основание чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ други такива обстоятелства са личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания.
В
настоящия случай воденото срещу ищеца наказателно производство е протекло и
приключило в рамките на малко над 5 г., което надхвърля разумния срок, но
следва да бъде отчетено, че от привличането му като обвиняем до внасяне на
постановлението в съда е изминал кратък период от 8 мес., а съдебното
производство се е развило в двадесет и шест съдебни заседания (девет, от които за събиране на доказателства по
искане на обвиняемия). В тази връзка
следва да бъде отчетена и тежестта на обвинението - престъплението не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а също така и обстоятелството, че е било внесено с
предложение по чл. 78а НК. Съдът съобрази социалното положение на ищеца,
упражняваната от него дейност като адвокат, пречката да бъде служебен защитник,
продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от
ищеца, страхът от осъждане и отнемане на адвокатските му права, а и не на
последно място обстоятелството, че от датата на привличането му за първи път
като обвиняем до датата на постановяване на влязлото в сила решение по
отношение на ищеца не е била налице мярка за неотклонение.
При
всички случаи в разглеждания казус следва да се държи сметка за
обстоятелството, че ищецът вече е бил освобождаван от наказателна отговорност
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като в тази връзка настоящият състав
споделя практиката на ВКС (решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 5805/13
г., ІІІ ГО, решение № 163 от 1.07.2016 г. по гр. д. № 411/16 г., ІV ГО, решение
№ 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/15 г., ІІІ ГО). Според становището в
тези съдебни актове, лицето, което вече е било субект на наказателно
преследване и е осъждано за извършено деяние (както е в разглеждания случая),
търпи вреди в емоционален аспект, които са с по-нисък интензитет, в сравнение с
лице, което за първи път е в досег с правораздаватената система, съответно за първи
път му се повдига обвинение и му се снема полицейска регистрация. Данните по
делото установяват, че преди започването на процесното наказателно преследване,
ищецът е бил осъждан и има множество полицейски регистрация, както и че срещу него се водят и други досъдебни производства. Вярно
е, че наличието на такива регистрации не води до извода, че лицето действително
е извършило дадено деяние, че ще бъде признато за виновно и осъдено, но самото
провеждане на няколко успоредни процедури е индикация, че негативните емоции на
ищеца са провокирани от различни фактори, а не само от процесното наказателно
преследване.
С
оглед изложеното въззивният съд намира, че при съобразяване на конкретните
обстоятелства в случая определеното от районния съд обезщетение в размер на 3 000
лева се явява справедливо.
По отношение на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, Д.изпада в забава от
момента на влизане в сила на присъдата на наказателния съд, с която ищецът е бил
признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато незаконното обвинение - в този смисъл са задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК. Установи се, че решението е влязло в сила на 16.05.2015 г., поради което от този момент ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените имуществени вреди от
неточното изпълнението
- в темпорално отношение, на задължението си за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие на незаконното обвинение, равняващо се на законната мораторна лихва.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
По
разноските:
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна - СДВР
и същите се дължат от въззивника - ответник, доколкото последният обжалва
решението, в частта, с която искът срещу СДВР е отхвърлен. СДВР претендира
юрисконсултско възнаграждение, което искане е своевременно направено. Съгласно
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица и едноличните
търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК. Неоснователен
е довода на въззивника - ищец, че не следва да се присъжда такова
възнаграждение, тъй като същото се доказва със заплащане с ордер. Присъждането
на юрисконсултско възнаграждение не е свързано, нито с уговорен между
юрисконсулта и работодателя му (представлявана страна по делото) хонорар за
процесуално представителство, нито с реално заплащане на такъв.
Право на разноски има и въззивникът - ищец, съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Същият е сторил разноски в размер на 5 лв.
за държавна такса по подадената въззивна жалба. Разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат доколкото въззивникът - ищец не е представляван от
адвокат и няма доказателство за извършени такива.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
131444 от 29.05.2017 г., поправено с решение № 246515 от 23.10.2017 г.
постановени по гр. д. № 59706/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с
която Д.чрез П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Г.А.С., ЕГН **********, по иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв., ведно със
законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в
престъпление по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр. №
20451/2010 г. по описа на СРП, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният
от Г.А.С., ЕГН **********, срещу СДВР иск за сумата от 20 000 лв., ведно
със законната лихва от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно
обвинение в престъпление по ДП № 1024/2010 г. по описа на 01 РУП-СДВР и пр. пр.
№ 20451/2010 г. по описа на СРП.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на Г.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 5 лв., представляваща разноски за държавна такса във въззивната
инстанция.
Решението
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.