№ 3104
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110202229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. С. Г. срещу Наказателно постановление №
306 от 01.06.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с
което на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна- началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ към АПИ редовно призована се представлява от юрисконсулт Д..
Същият моли за потвърждение на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 05.12.2021г. в 17:31 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно- пропускателен пункт Русе-
Дунав мост пристигнало пътно превозно средство с рег. №РР1858ВС вид
влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона и 5 бр. оси, което било управлявано от
жалбоподателя Д. Г..
По същото време на място, свидетелката С. Д. на длъжност „старши
инспектор“ в отдел „ПТРР“, териториална дирекция „Митница Русе“
изпълнявала служебните си задължения. Същата при пристигането на
превозното средство извършила проверка, при която установила, че на
29.11.2021г. в 16:43 часа превозното средство е преминало по път А-6, км
50+427, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. В хода
на проверката било установено, че за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса.
При извършената проверка се генерирал доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
D1FAF9A5272D5711E053021F160A3121. Отделно от това, било установено,
че за посоченото превозно средство била налице маршрутна карта
№21112981611963 за 29.11.2021г. В тази маршрутна карта нямало получено
плащане през сегмент ********** в границите на който се намира контролно
устройство с идентификационен №10182.
В хода на проверката жалбоподателят е заплатил такса в размер на 133
лв. на място на гишето.
Предвид констатираното, свид. С. Д. съставила на жалбоподателя
АУАН №306 от 05.12.2021г. Същият бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от
същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление №306 от 01.06.2022г., с което на основание чл. 179, ал. 3а от
закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелката С. Д. и на събраните по делото писмени
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК, а именно 2 бр. снимки, становище от отдел „Управление
на информационна система и инфраструктура“, Национално ТОЛ управление,
Заповеди на директора на Агенция „Митници“.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Съдът дарява с доверие свидетелските показания на
актосъставителката, която извежда данни за предприетата проверка и
резултатите от нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че по същество не
са налице противоречия между събраните по делото доказателства, като всяко
едно от тях установява възприетата от актосъставителя фактическа
обстановка, за която не се спори по делото, поради което съдът намира, че не
се налага по-задълбочен анализ на приобщените по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. Двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Актът е
съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, като е
подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното
лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
3
са спазени.
Съдът обаче намира, че както съставения АУАН, така и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, посочващи минималното
задължително съдържание на двата процесни документа. В тази връзка
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат
обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е
посочено какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил
определен този размер. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние -
тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на
ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък". В случая не е ясна
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето
предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични
характеристики на превозното средство, какви са били техническите
характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи преценка
дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.
Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения АУАН и издаденото
НП, което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и
възможността му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е
4
заплатило и как е бил определен този размер.
На следващо място, в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е заплатил
„дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133 лв.“
Съдът намира, че нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП посочва начина за
определяне на дължимата такса, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" електронна система за събиране на тол такси. Нито в
наказателното постановление, нито в съставения АУАН е посочено защо е
платена посочената сума, как е определен размера на същата и дали тя се
различава от т. нар. „компенсаторна такса“ посочена в чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, при плащането на която не следва да се образува
административно наказателно производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че всички тези обстоятелства
са нарушили правото на защита на санкционираното лице и липсата им се
явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без
уважение направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №306 от 01.06.2022г., издадено
от Нначалник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на основание чл.
179, ал. 3а от закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Д. С.
Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
5
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6