№ 547
гр. Т., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101298 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 57,ал.2 от СК вр. чл.
31,ал.2 от ЗС.
Ищецът Р. Д. Р. от гр.Т., действащ чрез адв.Н.С. -ТАК твърди в исковата молба, че по
време на брака му с ответницата Н. ИВ. В. от гр.Т., двамата придобили от родителите на
ищеца собствеността върху недвижим имот, а именно-апартамент с адм.адрес гр.Т., ул.”Б.М
хххххххххх със застроена площ от 86,44кв.м., ведно с избено помещение № 28 с площ от
7,94кв.м., ведно със 7,44/50,45 ид.м. от обща таванска сушилня, ведно с 3,18ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, който имот е отразен подробно в НА № 81, том III,
рег.№ 4375, дело № 455/2000г. по описа на нотариус Я.Б., рег.№ 154 с район на действие РС
Т.. Твърди още, че по силата на решение № 393/13.07.2016г. по гр.д№ 469/2016г. по описа
на РС Т., бракът между страните е прекратен, като ползването на семейното жилище е
предоставено на ответницата до навършване на пълнолетие на детето С.Р. Р.а с ЕГН
**********.Като излага, че отношенията на страните са силно обтегнати и въпреки, че
отправил писмена покана до ответницата, получено от нея на 07.12.2016г. за заплащане на
наем за ползването на собствената на ищеца 1/2ид.ч. в размер на 120лв. месечно при
съобразяване и с частта от жилището, ползвана от детето, но и до момента плащания не са
извършвани от ответницата, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата от общо 4320лв. за периода от
01.09.2018г. до 01.09.2021г.(по 120лв. месечно); претендира законната лихва и разноските
по делото. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на
ищеца адв.Н.С.-ТАК, който поддържа иска и пледира за уважаването му изцяло, претендира
разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата, се признава
обстоятелството, че семейното жилище, в което страните са живели преди прекратяването
на брака е съсобствено между бившите съпрузи при равни дялове от по 1/2ид.ч., както че
ползването на жилището е предоставено на съпругата с решението за прекратяване на брака,
както и обстоятелството, че в същото живеят ответницата и двете родени от брака деца,
едно от които е пълнолетно.Претенцията се оспорва по основание и размер, като се сочи, че
ответницата е собственик на половината от жилището, а в него живеят и двете деца, едното
от които ненавършилото пълнолетие дете на страните, при което ответницата приема, че не
дължи заплащането на наем за частта на ищеца.В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответницата адв. И.И.-ТАК, който пледира за
отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност- за уважаването му до 1/4ид.ч. от
месечния наем, определен от вещото лице за процесния период, претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че по време на брака са придобили
собствеността върху имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 81, том
III, рег.№ 4375, дело № 455/2000г. по описа на нотариус Я.Б., рег.№ 154 с район на действие
РС Т.(приложен по делото), който имот представлява апартамент с адм.адрес гр.Т., ул.”Б.М
хххххххххх със застроена площ от 86,44кв.м., ведно с избено помещение № 28 с площ от
7,94кв.м., ведно със 7,44/50,45 ид.м. от обща таванска сушилня, ведно с 3,18ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, като след прекратяването на брака страните са
останали обикновени съсобственици с по 1/2 ид.ч. от правото на собственост за всеки от
тях.Не е спорно, а и видно от одобрено от съда споразумение по чл. 51 от СК с решение №
393/13.07.2016г. по гр.д.№ 469/2016г. по описа на РС Т. (приложено по делото), съпрузите
са уговорили, че семейното жилище се предоставя на ответницата за ползване до
навършване на пълнолетие на едното от децата на страните, което е било малолетно - С.Р.
Р.а с ЕГН **********.От нотариална покана, получена от ответницата на 07.12.2016г. се
установява, че ищецът е поканил същата да ум заплаща месечен наем за неговата ид.ч. от
имота в размер на 120лв. при съобразяване с правата на малолетното им дете, като не е
спорно, че и до момента плащания от ответницата не са извършвани. От заключението по
назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно
и безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че месечният наем на
такъв имот, какъвто е процесният, е съотв. 280лв. месечно за 2018г., 290лв. за 2019г., 300лв.
за 2020г. и 320лв. за 2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск е за заплащане на припадащ се на ищеца наем за ползването на
съсобствената му половина от семейното жилище, придобито от страните по време на брака
им, което след прекратяване на брака е останало в обикновена съсобственост помежду им
при равни дялове.Съгласно разпоредбата на чл. 57,ал.2 от СК, всяка от страните може да
2
поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод, като не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, а определеният размер на
наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.Характерът на претенцията
налага изясняване на правооотношението между бившите съпрузи, възникнало по повод
ползването на семейното жилище. Установено по делото е обстоятелството, че страните са
съсобственици на семейното жилище, което са придобили по време на брака, тъй като с
прекратяването на съпружеската имуществена общност вследствие прекратяването на брака
същата е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове, а отношенията им
се уреждат като такива между съсобственици.В случая, с постигнатото пред съда
споразумение по чл. 49,ал.4 от СК, страните са се съгласили ползването на жилището да се
предостави на съпругата до навършване на пълнолетие на едното от децата им, като
съпругът-настоящ ищец не е поискал от съда определяне на наем, дължим от съпругата-
настояща ответница, поради което в настоящото производство същия претендира
последиците от утвърденото споразумение в тази му част.Видно от съдържанието на
споразумението, страните не са уговорили изрично безвъзмездно ползване на жилището от
настоящата ответница, не са наведени такива доводи и в хода на производството, а следва да
се съобрази обстоятелството, че при регламентиране ползването на семейното жилище
законодателят е изхождал от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност,
освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в
споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), би
следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК, като
принципът за възмездност е в интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като, ако
ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя -чл.
249 ЗЗД(в този см. Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о.,
Решение № 96 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2015 г., IV г. о. и др.)С оглед
възмездността на ползването, за периода от влизане в сила на решението, с което е
предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване
на правото на ползване или предоставяне на достъп на другия съпруг, респ. до определяне
по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена
покана (каквато е изпратена от ищеца до ответницата) не е необходимо, тъй като
правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е
възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща
наемна цена.С оглед на изложените доводи съдът приема, че доколкото е установено по
делото наличието на съсобственост между страните при равни дялове в имота, то
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на неговата
½ ид.ч. е доказан по основание.Относно размера на претенцията, съдът съобрази следното:
Доколкото не е спорно между страните по делото, че в жилището и до момента живее
ненавършило пълнолетие дете на страните, то по силата на чл. 57, ал.2, изр. второ от СК, то
за ползваната от него жилищна площ не се дължи наем.Що се отнася до възраженията на
ответницата, че в жилището живее и пълнолетното дете на страните, същите се приемат от
3
съда за неоснователни, доколкото законодателят е предвидил защитата по чл. 57,ал.2,изр.
второ от СК единствено за ненавършилите пълнолетие деца, което следва да се вземе
предвид от съда, а и пълнолетното дете на страните живее в гр.София, където учи, което не
е спорно между страните.Освен това, дори да се приеме, че и пълнолетното дете живее в
жилището, то отношенията по ползването следва да се уредят между него и родителя по
реда на чл. 31,ал.2 от ЗС, доколкото родителите нямат задължение да осигуряват жилище на
пълнолетните си деца. От заключението по назначената СТЕ е установено, че за процесния
период от 01.09.2016г. до 01.09.2021г., наемите за цялото жилище са съотв. в размер на
280лв. месечно за 2018г., 290лв. за 2019г., 300лв. за 2020г. и 320лв. за 2021г. Така за цялото
жилище за 2018г. се дължи сума в размер на 1120лв.(4 Х 280лв.), за 2019г. – 3480лв.(12 Х
290лв.), за 2020г.- 3600лв.(12 Х 300лв.) и за 2021г. - 2560лв.(8 Х 320лв.), или общо 10 760лв.
От тази сума обезщетението за ищеца за ½ ид.ч. възлиза на 5 380лв. Доколкото в жилището
през този период е живяло и ненавършилото пълнолетие дете на страните, съдът, като взе
предвид обстоятелството, че при определяне размера на наема, който не се дължи за
ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да
съобрази употребеното в закона понятие "жилищна площ" по чл. 57 СК. Семейното жилище
е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите
нужди на семейството. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище,
включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното
функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно
задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята,
която му служи за спалня( в този см. Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
526/2012 г., IV г. о.) С оглед на изложеното, съдът приема, че от цялата определена наемна
цена от 10 760лв. за жилището и определената припадащата се част на ищеца от ½ или
5 380лв., същата следва да се намали с ½ ид.ч. за частта ползвана от детето, при което на
ищеца се дължи обезщетение за лишаване от ползване на неговата ½ ид. част от имота в
размер на 2 690лв. за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2021г., до който размер предявения
иск е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 01.09.2021г.
до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен
размер от 4 320лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 57,ал.2 от СК вр.
чл. 31,ал.2 от ЗС.
По разноските:И двете страни са претендирали разноски, като ищецът е направил
такива в размер на 430лв. платено адв. възнаграждение, 172,80лв. внесена държавна такса и
160лв. внесен депозит за вещо лице или общо 762,80лв.Съдът е определил допълнителен
депозит от 40лв. за вещото лице, като е задължил ищеца да го внесе, но до приключване на
съдебното дирене това не е направено, поради което и доколкото се касае до задължение
към съда, посочената сума не следва да се взема предвид в случая.Ответницата е направила
разноски в размер на 200лв. платено адвокатско възнаграждение.С оглед частичното
уважаване на иска ищецът има право на разноски с оглед уважената част или на такива в
4
размер на 472,93лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Ответницата има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, или на такива в размер на 76лв., на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК, поради което ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер на 396,93лв.,
определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ИВ. В. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.Б М хххххххххххххххххх да
заплати на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Т. А К хххххх, сумата от 2 690лв. обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствената 1/2ид.ч. от имот, представляващ апартамент с
адм.адрес гр.Т., ул.”Б.М хххххххххх, за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2021г., ведно със
законната лихва от 01.09.2021г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази
сума и до пълния предявен размер от 4 320лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн.
чл. 57,ал.2 от СК вр. чл. 31,ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. ИВ. В. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.Б М хххххххххххххххххх да
заплати на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Т. А К хххххх, разноските по делото в размер на
396,93лв., определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
5