РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200323 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Перла 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, ул.
„Черноморка“ № 40, представлявано от В.Щ.К., депозирана чрез процесуален
представител- адвокат Н. С. от ВАК против Наказателно постановление
№03-014014/28.07.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с
което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е незаконосъобразно и
необосновано по следните съображения:
Администрагивнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си,
произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата
основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.
На второ място се сочи, че административнонаказващият орган не е спазил
императивната разпоредба па чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил датата и
мястото, където с извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
1
както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Липсвала индивидуализация на административното нарушение.
В заключение се оспорва извършеното нарушение.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата. Във фазата по съществото на
делото моли за отмяна на НП или алтернативно за неговото изменение в посока на
намаляване на наложената на дружеството санкция.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт. Последният излага становище по делото, че НП
е законосъобразно, моли за неговото потвърждаване и претендира за присъждане на
разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.07.2021г., около 13:55ч., служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и св.М. Д.
извършили проверка в обект бистро „Перла“, находящо се в гр. Бяла ул. „Черноморка“
№40, стопанисван от „Перла 7“ ЕООД. На място, в кухненското помещение на обекта,
проверяващите органи установили лицето М.А.Е. с ЕГН **********, който миел
съдове. По време на проверката работникът Е. попълнил декларация, че има сключен
трудов договор със санкционираното дружество. Работникът М.Е., посочил в
декларацията, че има сключен с дружеството трудов договор, че изпълнява
длъжността „мияч“,с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, с трудово
възнаграждение 650 лв. месечно, както и че почива 2 дни в седмицата. В хода на
насрочената документална проверка били представени трудов договор от 06.07.2021г.
между „Перла 7” ЕООД и М.А.Е., график за явяване/неявяване на работа за м.07.2021г.,
видно от който на 06.07.21г. Е. бил на работа първа смяна от 08:00 ч. до 16:00ч., книга
за инструктаж, от която е видно, че Е. е инструктиран за работа на 06.07.21г. и
уведомление за регистриран трудов договор от 06.07.2021г., регистрирано в 14:27:04
часа.
При тези констатации, на 16.07.2021г. против „Перла 7“ ЕООД, ЕИК ********* бил
съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено, че дружеството в
качеството на работодател е допуснало до работа лицето М.А.Е. с ЕГН **********,
на длъжност „мияч на съдове“, в обект бистро „Перла“, находящо се в гр. Бяла, ул.
„Черноморка“ №40, стопанисван от „Перла 7“ ЕООД преди да му е предоставил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било прието, че
нарушението е извършено на 06.07.2021г. в гр.Бяла и квалифицирано като такова по
чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на
управителя на дружеството, който го подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 28.07.2021г. административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля М. Д., писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка,
2
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор,
график за явяване/неявяване на работа за м.07.2021г., копие от книга за инструктаж,
писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде М. Д.
/актосъставител/, която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП / в редакцията на ЗАНН към момента на връчване на НП/ и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от М.Д., която към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
3
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното
лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и
недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира
труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „Перла 7” ЕООД и М.А.Е. на 17.05.21г. е бил сключен трудов договор № 08-07-
2021/06.07.2021г., който е бил регистриран в ТД на НАП в 14,27 часа , като в 13,55ч.
на 06.07.21г. работникът е извършвал трудова дейност като мияч в обекта на възз.
дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства
по делото – от показанията на св.Д., която е категорична, че лицето е работило като
мияч в кухненското помещение, ползвано от дружеството в деня и часа на проверката;
копие от трудов договор; график за явяване/неявяване на работа, утвърден за
дружеството за м.07.21г., от който е видно, че работникът е бил на работа първа смяна,
от 08:00 ч . на 06.07.21г., декларация, в който работникът е декларирал какво прави в
обекта, както и елементите на трудовото си правоотношение /работно време, почивка,
трудово възнаграждение/; справка от ТД на НАП и др.. Видно от съдържанието на
трудовия договор, същият е сключен на 06.07.2021г., т.е. в деня на проверката, като
4
съгласно него Е. е постъпил на работа като мияч именно в деня на сключване на
договора, съвпадащ с деня на проверката. В същия смисъл е и декларацията попълнена
от Е., както и график за явяване/неявяване на работа, утвърден за дружеството за
м.07.21г., от който е видно, че на 06.07. работникът не само е постъпил на работа, но е
бил на работа първа смяна от 08:00ч. до 16:00ч., което съответства и на декларираното
от него.
В случая безспорно по делото е било установено, че М.Е. е полагал труд за
въззивното дружество, като е работил като мияч в обекта на възз. дружество. Същият
се е намирал в кухнята на бистрото по силата на трудово правоотношение, за което е
бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството
като мияч, с конкретно работно време и работно място, като с оглед обстоятелството,
че договорът работникът е постъпил на работа на 06.07.21г. и на тази дата е бил
установен да престира труд в полза на дружеството, правилно е била определена и
датата на нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително, в чл.62, ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между М.Е. и „Перла 7“ ЕООД с ЕИК ********* са между „ работник”
и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй
като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на Перла 7“ ЕООД с ЕИК ********* в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
5
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2122534/16.07.2021г., които навеждат на извод, че от страна на дружеството са
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. Тук следва да се посочи,
че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено в ТД на
НАП, съответно и не е било връчено на работника.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил „Перла 7“ ЕООД с
ЕИК ********* имуществена санкция” в размер на 3 000лв. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД –
работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №
ПР2122534/16.07.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото законодателство.
АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена
конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че
при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има
отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Ето защо съдът приема, че
санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на
допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния
нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
6
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от
2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 40,00 /четиридесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-014014/28.07.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Перла 7“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, ул. „Черноморка“ № 40, представлявано
от В.Щ.К. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000
/три хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Перла 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бяла, ул. „Черноморка“ № 40, представлявано от В.Щ.К., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 /четиридесет/ лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8