МОТИВИ към присъда №38/26.09.2017г. по нчхд №857/16г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 20.09.2016г. от тъжителите Н.В.Г. и Х.В.Б. частна
тъжба, против подсъдимия П.Т. ***, е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, затова, че на 11.09.2016г.
в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил леки телесни повреди
на повече от едно лице, а именно лека телесна повреда на Х.В.Б., изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, а именно охлузване на кожата на челото, травматичен
оток и кръвонасядане на десния горен и долен клепач, контузия на носа, болки от
контузия на главата, болезненост в задната част на шията и лявата предмишница,
както и лека телесна повреда на Н.В.Г. изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, а именно травматичен оток и кръвонасядане на левите
клепачи, както и лека контузия на лявата очна ябълка.
С допълнение към подадената от страна на двамата тъжители частна тъжба са
предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове, както следва:
От частния тъжител Н.В.Г. против подс. П.Т.К. граждански иск за сумата от
300 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тъжителя Г. неимуществени
вреди, а именно болка и страдание, представляващи наранявания на горния и
вътрешната половина на долния ляв клепач
– умерено изразен травматичен оток и синкаво-мораво кръвонасядане на участък с
размери 7/6 см., причиняващо болки, светобоязън и сълзотечение от дясното око,
всички в резултат на твърдяното за извършено на 11.09.2016 г. деяние по чл.
131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, както и направените по делото
разноски.Частният тъжител Н.В.Г. бе конституиран и в качество на граждански
ищец по делото.
От частния тъжител частния
тъжител Х.В.Б. против подс. П.Т.К. граждански иск за сумата от 600 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от тъжителя Б. неимуществени вреди, а именно понесени
от него болки и страдание в резултат на причинени леки телесни повреди, а
именно болезненост от ляво тилно, в окосмената част на главата, на кожата в
лявата половина на челото, на 4 см. над
веждата драскотина с дължина 12 мм., оточни горни и долни десни клепачи във
външните половини, както бледосинкаво кръвонасядане с общо 10/7 см., болезненост в корена на
носа, главоболие и болки по цялата глава, болки в задната повърхност на шията,
болки в гърба и дясната лопатка, болки в лявата предмишница, хематом в областта
на дясното око, всички в резултат на
твърдяното за извършено на 11.09.2016 г. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба, както и направените по делото
разноски.Частният тъжител Х.В.Б. бе конституиран и в качество на граждански
ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частният тъжител Х.В.Б. се явява лично и заедно с упълномощената от
него, като повереник адв. Б.С..
В процеса на водено наказателно
производство, частният тъжител Н.В.Г. не се явява. В хода на делото,
упълномощения от него повереник заяви, че въпреки представеното първоначално пълномощно,
на практика не представлява тъжителя Н.Г., като няма връзка с него.
С определение постановено в
съдебно заседание на 22.05.2017г. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
4, т. 5 от НПК, съдът прекрати наказателното производство по НЧХД № 857/2016 г.
по описа на РС – Асеновград, ІІІ н. с., в частта му относно повдигнатото от
страна на частния тъжител Н.В.Г. спрямо подс. П.Т.К. обвинение за
извършено на 11.09.2016г. престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, както и във връзка с квалификацията на повдигнатото
спрямо подс. П.Т.К. обвинение за извършено
на 11.09.2016г. престъпление по чл.131, ал.1,т.4 от НК. Прекратено бе производството по делото и по отношения на така приетия за
съвместно разглеждане граждански иск от частния тъжител Н.В.Г. спрямо подс. П.Т.К.
за сумата от 300 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, а именно болка и
страдание, в резултат на твърдяното за извършено на 11.09.2016 г. деяние по чл.
131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба.
Определението е влязло в сила на 07.06.2017г.
Наказателното производството по
делото продължи във връзка с повдигнатото от страна частния тъжител Х.В.Б.
спрямо подс. П.Т.К. обвинение за извършено на 11.09.2016г. престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, както и във връзка с приетия от частния тъжител Х.В.Б. спрямо подс. П.Т.К.
граждански иск.
В хода на съдебните прения, адв. С.
изразява становище, с което, поддържа изцяло обвинението по чл.130, ал.2 от НК против
подсъдимия, така както е повдигнато с частната тъжба. Счита същото за доказано
по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз
основа на техния анализ, адв. С. счита,
че подс. К. следва да бъде признат за виновен, като относно наказанието не
взема становище. По отношение на гражданския иск предявен от името на частния
тъжител Х.Б. , намира същия за доказан по основание, като счита, че той следва
да бъде уважен в пълен размер от 600лева. Претендира да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец
Х.В.Б. подкрепя казаното от неговия повереник.
Защитника на подсъдимия-адв. Н.М.
по същество счита, че причината на подаване на тъжбата от тъжителят са
влошените му отношения с подсъдимия. По отношения на обвинението защитника е на
становище, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което
подс. П.Т.К. следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Подсъдимият П.Т.К. не се признава
за виновен, като по същество счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза и писмените доказателства приложени по
делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Т.К. е роден на ***
г. в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, женен, осъждан,
неграмотен, работещ в строителството, с ЕГН
**********, с адрес ***, с настоящ адрес ***.
Свидетелката В.А.С.и С.П.са
съпрузи. Двамата живеят в гр. Куклен на ул. „Славянска” № 45. Частният тъжител Х.В.Б.
и св. А.В.Б.са техни деца. През 2015 г. св. А.В.Б.заживяла с подс. П.Т.К., като това станало без съгласие
на нейните родители. Това обстоятелство впоследствие довело до изостряне на отношенията
между родителите на св. Б.и подс. К.. Междувременно подсъдимият К. и св. Б.обитавали
различни квартири в гр. Асеновград, като се издържали основно от трудовите
доходи на подсъдимия. На 23.06.2016 г. двамата сключили брак. През м. септември
2016 г. подс. К. и св. Б.живеели на квартира, намираща се на ул. „Гоце Делчев”
№ 32 в гр. Асеновград. В квартирата с тях живеела и майката на подсъдимия-Т.К.К..
На 11.09.2016 г. вечерта, подс. К.
и съпругата му били на разходка в парка.
По същото време квартирата им била посетена от частния тъжител Х.В.Б., който
бил придружаван от неговия роднина Н.В.Г.. Двамата били посрещнати от св. Т.К.К. и един от братята на подсъдимия- С.Т.К., по прякор
„Чанко”. От проведения разговор с тях, се разбрало, че тъжителя Б. търси
подсъдимия и сестра си. Въпреки, че двамата гости били във видимо нетрезво
състояние, св. Колева ги допуснала в квартирата. Те влезли вътре, но от присъствието
им тя се притеснила. Като резултат св. Колева се обадила на подс. К. и го
уведомила за тяхното посещение. След проведения разговор със св. Колева,
подсъдимият и съпругата му се прибрали веднага в квартирата. При влизането си
вътре подс. К. заварил частния тъжител Х.Б. и придружаващия го Н.Г., като установил,
че двамата пият алкохол. Той ги запитал какво правят в дома им неканени, при
което тъжителят му отвърнал с израза: „Ти ли си шефът?”. В същото време
тъжителят Б. започнал да псува подсъдимия и да го ругае. Това породило
разправия между подс. К. и двамата неканени посетители, като в един момент
частният тъжител хванал с ръка ризата на подс. К., дръпнал я, при което тя се
скъсала. Реакцията на тъжителят и цялостното поведение на двамата подразнило подс.
К., при което същият решил да ги изгони насила от квартирата си. Подсъдимият К.
и двамата посетители се сдърпали, при което на килима паднали шишета и чаши,
част от които се счупили. От своя страна подс. К. нанесъл и няколко удара в
лицето и главата на частния тъжител Б.. След неговите активни действия спрямо двамата
неканени посетители, те напуснали квартирата. Междувременно за скандала се
получил и сигнал в РУ на МВР – Асеновград. На място бил изпратен полицейски
екип в състав св. Л.К.П. и св. Х.Х.К.-***. Двамата
провели разговор с намиращите се в квартирата лица, като снели тяхната
самоличност. От разговор с подс. К., св. Б.и св. Колева полицаите разбрали, че
в квартирата са били частният тъжител Б. и придружаващият го Н. Г.. Служителите забелязали, че в квартирата е
разхвърляно и по пода е имало счупени стъкла. Двамата полицейски служители
оказали на присъстващите, че имат възможност да подадат жалба в полицията и да
потърсят при нужда медицинска помощ в болницата. След приключване на проверката
те си тръгнали.
На 14.09.2016г. в 10.14 часа,
тъжителят Х.В.Б. посетил Катедра по съдебна медицина при Медицински
университет- Пловдив. След като бил прегледан и освидетелстван от съдебен
лекар, на същия било издадено съдебно медицинско удостоверение №1017/2016г.
/лист 3 от съд.дело/.
Междувременно на 12.09.2016г. свидетелката
А.В.Б.подала жалба до Районна прокуратура Асеновград. Въз основа на същата,
била образувана полицейска преписка за предварителна проверка №1726/2016г. по
описа на РП Асеновград. Проверката била възложена и извършена от св. С.А.М.,
работещ като мл.полицейски инспектор в гр. Асеновград. В хода на проверката,
св. М. снел обяснения от запознатите по случая лица, като на 31.10.2016г.
съставил спрямо св. Х.В.Б. и Н.В.Г. протоколи за предупреждение. Проверката
приключила с докладна записка /листи от 64 до 71 от съд.дело/. Тя била изготвена с мнение за
прекратяване поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
На 20.09.2016г. в РП Асеновград
срещу подс. П.Т.К. постъпила и жалба от името на Н.В.Г., Х.В.Б. и В.А.С..
Същата била изпратена по компетентност на ОП Пловдив. Въз основа на изложеното
в жалбата, в която се твърдяло че са осъществени
състави на престъпления по чл. 157, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл. 142,
ал.3,т.5 вр. ал.1 от НК, била образувана преписка за предварителна
проверка № 9545/2016г. по описа на ОП
Пловдив. Проверката била възложена и извършена отново от св. С.А.М.. В хода на
проверката, св. М. снел обяснения от запознатите по случая лица, като приключил
същата с докладна записка от 20.11.2016г.
/преписката приложена към кориците на съд. дело /. Докладната записка била
приключена с мнение за прекратяване поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. С постановление от 13.12.2016г. на Прокурор при
ОП Пловдив, било отказано образуването на досъдебно производство, поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер.
От заключението на изготвената от
д-р С.С.С. спрямо тъжителят Х.В.Б. СМЕ /на листи от 129 до 140 от съд. дело/, както и от разпита на вещото лице, се установява, че при инцидента станал на 11.09.2016г.
на тъжителя са били причинени: охлузване на кожата на челото, травматичен оток
и кръвонасядане на десните горен и долен клепач, контузия на носа, анамнестични данни за контузия на
главата, болезненост по задната част на шията, гърба и лявата предмишница, всички
довели до болка и страдание без разстройство на здравето, /по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК/. Според вещото лице, механизма на така констатираните
травматични увреждания е с удар с или върху твърд тъп предмет,като единствено
изключение прави драскотината в лявата половина на челото, която е получена при
косото действие на тъпоръбест предмет. Видно от заключението, то е напълно
възможно травматичните увреждания да са причинени по описани в тъжбата начин,
като според вещото лице, данни за множество удари с ръце и крака. По-вероятно е
да са били нанесени няколко удара в описаните в тъжбата области, които са
причинили минимални травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства-частично от обясненията на
подсъдимия П.Т.К., свидетелските
показания на свидетелите А.В.Б., В.А.С., Х.Х.К., Л.К.П.
и С.А.М., заключението на вещото лице по назначената от настоящия състав СМЕ и
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на свидетелите Х.Х.К., Л.К.П. и С.А.М., като по отношение на тях отчете, че тримата
са косвени очевидци на случилото се. Тримата свидетели не се явяват
заинтересовани от изхода на делото, но все пак в една или в друга степен, всеки
един от тях по различен начин е взел отношение, относно случилото се между
тъжителя и подсъдимия, като чрез показанията им се установяват обстоятелства
свързани с изясняването и проверката на останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Съдът кредитира в
по-голямата част показанията на св. А.В.Б., като отчете това, че същата е
съпруга на подс. П.Т.К. и факта, че е в лоши отношения с брат си Х.В.Б., който
е тъжител по делото и майка си –св. В.А.С.. Св. А.В.Б.се явява пряк очевидец на
случилото в квартирата на подс. П.Т.К., като по отношение на разправията
възникнала там, то показанията на същата свидетелка се подкрепят от показанията
на св. Т.К.К. и обясненията на подс. П.Т.К..
Безспорно се установява, че именно предизвикателното поведение на тъжителя Х.В.Б.
е довело до ответната реакция на подс. П.Т.К., като това е бил неговия основен
мотив да изгони от квартирата тъжителя Б. и Н.В.Г.. В действителност св. А.В.Б.отрича
нейния съпруг да е нанасял удари на тъжителят Х.В.Б., но пък това следва да се
отчете като защитна позиция в полза на версията на защита. Преки очевидци по
отношение на нанесените спрямо тъжителят Х.В.Б. удари няма, но пък в тази
насока са налице косвени доказателства, които няма как да не бъдат кредитирани.
В останалата част, съдът кредитира показанията на св. А.В.Б..
Съдът кредитира в
по-голямата част показанията и на св. Т.К.К., като
отчете това, че същата е майка на подс. П.Т.К.. Св. Т.К.К.
е лицето което е посрещнало в квартирата тъжителят Х.В.Б. и Н.В.Г., а освен
това също се явява пряк очевидец на
събитията случили се в последствие
там. В своите показания последната също
твърди, че подс. П.Т.К. не е нанасял удари, на пък както съдът посочи, в тази насока са налице косвени
доказателства, които нямам как да бъдат изключени. В останалата част, съдът
кредитира показанията на св. Т.К.К., като отчете
близката и родствена връзка с подсъдимия, което я прави пряко заинтересована от
изхода на делото.
Съдът не кредитира
част показанията на св. В.А.С., като отчете това, че същата е майка на
тъжителят Х.В.Б., както взе предвид и влошените й отношения със подс. П.Т.К. и
св. А.В.Б.. От показанията на св. Симонова безспорно се установява, все пак
какви са отношенията им с подс. П.Т.К. и каква е причината за тяхното влошаване
. Именно и тези недобри отношения между страните се явяват основен мотив за
тъжителят Х.В.Б. да заведе настоящето на наказателно производство от частен
характер. По отношение на случилото се в
квартирата св. В.А.С.се явява косвен свидетел, но не и пряк очевидец. Във
връзка с разправията там, чрез нейните показания се установява, това което сина
й - тъжителят Х.В.Б. е разказал за това.
Все пак, тъжителят Х.В.Б. се
явява страна по настоящето дело, като това обстоятелство прави и неговата майка
св. В.А.С.пряко заинтересована от неговия изход. В показанията си св. Симонова отрича, че
тъжителят е предизвикал подсъдимия, но все пак няма как да се игнорира факта,
че тъжителят Х.В.Б. и Н.В.Г. са отишли
неканени в квартирата на подс. П.Т.К.,
двамата са били в нетрезво състояние, като именно тяхното поведение е станало
причина за изгонването им от там. В останалата част съдът кредитира показанията
на св. В.А.С..
Съдът кредитира в голямата
им част обясненията на подс. К., като намира същите за логични и
последователни, а освен това същите се подкрепят по същество и от останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира. В
действителност твърденията му, че не е удрял тъжителят Б., се подкрепят от
показанията на А.В.Б.и Т.К.К.. Но все пак съдът не ги
кредитира, поради това, че те са израз на неговата защитна позиция. Това, че
подс. К. е ударил тъжителят, на практика се установява и доказва от събраните по
делото гласни доказателства в лицето на свидетелските показания на В.А.С., Х.Х.К., Л.К.П. и С.А.М., като се подкрепя и от становището на вещото
изразено в заключението на назначената СМЕ и това депозирано в хода на
съдебното следствие. По делото безспорно се установи, че подс. К. е имал мотив
да изгони от квартирата си тъжителят Б., като имено предприетите от него
активни действия в тази насока са станали и причина за нанасяне на няколко леки
удари попаднали в главата и лицето на пострадалия. В останалата им част съдът
кредитира обясненията на подс. К.
Съдът кредитира
заключението на експерта, по отношение на назначената от настоящия състав СМЕ,
тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не е оспорено
от страните, като то се подкрепя и от другите доказателства по делото.
В
своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. П.Т.К. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а именно това,
че на 11.09.2016 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска е причинил лека телесна повреда
на Х.В.Б., изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето, а именно охлузване на кожата на челото,
травматичен оток и кръвонасядане на десния горен и долен клепач, контузия на
носа, болки от контузия на главата, болезненост в задната част на шията и
лявата предмишница.
Въпреки това, съдът счете, че за извършеното от подс.
К. деяние, което формално осъществява признаците на престъпния състав, визиран
в чл.130, ал.2 от НК ще следва да се приложи, чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
неговата обществена опасност е явно незначителна и поради което подс. К. ще
следва да бъде оправдан, на това основание, по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение и признат за невинен.
За
това свое решение съдът взе предвид това, че именно поведението на пострадалия тъжител Х.В.Б. се явява причина
за последвалата спрямо него ответна реакция на подс. П.Т.К.. По делото
безспорно се установи, че към 11.09.2016г. подс. П.Т.К. и св.А.В.Б., от една страна и
тъжителят Х.В.Б. и неговите родители, от друга страна, са били във влошени
отношения. Въпреки това обаче, тъжителят Х.В.Б. си е позволил да отиде в
квартирата на подс. П.Т.К., като освен, че не е бил канен там, то той е бил
придружаван от друго лице, като в същото време двамата посетители са били в
явно нетрезво състояние. При идването на подс. П.Т.К., тъжителят Х.В.Б. е
започнал да се държи предизвикателно спрямо намиращите се в квартирата лица.
Това негово неподобаващо поведение се е изразили най-ярко спрямо подс. П.Т.К..
В действителност подс. К. е нанесъл няколко удара на тъжителят Х.В.Б. но същите
са били едва след като тъжителят му е
скъсал ризата и го е наругал. Освен това по делото се изясни, че самите удари
са били сравнително леки, което явно се установява от вида и характера на
причинените на тъжителя телесни подреди, а освен това, се установи, че крайната
цел на подс. К. е била да изгони от квартирата си двамата неканени гости. Подс.
П.К. е причинил на тъжителят Х.Б. твърдените от обвинението леки телесни
повреди, но пък причината за това се явява основно поведението на самия тъжителят
Х.Б.. Реакцията на подс. К. свързана с изгонването на тъжителят Б. и неговия
придружител от квартирата, следва да се разгледа, като една естествена човешка
реакция, при която употребената от страна на подс. К. сила не се явява особенно
интензивна и значителна, а освен това е била и необходима с оглед нетрезвото
състояние на двамата неканени гости. Действително на тъжителят Х.В.Б. са били
причинени леки телесни повреди, но пък същите следва да бъдат преценени и в
контекста на демонстрираното от него обидно отношение спрямо подс. К. и
неговото семейство. Това даде на съда основание да приеме, че извършеното от подс. К. следва да се
квалифицира по чл. 9, ал. 2 от НК. Същото деяние макар и формално
да осъществява, признаците на предвидено от закона престъпления, не е
престъпно, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна. Поради което на основание на чл. 304 от НПК, го
призна за невинен и го оправдава по
повдигнатото му обвинение в тази му част.
Предявеният
от страна на тъжителят
Х.В.Б. граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. В случая се
взе предвид това, че по отношение на повдигнатото с частната тъжба обвинение от
страна на тъжителят Б., подсъдимият беше
оправдан и се приложи разпоредбата чл. 9, ал. 2 от НК, при което извършеното
деяние не съставлява престъпление. Тъй като обаче за тази част, спрямо която бе
приложен чл. 9, ал. 2 от НК, то извършеното от подс. К. представлява деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, съдът намери иска за частично основателен. По делото
се установи, че в резултат на
извършеното от подс. К. на
11.09.2016г. спрямо тъжителят Б. той е претърпяла и съответни неимуществени вреди
изразяващи се причинени охлузване на кожата на челото, травматичен оток и кръвонасядане на десния
горен и долен клепач, контузия на носа, болки от контузия на главата,
болезненост в задната част на шията и лявата предмишница. При
отчитане на болките и страданията които е претърпяла пострадалия, предявеният
граждански иск бе уважен в размер на 200 лева, като за разликата над уважения
размер до претендирания размер от 600лв. съдът отхвърли гражданския иск, като
недоказан. По този начин , Съдът намира, че по този начин е спазен принципа за
справедливост при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, като са съобразени конкретно претърпените болки и страдания,това, че
възстановяването на тъжителят не е отнело дълъг период от време, както и че не
са останали трайни увреждания на здравето му.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимият П.Т.К. да заплати на частния тъжител и граждански ищец Х.В.Б.
сумата от 487,00лв., представляващи разноски по водене на делото
Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка
на АРС и сумата от 50,00
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: