ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Град Разград, 19.11.2019г.
Разградски
окръжен съд в закрито заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година състав:
Председател:РАЯ
ЙОНЧЕВА
Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр.
дело №320 по описа за 2019 година,за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274,
вр. чл.
121 от Гражданския процесуален кодекс .
Образувано по
частна
жалба, подадена от ЗАД „Евроинс Живот“, гр.София, чрез процесуален представител
юрисконсулт Наумова срещу определение, постановено в с.з. на 08.10.2019г. по
гр.д. № 1462 / 2019г. по описа на РС-Разград,
с което съдът е оставил без уважение възражението на настоящия жалбоподател - ответник
в производството за прекратяване на производството по делото пред
РРС и изпращането му по подсъдност на СРС.
В
частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като предявеният срещу дружеството иск не е иск на потребител, при който подсъдността се
определя по реда на чл. 113 ГПК,
а и изрично позоваване на ищцата на тази разпоредба не е направено в исковата
молба. Молят за отмяна на постановеното определение..
Ответната
по жалбата страна – ищцата
Ж.Р., чрез пълномощник, адв.Явор Дочев от САК е депозирала
писмен отговор. Оспорва частната жалба, твърди, че постановеното определение е
правилно и съобразено със закона. Моли за потвърждаването му.
Страните нямат
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от
легитимирани лица и е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие от фактическа и
правна страна следното:
РС-Разград
е сезиран с искова молба от ответницата по частната жалба против
дружеството-жалбоподател, с предявен иск с правно основание чл. 242, ал.1 КЗ.
В молбата се излагат
твърдения, че наследодателят
на ищцата/преживяла съпруга/ е сключил с "Банка Пиреос България" АД
договор за жилищен кредит,
гарантиран с договор за застраховка "Живот", съгласно посочена
групова полица при ответника по иска.Молбата
към съда да е бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 100 евро/частичен
иск от 6 961.91 евро/, представляваща заплатена от ищцата сума и съответно
застрахователна сума по съответната групова застрахователна полица, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
В
изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК РРС
е постановил да бъде изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника. С депозирания по делото отговор ЗАД „Евроинс Живот“, гр.София е въвело
възражение за местна неподсъдност на делото, като се е позовало на разпоредбата
на чл. 108, ал.1 ГПК, съгласно която искът следва да се предяви пред съда, в
района на който е седалището на юридическото лице.
РРС,
след извършена
служебна справка и е констатирал, че ответникът е със седалище в гр.София.
За да се произнесе по частната жалба, РОС съобрази
следното: връзката на едно дело с района на определен съд –
бил той районен или окръжен като първа инстанция, съставлява местната
подсъдност. Тя се определя от закона,
като обща е подсъдността по чл. 105 ГПК. Цитираната
разпоредба свързва разглеждането на спора от този съд, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника.
Изключения от принципа са въведени в нормите
на чл. 106-117 ГПК, които изискват искът да бъде предявен в определен съд,
различен от този по чл. 105 ГПК, като в случаите, когато нормата относно
подсъдността не е императивна/
с изключение на вещните исков/, съдът не следи служебно за спазването на правилата
на местната подсъдност, а се произнася само по искане на страната.
Искът,
по който е образувано производството пред РРС,
е с правно основание чл. 242, ал.1 КЗ, но всъщност представлява иск от
потребител по смисъла на пар.13, т.1 Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата е лице, приело
наследството на своя наследодател, ползвал услугите на застрахователя не по
занятие или при упражняване на професията си.Според правната теория, при
сключване на договор, в който едната от страните се явява потребител, тя е
по-слабата страна, ето защо в нейна полза са създадени облекчения от
законодателя, за да бъде тя до известна степен компенсирана за положението, в
което се оказва в резултат на сключване на договора.
Изражение
на възприетото отношение на защита на потребителите е нормата на чл. 113 ГПК,
която им дава възможност да предявят своите искове не само като се съобразяват
с общата подсъдност – по седалището на търговеца, а и по настоящия или
постоянен техен адрес.
ГПК дава
възможност на ищеца на избор, който той на практика упражнява като депозира
исковата си молба пред едно от съдилищата – по своя постоянен, настоящ адрес
или по седалището на ответника – както сам предпочете. Изборът се реализира с
простото подаване на исковата молба до един от местно компетентните съдилища и
не е нужно впоследствие устно или писмено ищецът да потвърждава кой местно
компетентен съд желае да разгледа сложения пред него спор.
Ищцата е с постоянен адрес ***
и подавайки исковата си молба в РС-Разград е упражнила правото си
на избор.
В този смисъл РОС споделя становището на РРС, че е компетентен да разгледа делото,
същото не следва да бъде прекратявано пред него и изпращано по подсъдност на СРС.Ищцата с депозиране на молбата пред РС-Разград
ясно е
изразила
волята си и при положение, че подсъдността е изборна, съдът не може да
упражнява контрол върху направения от нея
избор, който е
съобразен със закона,
като неговата ефикасност не може да бъде
обсъждана.
Предвид горното, РОС приема, че подадената от ответника
в първоинстанционното производство частна жалба
против постановения акт на РРС
е неоснователна
и следва да бъде оставена
без уважение.
По изложените съображения
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 08.10.2019г.по гр.д. № 1462 / 2019г. по описа на Разградски
районен съд във връзка с подсъдността.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.