РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Благоевград, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело №
20221200900223 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от Н. И. М., с
ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. *** № 5** против „**М.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. *** № *, представлявано
от В.Б.Н. - управител.
В исковата молба се твърди, че между ищеца Н. И. М. и ответното
дружество „*****“ ЕООД е налице Договор за изпълнение на строително
монтажни работи, по силата на който договор ответното дружество се е
задължило да извърши изработка, доставка и монтаж на метална конструкция
за къща на два етажа и гараж по проект от възложителя, доставка и монтаж на
сандвич панели, завършващи лайсни и аксесоари, както и улуци, поли,
доставка и монтаж на алуминиева и PVC дограма, ВиК и ел. инсталация до
точка в къщата и гаража. Дружеството се е задължило да извърши и монтажа
на гипсокартона и шпакловката.
Посочва се, че от страна на изпълнителя договорът е подписан от
лицето Ч.А.М., който е упълномощен с пълномощно с per. № 2091/01.03.2021
г. на Нотариус Костадинка Топалова, с район на действие PC Петрич.
Твърди се, че първоначалното уговорено възнаграждение по договора е
в размер на 137 730.00 лева без ДДС, като впоследствие с Анекс от 29.10.2021
г. възнаграждението е увеличено на сумата от 199 612.00 лева без ДДС.
Сочи се, че поради забава на ответното дружество да довърши
започнатите строително-монтажни дейности, както и поради бездействието в
1
дадения му допълнителен срок, ищецът е развалил сключения договор, за
което е връчена покана от съдебен изпълнител Шукри Дервиш на 16.09.2022
г.
Твърди се, че ответното дружество е получило сумата в размер на 72
066 лева, за която сума обаче не са извършени договорените строително-
монтажни дейности, поради което с настоящото предявявам иск за
възстановяване на сумата в размер на 72 066 лева, която след развалянето на
договора се явява платена от страна на ищеца и получена от страна на
ответника на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на вземането.
Твърди се, че съгласно Договор за изпълнение на строително- монтажни
дейности от 29.03.2021 г. страните са договорили 60 дневен срок за
изпълнение на строително монтажните дейности, като началото на този срок е
свързано с подписване на протокол за предаване на строителна площадка и
получаване на авансовата сума. Твърди се също така, че строителната
площадка е предадена на 06.07.2021 г., за което е съставен протокол от
същата дата, като към този момент платените от страна на молителя авансови
суми възлизат на 54 000 лева, които суми са преведени по банков път.
Посочва се, че впоследствие, на 14.01.2022 г. страните подписват Анекс
към договора за строително-монтажни работи, съгласно т. 2 от който анекс
изпълнителят декларира, че е получил плащания по договора в общ размер на
235 709.76 лева по посочени две банкови сметки, както и че с тази сума са
погасени всички задължения на възложителя по договора. Твърди се, че в
точка 3 от анекса е посочено, че възложителят е заплатил, а изпълнителят е
получил сумата от 72 066 лева, за работи, които към момента все още не са
извършени, а именно: метална стълба вътрешна и два броя външни с тегло от
3560 кг на стойност 17 992 лева, арматура, бетон и подпори на стойност
10000 лева, 40% недовършена противопожарна боя на стойност 7180 лева,
дограма - недоставена и немонтирана на стойност 9760 лева, недовършена
работа сандвич панели на стойност 10 434 лева, лайсни, аксесоари, улуци и
поли на стойност 16 700 лева.
Сочи се, че с точка 4 от подписания анекс изпълнителят отново
признава, че посочените в т. 3 от анекса не са извършени и дружеството е в
забава относно изпълнението им в договорените срокове.
Твърди се, че след подписването на анекса, изпълнителят не е
предприел каквито и да било действия по изпълнение на недовършената част
от строително-монтажните дейности, посочени по-горе. Последват няколко
разговора между страните, в които изпълнителят е обещавал изпълнение, а
възложителят е очаквал същото. Посочва се, че с имейл от 07.08.2022 г. Н. М.
предоставя последна възможност на дружеството- изпълнител да довърши
описаните в анекса от 14.01.2022 г. строително- монтажни дейности. Твърди
се, че на дружеството е даден 15-дневен срок за изпълнение, с
предупреждение че след изтичането на този срок сключения договор ще бъде
развален. Изпълнение обаче не е последвало нито в рамките на дадения срок,
нито след него.
2
Посочва се, че с покана, връчена от частен съдебен изпълнител Шукри
Дервиш на 16.09.2022 г. на представител на търговско дружество „М.“ ЕООД,
ищецът е развалил сключения между страните договор, като ответното
дружество е поканено да възстанови на Н. И. М. сумата от 72 066 лева -
стойност на заплатени, но неизвършени строително-монтажни дейности.
Въпреки получената покана, към настоящия момент дружеството не е
възстановило получената сума, поради което счита, че молителят има правен
интерес от воденето на осъдителен иск срещу „М“ ЕООД за възстановяване
на сумата, която е получена от дружеството за изпълнение на договор за
извършване на строително-монтажни дейности, който впоследствие е
развален от страна на възложителя Н. М..
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД
всеки, който е получил нещо с оглед на отпаднало правно основание държи
неговото връщане. Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение №
42 от 07.04.2009г. по т д.453/2008г. на ВКС, II Т.О. институтът на
неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за
връщане на получено без основание, на отпаднало основание или на
неосъществено основание, което предполага че между страните е имало
разменена имуществена престация. Съгласно Решение № 326 от 09.07.2013 г.
по гр.дело № 1192/2008г. на ВКС, последица от развалянето на договора е
връщането на даденото от страните в изпълнение на договора. Обосновава се,
че неоснователното обогатяване е нетърпимо от закона състояние,
независимо от какъв фактически състав е възникнало и без оглед на
обстоятелството от кой клон на правото е регламентирано правоотношението,
което го е породило. В този смисъл Тълкувателно решение № 50 от
30.12.1985г. на ОСГК на ВС.
Отправено е искане за постановяване на решение, с което на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено ответното дружество „М“ ЕООД да
заплати на Н. И. М. сумата в размер на 72 066 лева, която сума е заплатена за
изпълнение на строително-монтажни дейности по договор за СМР от
29.03.2021 г., който договор е развален с покана, връчена от ЧСИ Шукри
Дервиш на 16.09.2022 г., поради неизпълнение от страна на строителя, ведно
със законната лихва върху сумата от 72 066 лева, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответното дружество не
е постъпил писмен отговор. Ответникът не е ангажирал становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представените от ищеца
документи.
Съдът е допуснал и приел писмените доказателства, представени от
ищеца с исковата молба.
Ищецът желае да се постанови неприсъствено решение.
В процеса всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
3
основава своите искания и възражения по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже
плащането на съответната цена на ответника и че е изправна страна по
договора.
Ответникът следва да докаже основанието да я задържи, тоест
съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята
насрещна престация по тази договорна връзка, които представляват факти,
изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи
връщане на даденото, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и като факти от това
естество са в доказателствена тежест на самия ответник.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 и ал. 2, предл. първо във вр. с
чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като изрично е бил уведомен с нарочно съобщение за
последиците от това, вкл. възможността за постановяването срещу него на
неприсъствено решение - арг. чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК; същият не е изпратил
представител в първото съдебно заседание, както и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК; искът е
допустим и вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства.
Твърдените с исковата молба факти и обстоятелства са подкрепени с
писмени доказателства, като същите не са и оспорени от ответната страна.
Сключен е между страните договор за СМР на 22.03.2021 г. Стойността
на договора е изменена с анекс от 29.10.2021 г. и е на стойност 199 612 лв. На
14.01.2022 г. страните са подписали нов анекс, с който са се съгласили, че
изпълнителят е получил от възложителя сума в общ размер на 72 066 лв., за
работи, чието изпълнение към настоящия момент все още не е извършено.
Възложителят на СМР – ищец в това производство е развалил договора,
поради забавено изпълнение и поради липса на предприети действия в
допълнително дадения срок за това. Уведомлението е получено от ответното
дружество на 16.09.2022 г. от упълномощен представител / пълномощно –
л.12 от делото/.
При така изложената фактическа и правна обстановка, както се посочи
вече, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1, ГПК за
уважаване на предявения иск с основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД чрез
постановяване на неприсъствено решение и без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в
общ размер на 5 582.64 лева, от които: 2 882.64 лева – за внесена държавна
такса ; 2700 лева – за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 вр. с
чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. *** № *, представлявано от В.Б.Н. – управител да заплати на Н. И.
М., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. *** № *, следните суми:
- сумата от 72 066 / Седемдесет и две хиляди и шестдесет и шест /
лева, представляваща сума, заплатена за изпълнение на строително-
монтажни дейности по развален поради неизпълнение на 16.09.2022 г.
договор за СМР от 29.03.2021 г.
- ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.11.2022 г. до окончателното и изплащане ;
- както и направените разноски в общ размер на 5 582.64 лева, от
които: 2 882.64 лева – за внесена държавна такса ; 2700 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Присъдените с решението суми да се преведат по сметка:
IBAN:
BG80BРBI817010Y8923802
BIC:BPBIBGSF
Титуляр:
Н. И. М.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което и по аргумент на чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ищеца.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се връчи на
ответната страна, която може в едномесечен срок от връчването да поиска от
САС отмяната му на основанията посочени в чл. 240 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5