Определение по дело №657/2021 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

                     

                     №            03.10.2022 г.         град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито съдебно заседание на  трети октомври  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                          

     

 

при секретар                                                                                                 

 и с участието на прокурора                                                                                                 като разгледа

докладваното от съдия  И. ЯНКОВА  административно дело № 657 по описа

за 2021г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

 

 

Делото е образувано по искова молба  на К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“  в Старозагорски затвор към  момента на подаване на искането, по реда на чл. 256 от АПК във връзка с §4,ал.4 от ДР 46, ал. 1 от ЗИНЗС – за установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в липса на работа спрямо него по индивидуална корекционна програма и неизпълнение на индивидуален план на присъдата му, неизготвяне на първоначален доклад съгласно Методика, утвърдена от Министъра на правосъдието .

Намира, че са налице предпоставките на чл. 256 от АПК и следва съдът да осъди ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да изпълни задълженията си, които произтичат от закона.

Исковата молба е постъпила в съда на 05.11.2021 година. Не е спорно, че К.Ш. *** на 23.06.2022 година.  

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск по чл. 256 от АПК срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, е процесуално недопустим.

Последното следва от установения по делото факт, че считано от 23.06.2022 г., лицето е освободено от Затвора гр. Стара Загора С оглед на това за същия липсва пряк и непосредствен правен интерес да търси изпълнение на действието, което твърди, че е дължимо, но неосъществено от ответника.

Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на длъжностни лица от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК. Предвидени са две хипотези на незаконосъобразни бездействия.

Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК регламентира защитата срещу бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а по чл. 256, ал. 2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване. Общото между двете хипотези на "неоснователни бездействия" е неизпълнението на задължение за фактическо административно действие, източник на което задължение е правна норма – т. е в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението му. Различието се състои в това, че в първия случай /по чл. 256, ал. 1 от АПК/ задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение, без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на съответното действие, а във втория случай възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано фактическо действие. Това различие е обусловило и законодателното разрешение за определянето на диференциран срок, в който може да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК искът може да се предявява безсрочно, то в хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК като процесуална предпоставка за допустимост е регламентиран преклузивен срок за упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на искането за извършването на действието.

Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва изводът, че за квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл. 256 от АПК следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност.

На първо място, съдът приема, че при така установената законодателна рамка релевантната норма, по която следва да се разгледа настоящото искане, е тази на чл. 256, ал. 1 от АПК. Касае се за твърдение за неизвършено фактическо действие, задължението за което произтича от закона, след изпълнение на предпоставките за това. В случая се твърди, че незаконосъобразно бездействие от страна на служители на затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в липса на работа спрямо него по индивидуална корекционна програма и неизпълнение на индивидуален план на присъдата му, неизготвяне на първоначален доклад съгласно Методика, утвърдена от Министъра на правосъдието.

Извън това, при установяване на основателност на искане по чл. 256 от АПК съдът следва да задължи ответника с осъдителен диспозитив да извърши исканото действие, установено като незаконосъобразно извършено за в бъдеще, както и да му определи срок за това. Следователно, правният интерес на лицето, поискало същото, следва да е наличен към момента на приключване на съдебното дирене с цел постановеният съдебен акт да произведе по отношение на него правни последици, които удовлетворяват негов законен интерес към момента на постановяването му. В процесния случай това не е налице поради липсата на качеството "лишен от свобода" на лицето.

Неприложима за настоящия ищец е и нормата на чл. 276 от ЗИНЗС, съгласно която всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; както и 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно чл. 276, ал. 2 от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно посочените разпоредби основателността на искането по чл. 276 от ЗИНЗС се обуславя от установяването по делото, че ответникът извършва действия или бездействия, които съставляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и не са преустановени, респективно не са извършени до момента на приключване на устните състезания.

Видно е, че самата норма очертава кръга на правнозаинтересованите лица, на които предоставя процесуалноправна легитимация да търсят посочената защита и последното произхожда отново от наличието на пряк и непосредствен правен интерес. Защитата е предоставена на лицата, които са лишени от свобода или задържани под стража, тъй като това е кръгът лица, които имат пряк интерес да упражнят правото си да докажат предпоставките по чл. 3 от ЗИНЗС в съответните действия и/или бездействия на органа по изпълнение на наказанието или длъжностни лица при него с цел постановяване на разпореждане по преустановяването им.

Настоящият ищец не попада в кръга на посочените лица, поради което исковата му молба и по това основание се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За същия липсва интерес извършването или преустановяването на нещо, което не го касае към момента на издаване на акта за това. Извън това, Министърът на правосъдието не е сред пасивно легитимираните ответници по този текст.

По изложените съображения съдът приема, че следва да остави без разглеждане исковата молба  на К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода  в Старозагорски затвор към  момента на подаване на искането, по реда на чл. 256 от АПК във връзка с §4,ал.4 от ДР 46, ал. 1 от ЗИНЗС – за установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на затвора гр. Стара Загора. Производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 256, ал. 3, предл. последно от АПК, съдът

 

                              О П Р Е Д ЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба  на К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“  в Старозагорски затвор към  момента на подаване на искането, по реда на чл. 256 от АПК във връзка с §4,ал.4 от ДР 46, ал. 1 от ЗИНЗС – за установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в липса на работа спрямо него по индивидуална корекционна програма и неизпълнение на индивидуален план на присъдата му, неизготвяне на първоначален доклад съгласно Методика, утвърдена от Министъра на Министъра на правосъдието.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 657/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

 

Определението подлежи на оспорване пред ВАС в седмодневен срок от връчването му на страните.

    

      Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

                                                

 

 

                                                      СЪДИЯ: