О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2020
год., гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч.
гр. дело № 375 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Морски дюнер“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен,
Варненска област, ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18 срещу Определение
№15778/02.12.2019 год., постановено по ч. гр. дело №17384/2019 год. по описа на РС-Варна, в
частта му, с която е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за
издаването на изпълнителен лист за сумата от 325 лева – разноски за заповедното
производство, присъдени със Заповед за изпълнение № 8127/24.10.2019 год., изд.
по ч. гр. дело № 17384/2019 год. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че
определението е неправилно, като се настоява за отмяната му. Оспорени са
изводите на първоинстанционния съд, че с поведението
си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането. Според жалбоподателя длъжникът
с поведението си е дал повод за съдебното предявяване на вземането и
образуването на заповедното производство, тъй като още от месец август 2015
год. вземането е било изискуемо и бездействието на длъжника да изпълни в период
от повече от три години недвусмислено сочат, че изобщо не е имал подобно
намерение, а е заплатил дължимата сума едва след подаването в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Отправено е искане за отмяна на
определението.
В писмен отговор насрещната страна „Енерго-про продажби“ АД – Варна оспорва жалбата, счита, че
е неоснователна. Излага подробни съображения, който обобщено се свеждат до
това, че с поведението си не е станал повод за предявяване на вземането и не
дължи разноски за заповедното производство.
Настоява жалбата да се остави без уважение, претендира присъждана на
разноски за настоящото частно производство.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. дело №
17384/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. №
77695/23.10.2019 год. по рег. на РС-Варна, подадено от „Морски
дюнер“ ЕООД, със седалище с. Здравец, общ. Аврен за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про
продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 19 лева – платена без
основание такса за възстановяване преноса на електроенергия по фактура № ТП
**********/25.08.2015 год., заплатена от потребителя Веселина Николова
Йорданова на дата 25.08.2015 год., което вземане заявителят е придобил въз
основа на договор за цесия от 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаването на заявлението съда (23.10.2019 год.) до
окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното
производство в общ размер на 325 лева, съответно: 25 лева заплатена държавна
такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С разпореждане от 24.10.2019 г.
РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в
полза на заявителя против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и
заповед № 8127/24.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение за посочената
в заявлението сума – 19 лева главница; законна лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението в съда (23.10.2019 год.) до окончателното и́
изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 325
лева.
В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК,
препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 31.10.2019 год.
– 12 от делото на РС-Варна.
На 12.11.2019 год., т. е., в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, в което е навел твърдения, че
е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8
от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства, установяващи
извършеното плащане – платежно нареждане от 25.10.2019 г., от което е видно, че
сумата от 19, 07 лева е внесена по сметката на заявителя, като е поискал
обезсилване на заповедта в частта и́ относно предявеното вземане –
главница и законна лихва. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че
не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с поведението си не е
дал повод за предявяване на вземането (чл. 414а, ал. 2 ГПК) – бил уведомен от
стария кредитор за извършената цесия на дата 15.10.2019 г., но в уведомлението
не била посочена банкова сметка, ***, не бил посочен и друг начин на плащане.
На 25.10.2019 г., т. е., преди да получи препис от заповедта за изпълнение,
длъжникът платил по б. път по сметка на заявителя присъдената със заповедта за
изпълнение сума, ведно със законната лихва. С възражението е отправено и искане
за обезсилване на заповедта за изпълнение и в частта и́ за разноските.
Препис от възражението на длъжника и
от приложенията, ведно с указа́ния за
възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на
заявителя на дата 19.11.2019 год. л. 22 от делото на РС-Варна.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК
заявителят не е подал становище. Такова е подадено едва на дата 28.11.2019 год.
(л. 23 от делото на РС-Варна), т. е., шест дни след изтичането на тридневния
срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК (който е изтекъл на 22.11.2019 год., петък,
присъствен ден), като по делото липсват доказателства становището да е
изпратено по пощата или чрез куриер.
В обсъжданото становище, заявителят
е признал, че на 25.10.2019 год. е получил плащане на вземането по заповедта за
изпълнение (главница и лихва за забава), но сумата за разноските за заповедното
производство, които са му присъдени с издадената заповед, не му е заплатена и е
поискал издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени му със заповедта
за изпълнение. Според становището на заявителя, искането на длъжника за
обезсилване на заповедта в частта относно разноските за заповедното
производство е неоснователно, тъй като длъжникът с поведението си е дал повод
за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по
член 414а, ал. 2 от ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство е
неоснователно.
С обжалваното определение първоинстанционният съд, след като е констатирал, че становището
на заявителя е подадено в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, е приел, че длъжникът е
платил сумата по заповедта за изпълнение – главница и лихва за забава, още
преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, т. е., още преди да започне
да тече срока по чл. 412, т. 8 ГПК и че извършеното плащане по заявеното
вземане ведно със законната лихва е прието от заявителя. Т. е., счел е
възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение в
частта и́ относно вземането (главница и лихва за забава) за основателно,
обсъждайки представените в негова подкрепа доказателства за извършеното
плащане. Така формираната от първоинстанционния съд
воля (за основателност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта и́ относно вземането) не е намерила израз
в диспозитива на неговия акт, съобразно изискването
на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК, което предвижда, че „ако становището е
подадено в срок съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище“.
Изложил е съображения, че по искането на
длъжника не са налице предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение,
доколкото такава възможност била предвидена единствено в хипотезата на чл.
414а, ал. 4, изр. първо ГПК – когато заявителят не е подал становище в
тридневния срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК.
С определението си първоинстанционният
съд се е произнесъл и по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК – че
не дължи разноски за заповедното производство и по становището на заявителя
срещу това възражение. Приел е, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е
основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради
което не дължи разноски за заповедното производство.
Определението е правилно.
Установено
е по делото, че в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят не е
подал становище по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При
това положение заповедта за изпълнение, вкл. и в частта и́ за разноските
подлежи на обезсилване от заповедния съд – чл. 414а, ал. 4, изр. първо ГПК, при
което и искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за присъдените
със заповедта за изпълнение разноски е неоснователно.
По тези съображения жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на
240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Морски дюнер“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен,
Варненска област, ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18 срещу Определение
№15778/02.12.2019 год., постановено по ч. гр. дело №17384/2019 год. по описа на РС-Варна, в
частта му, с която е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за
издаването на изпълнителен лист за сумата от 325 лева – разноски за заповедното
производство, присъдени със Заповед за изпълнение № 8127/24.10.2019 год., изд.
по ч. гр. дело № 17384/2019 год. на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Морски дюнер“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен, Варненска
област, ул. „Свети Архангел Михаил“ № 18, да заплати на „Енерго–Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс
– Г сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски за настоящото
производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.