С решение № 285/27.06.2005 г.,постановено по гр.д. № 905/2004 г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № 324/10.09.2004 г. и заповед № 31/13.09.2004 г. на Директора на ТП ”Български пощи”,гр. Кърджали,с които на основание чл.330,ал.2 ,т.6 от КТ е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на Нихат Салиф Мехмедали от с. Ауста,общ. Момчилград,обл. Кърджали,с ЕГН ********** и е прекратено трудовото му правоотношение ,като съдът е признал уволнението за незаконно. Първоинстанционният съд е възстановил ищеца на предишната му работа на длъжност “междуселищен пощальон при ПС-с. Звездел при РПС,гр. Момчилград. Осъдил е “Български пощи” ЕАД,гр. София,ТП “Български пощи”,гр. Кърджали,да заплати на ищеца сумата в размер на 1020 лв. ,представляващи обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за времето през което същият е останал без работа следствие на уволнението,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от 12.10.2004 г. до окончателното й изплащане,както и направените в производството разноски в размер на 300 лв. Съдът е постановил да се извърши отбелязване на промяната в трудовата книжка на ищеца. Осъдил е и “Български пощи” ЕАД,гр. София,ТП “Български пощи”,гр. Кърджали да заплати по сметка на КРС държавна такса върху оценяемия иск в размер на 40.80 лв.,и 45.00лв. за неоценяемите искове,както и да заплати направените в производството бюджетни разноски в размер на 30.00 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Недялка Иванова Станкова,в качеството й на Директор на ТП” Български пощи”,гр. Кърджали,като пълномощник на “Български пощи” ЕАД,гр.София, въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че писмените обяснения на работника не са приети от субекта на дисциплинарната власт ,а от началника на РПС,гр. Момчилград,който не е работодател. В този аспект твърди,че тя по телефона лично наредила работникът да представи писмени обяснения,а началникът да изготви докладна. Твърди също,че след като й били изпратени се запознала с докладната и приела писмените обяснения на работника Мехмедали. Изтъква,че обстоятелството,че работникът сам е адресирал своите обяснения до началника на РПС,гр. Момчилград не означавало,че тя в качеството си работодател не ги е приела. В аспекта на изложено счита,че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал далото по същество. Моли настоящата инстанция до отмени изцяло обжалваното решение,като реши спора по същество,като остави без уважение исковата претенция на ищеца Мехмедали. Претендира разноски. В съдебно заседание,жалбодателят “Български пощи” ЕАД,Териториално поделение “Български пощи” ,гр. Кърджали,чрез процесуалния си представител,поддържа предявената си жалба по изложените в същата съображения. Ангажира ново гласно доказателство. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Нихат Салиф Мехмедали,чрез процесуалния си представител ,оспорва изцяло депозираната въззивна жалба. Ангажира нови гласни доказателства. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от това е допустима ,и подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Кодекса на труда ,със страни – ищец – Нихат Салиф Мехмедали и ответник – “Български пощи” ЕАД,Териториално поделение “Български пощи” ,гр. Кърджали. По делото е представена заповед № РД-92-324/10.09.2004 г. на Директора на териториално поделение “Български пощи” ,гр. Кърджали,от която се установява,че същата е връчена на работника на 13.09.2004 г.,че е издадена на основание чл.188,т.3,във връзка с чл.190,т.4,т.5 и т.7 от КТ,поради неизпълнение на възложената работа,на трудовоправните отношения,предвидени в закона и другите нормативни актове,за извършено нарушение на 30.08.2004 г. при доставка на ЕМS пратка от Белгия за с. Седефче;злоупотреба с доверието на работодателя : ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената,теглото,качеството на стоката или услугата ; други тежки нарушения на трудовата дисциплина .С цитираната заповед на Нихат Салиф Мехмедали –междуселищен пощальон към ПС,с. Звездел при РПС,гр. Момчилград е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,считано от 13.09.2004 г. По делото е представена и заповед № 31/13.09.2004 г. на Директора на Териториално поделение “Български пощи” ,гр. Кърджали,от която се установява,че същата е връчена на работника на 28.09.2004 г.,че е издадена на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ и със същата е прекратено трудовото правоотношение на Нихат Салиф Мехмедали,на длъжност “пощальон междуселищен” с ТП”Български пощи” ,гр. Кърджали,”Български пощи” ЕАД,поради дисциплинарно уволнение. Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд изяснявайки делото от фактическа страна, е събрал множество доказателства,въз основа на които обаче е направил необосновани,изводи. Същият основавайки се на разпоредбата на чл.193,ал.2 от КТ е отменил атакуваните пред него заповеди,без да разгледа спора по същество. Настоящата въззивна инстанция счита,че решаващият съд за да стигне до този неправилен извод не е обсъдил събраните от него писмени доказателства в тяхната цялост. В частност съдът не е съобразил представените към трудовото досие на работника Мехмедали,писмени обяснения от 07.09.2004 г. От същите се установява,че независимо,че не са адресирани до работодателя,са написани и представени от работника с оглед на вмененото му за извършено нарушение на трудовите правила. В този аспект са и снетите свидетелски показания на св. Александрова-началник на Районна пощенска станция в гр. Момчилград. От последните се установява,че писмените обяснения на работника Мехмедали и изготвената от свидетелката докладна ,в качеството й на пряк началник на последния,са изискани и приети от работодателя,субекта на дисциплинарната власт- Директора на ТП”Български пощи” ,гр. Кърджали,”Български пощи” ЕАД,гр.София. Последното означава,че работодателят е изпълнил вмененото му задължение по смисъла на чл.193,ал.2 от КТ,поради което спорът е следвало и следва да бъде разгледан по същество. В този аспект въз основа на изрично упълномощаване ,приложено към делото /л.11/, Директорът на ТП”Български пощи” ,гр. Кърджали е компетентния орган на дисциплинарната власт по отношение на работниците и служителите в това поделение. Атакуваната заповед № РД -92-324/10.09.2004 г. на Директора на ТП”Български пощи”,гр. Кърджали има за свое правно основание разпоредбите на чл.188,ал.3,във вр. с чл.190,т.4,т.5 и т.7 от КТ. Така посочените основания предполагат злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения /т.4/ ,ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията или услугите чрез измама в цената,теглото,качеството на стоката или услугата /т.5/ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина /т.7/. От мотивировъчната част на цитираната заповед се установява,че същата е неизрядно,некоректно изписана и въвежда в заблуждение относно конкретното нарушение на трудовите правила и норми,като работодателят е смесил две от твърдените за извършени нарушения,а именно изписвайки “... злоупотреба с доверието на работодателя : ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията или услугите чрез измама в цената,теглото,качеството на стоката или услугата ;... “.Т.е. налице е некоректност в цифровото и словесно изписване на състава на твърдяното за извършено административно нарушение. Както беше посочено всяко от изброените нарушение само по себе си е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Поради изложеното и от подробния анализ на събраните по делото доказателства,писмени и гласни /показанията на работника Мехмедали,свидетелските показания на св.Хаджимехмед,св.Хаджиселим и св.Мустафа /,настоящата инстанция намира,че в производството се доказва само посоченото в т.4, нарушение,а именно злоупотреба с доверието на работодателя. За това,че ищецът в първоинстанционното производство,работника Мехмедали е въвел в заблуждение едно трето лице-майката на получателя по пощенската пратка относно обстоятелства ,извън посочените в т.5 на чл.190 от КТ,а именно свързани с допълнителни разходи по връчването й –необходимостта от възстановяване на разходи по връчването на пратката в размер на 10 лв. В аспекта на изложеното досежно разграничението между съставите на т.4 и т.5 на чл.190 от КТ е и наложилата се съдебна теория / стр.318 от Коментар на КТ,проф.В.Мръчков,К.Средкова и А.Василев/. В този ход на констатации съдът намира,че не се доказват в производството нито извършени от работника Мехмедали нарушения на трудовите задължения,очертани от разпоредбата на т.5 ,нито на т.7 от разпоредбата на чл.190 от КТ. Безспорно е правилото,че най-тежкото дисциплинарно наказание се налага за извършено тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Достигайки до този извод,настоящата инстанция следва да подложи на обсъждане обаче и разпоредбата на чл.189 от КТ,а именно при определяне на дисциплинарното наказание,което закономерно се следва за констатирано дисциплинарно нарушение,дали са взети предвид от наказващия орган,тежестта на нарушението,обстоятелствата,при които е извършено нарушението и поведението на работника. Настоящата инстанция като взе предвид,че от така вменените на работника като извършени три дисциплинарни нарушения,се доказа само едно такова,като взе предвид неговата тежест /иде реч за 10 лв. и то при реално извършени лични разходи/, и най-вече поведението на работника Мехмедали,че своевременно е възстановил тази щета на третото лице,въведено в заблуждение,счита,че така наложеното от наказващия орган,дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко. Така формираният извод води до констатацията,че решението на първоинстанционният съд ,с оглед на крайния му резултат е правилно и законосъобразно. При така изложеното,следва да бъде направен извода, че първоинстанционният съд правилно,макар и на друго правно основание и с мотивите ,изложени от настоящата въззивна инстанция, е приел,че иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , и обусловения от изхода на същия иск с правно основание т.2 на ал.1 на чл.344 от КТ,са основателни и доказани,поради което решението в тези му части следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд правилно,с оглед представеното заверено копие от трудова книжка на работника и приетото заключение,изготвено по назначената на този стадий съдебно-счетоводна експертиза ,е приел ,че и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, е основателен и доказан,което отново води до извода,че следва решението и в тази му част да бъде оставено в сила. И при този изход на делото разноски не се следват,доколкото те не са изрично поискани от страната ,в чийто интерес е постановеното решение. Ето защо, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285/27.06.2005 г.,постановено по гр.д.№ 905/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |