№ 17680
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110120902 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
К. Й. П. е предявил срещу „Ф..“ ЕООД два кумулативно обективно съединени иска,
както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК за признаване за установено, че сключеният между страните договор за
поръчителство № ../05.02.2020 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД за заплащане на сумата 126, 27 лева (съобразно допуснатото в откритото съдебно
заседание от 18.09.2024 г. изменение на предявения иск), представляваща платено без
основание възнаграждение по договора за поръчителство, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ищецът К. Й. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 05.02.2020 г. сключил с "И.." АД договор за паричен заем № .. за сума в размер на 1000
лева, платима на месечни вноски. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия. Твърди, че на същата дата – 05.02.2020 г., сключил с
ответника договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който "Ф.." ЕООД поело
задължението да обезпечи пред "И.." АД задълженията на ищеца, като обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се
задължил да заплати на ответното дружество сума, която била разсрочена на изплащане
заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за
поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на "И.." АД, което
пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от "Ф.." ЕООД да събира в тяхна
полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като "И.." АД единствено
било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно
ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Твърди, че
погасил изцяло сумата по сключения договор заем, в това число и задължението по договора
за поръчителство. На следващо място, поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция
1
№ .. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на
гаранция № .. е нищожен на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 126, 27 лв. (съобразно допуснатото изменение на иска в откритото
съдебно заседание на 18.09.2024 г.), представляваща недължимо платена сума за
възнаграждение по нищожния договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Ф.." ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Счита претенцията за
недопустима, недоказана и неоснователна. Евентуално поддържа, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на
договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване
на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор
за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в представените от ищеца
доказателства., и в нормативната уредба ЗПК неприложима за процесния договор. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач е изложило доводи за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е да докаже, че
процесният договор за поръчителство е нищожен поради противоречие с императивни
изисквания на Закона за потребителския кредит, както и поради накърняване на добрите
нрави. В тежест на ответника е да докаже, че договорът е действителен.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е
заплатил процесните суми в полза на ответника, а в тежест на ответника – че е налице
основание за получаването им, съответно задържане на полученото.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем № ../05.02.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач „И..“ АД, по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер
на 1000 лв. с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 % и посочен годишен
процент на разходите по заема от 48, 05 %. С чл. 4 от договора ищецът се е задължил да
предостави едно от следните обезпечение по него – две физически лица, които да отговарят
на подробно описани изисквания; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-
поръчител.
На същата дата между ответника и ищеца е бил сключен и процесният договор за
поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „И...“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца пред
дружеството за изпълнението на всички негови задължения по гореописания договор за
заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство за поетото задължение ищецът
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 405, 44 лв., платимо разсрочено на
вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за заем.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и
точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице
е установило, че ищецът е заплатил по двата договора сума в общ размер от 1147 лв., от
които 1000 лв. са били отнесени за погасяване на главницата, 20, 73 лв. за погасяване на
възнаградителна лихва и 126, 27 лв. за погасяване на възнаграждението за поръчител, като
плащането в размер на 126, 27 лв. е постъпило при ответника. Вещото лице е изчислило, че
2
реалният размер на годишният лихвен процент по процесния кредит се равнява на 90, 70 %.
При това изчисление вещото лице е взело предвид уговорената възнаградителна лихва и
възнаграждението за поръчител в размер на 126, 27 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото не се спори, че третото лице-помагач е предоставил уговорената сума в размер на
1000 лв. на ищеца.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по кредита, който
следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход,
дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора
за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и
договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по
договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по
кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
3
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 48, 05 процента не е действителният, т. к. той не
включва разходите от 126, 27 лв. – възнаграждение за поръчителя. При включване на този
разход се получава действителният размер на годишния процент на разходите, който
надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът за заем
следователно е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, които
хипотези в случая не са налице. Следователно и договорът за поръчителство, който е
сключен от ищеца на основание клауза от договор за потребителски кредит, която
противоречи на горепосочената императивна законова норма, се явява нищожен – чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство е основателен
и следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Видно от приетото заключение на
вещото лице, ищецът е погасил сума в размер на 126, 27 лв., която е била получена от
ответника и е била отнесена за погасяване на възнаграждението по нищожния договор за
поръчителство. С оглед на това, посочената сума е била платена без основание, поради което
подлежи на връщане и искът се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен
съд следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса в размер на 130 лв. и 400 лв.
депозит за ССчЕ, т.е. общо 530 лв. В полза на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“,
следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
4
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един
общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК по предявения от К. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ул. „В..“
№ .. вх. А, ет. 2, АП.., срещу „Ф..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д..“ № .. „С..“, ет. 2, офис 4.., иск, че сключеният между страните договор за
поръчителство № ../05.02.2020 г. е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА срещу „Ф..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д..“ № .. „С..“, ет. 2, офис 4.., да заплати на К. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. София, ул. „В..“ № .. вх. А, ет. 2, АП.., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
сумата от 126, 27 лева, представляваща платена без основание сума за възнаграждение по
нищожен договор за поръчителство № ../05.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (28.03.2023 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ № .. „С..“, ет. 2, офис 4.., да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК разноски в размер на 530 лв.
ОСЪЖДА „Ф..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ № .. „С..“, ет. 2, офис 4.., да заплати на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“,
БУЛСТАТ .., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
5
„И..“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6