РЕШЕНИЕ
№ 61
15.08.2019г. гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, II състав в публичното заседание на 06.08.2019г. при участие на секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев търговско дело №
77 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 430
от Търговския закон от „Банка ДСК“АД - гр. София, срещу К.Г.К. за осъждане на
последния да заплати на банката сумата от 25763,90 лева-главница по договор за
банков кредит за текущо потребление, сключен на ***
Твърди се
в исковата молба, че претендираната сума представлява част от общо дължимата
като предсрочно изискуема главница, като за другата част от 3969,26 лева е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 7066/2018г. по описа
на пернишкия районен съд. За претендираната с настоящият иск сума ПРС отказал
издаване на заповед за изпълнение и иска е предявен като осъдителен съгласно
чл. 415, ал.1, т. 3 вр. с ал. 3 ГПК.
Посочва,
че срокът за връщане на кредита бил 120 месеца от датата на усвояване по
посочената разплащателна сметка. Издължаването твърди да е уговорено на вноски
съобразно подписан погасителен план. Твърди кредита да е усвоен на датата на
сключване на договора. Посочва се, че падежа на всяка вноска е двадесет и осмо
число то съответния месец. Кредита се олихвявал с променлив лихвен процент в
размер на 6, 55 % годишно (0,02 % на ден). Лихвения процент се формирал от
шестмесечната стойност на индекса Sofibor, която била 0,326 % и фиксирана
надбавка от 6,224 %, ако се изпълнят условията на програма на ищеца „ДСК
Престиж плюс“, които били описани подробно в подписано приложение към договора.
Неразделна част от договора били общите условия на банката. Твърди, че след
28.10.2017г. не са постъпвали плащания от ответника по кредита. Счита че с
връчване на исковата молба кредита е настъпила предсрочната изискуемост на
непогасения, претендиран остатък. Претендира се и законна лихва върху сумата по
главницата считано от 15.10.2018г., както и разноски.
Ответника НЕ Е депозирал отговор на исковата молба.
С писмена молба от
02.08.2019г. ищецът е поискал да бъде постановено неприсъствено решение по реда
на чл. 238 ГПК.
В съдебното
заседание от 06.08.2019 ПОС е констатирал наличието на условията по чл. 238 и
239: на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание с изпратените съобщения до същия.
В законоустановения едномесечен срок от получаване на исковата молба ответника
не е депозирал отговор на същата, ответната страна не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание, като същевременно не е постъпила молба за разглеждане на
делото в отсъствие на ответника, който е предупреден за последиците от това
негово процесуално поведение.
Налице са
предпоставките и на чл. 239, ал.1, т.2 ГПК.
От представените с
исковата молба писмени доказателства (договор за кредит, общи условия, договор
за залог върху вземания, условия по кредитна програма, погасителен план,
приложение 3, извлечения за движение по банкова сметка) и приложеното ч.гр.д.
07066/2018г. на Пернишки районен съд може да се направи извод, че искът се
явява вероятно основателен.
Предвид горното,
съдът намира, че на основание чл.239, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови
неприсъствено решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
25763,90 лева-главница по договор за банков кредит за текущо потребление,
сключен на *** заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.10.2018г.
до окончателното плащане
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата и сумата
от 515,28 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
По изложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.Г.К. с
ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД - гр. София с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“19 сумата от 25763,90
лева-главница по договор за банков кредит за текущо потребление, сключен на ***, ВЕДНО със законната лихва върху тази главница, считано от
15.10.2018г. до окончателното плащане, КАКТО И сумата
от 515,28 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса..
РЕШЕНИЕТО, съгласно
чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Преписи от същото
да се изпратят на страните.
Съдия
: