РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1098/1.6.2021г.
Гр.
Пловдив, 01. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д.
Й. участието на прокурора И. ДЖ.,
като разгледа докладваното от председателя КНАХД
№ 2507 описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, във
връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
Касационният
жалбоподател К.Е.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Тракия“ бл. 155, вх.“В“,
ет.8, ап.29, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Л., обжалва Решение № 1269 от 06.08.2020 г., постановено по АНД № 4459/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш
Серия К № 3688818, издаден от ОД на МВР - Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на К.Е.Ч., на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.3 т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се
претендира отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се
излагат съображения, че са нарушени съдопроизводствените правила – недопускане
до събиране на писмени доказателства – информация от превозвача, кой е
управлявал процесния лек автомобил на 16.04.2020 г., при положение, че същият е
такси, поради което и неправилно съдът е формирал извод и е приел, че
издаденият електронен фиш е законосъобразен.
В съдебно заседание се
представлява от адв. Л., която поддържа жалбата и моли съда да отмени решението
на ПРС, както и оспореният електронен фиш.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител, но е депозирал становище, с което оспорва жалбата и излага доводи
по същество, като моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП
- Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348 ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, е възприел за установена описаната в обжалвания АУАН и НП фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като е счел, че на датата, отразена
по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена
скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Съдът е стигнал до посочения извод, като е направил прецизен анализ на
събраните доказателства, съставляващи част от административнонаказателната
преписка. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно в решението си и всяко
едно от възраженията на жалбоподателя, наведени с жалбата против електронния
фиш, като е отчел изрично и законодателната промяна в чл.189 от ЗДвП (обн.,
ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата в тази връзка специална Наредба №
8121з-523 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е посочил изрично и че
настъпилите изменения са изцяло съобразени с ТР №1/26.02.2014 г. на ОС на
колегиите на ВАС, касателно използването на мобилни системи за контрол. Следва
да се има предвид, че с изменението на закона и приемането на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване и на мобилни
технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в
мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота.
Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение на правилата за движение
по пътищата – 16.04.2020 г. е била налице детайлна нормативна уредба на
правилата във връзка с използването и на мобилни технически средства, които са
достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства, поради
което и следва да се приеме, че нарушенията от този вид могат да се установяват
и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, при спазване на всички нормативни изискванията на
посочената нормативна уредба.
В случая, законосъобразно районният съд е
преценил въз основа на събраните доказателства, че предвидената процедура по
използване на техническото средство е спазена, като се е позовал и на протокола
по чл.10 от Наредбата. Текстът „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“ не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на
нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало
да се приеме и, че нарушението се извършва без нарушител, което е невъзможно.
Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС
касае само случаите, визирани в чл.11 ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от
служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният
случай не е такъв, доколкото нарушението е установено с автоматизирана система
за видеоконтрол № TFR1-М № 4835, монтирана в служебен автомобил на МВР с рег. №
***, разположен на участък от пътя (гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 1, посока на задействане –
приближаващ). В тези случаи контролният орган слага началото и краят на работа
на техническото средство, което само установява и регистрира нарушението.
Възраженията в касационната жалба са
идентични с тези, заявени пред първоинстанционния съд относно посоченото във
фиша, че автомобилът е бил управляван от К.Е.Ч., както и се твърди още, че
собственикът и превозвачът са различни фирми, поради което само на превозвача е
известно кой е управлявал лекия автомобил.
Настоящият съдебен състав, също счита
направените възражения за неоснователни и напълно споделя изводите на районния
съд, поради което, и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
съдебното решение. В допълнение към изложеното от РС - Пловдив следва да се има
предвид, конкретно относно възраженията на жалбоподателя, че той не е
управлявал МПС-то а въпросната дата, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
ЕФ съдържа изискуемите по закон и съгласно приетия от
МВР образец реквизити. Връчен е на
водача, който е упражнил правото си на защита чрез подаване на въззивна, а
впоследствие и касационна жалба. Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени доказателства,
които да опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал.4 се връчва
на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая, видно от представените по административнонаказателната
преписка доказателства, първоначално е бил издаден електронен фиш на Мария
Тодорова Пеева, в качеството й на представляващ „Тимотий мотърс“ ЕООД. На
09.06.2020 г. Пеева подава декларация по чл.189 ал.5 изр. второ от ЗДвП, че на
16.04.2020 г. лек автомобил „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № РВ 47 60 СР е бил
във владение на Косатдин Е.Ч., след което и, правилно е издаден електронен фиш
на последно соченото лице. Предвид твърдението, че жалбоподателят не е
управлявал автомобилът на тази дата, не е имало пречка, Ч. също да подаде
декларация по чл.189 ал.5 изр. второ от ЗДвП, което обаче не е сторено.
В този смисъл, правилно административнонаказващия
орган е взел предвид получената декларация и е анулирал първоначално издадения
ЕФ.
Горният извод се подкрепя и от представените пред
настоящата инстанция доказателства, а именно: - депозираната по делото от
третото неучастващо лице „Хороз такси“ ЕООД декларация от 17.12.2019 г.,
подписана от К.Е.Ч., че наетото от него МПС с рег. № РВ 47 60 СР, марка
„Хюндай“, модел „Соната“ няма да бъде използвано като таксиметров превоз, както
и представената от РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив справка, от която е
видно, че към 21.12.2020 г. посоченият по-горе лек автомобил, регистриран като
такъв за обществен превоз е активен, т.е. действащ като такси. Друг е моментът,
че е регистриран с фирмено име „ТК Еуротранс груп“ ЕООД под № 10882. Или иначе
казано, по никакъв начин не е оборена констатацията на наказващия орган, че на
16.04.2020 г. на посочената дата и място, процесният автомобил е бил управляван
от друго лице, а не от Ч..
С оглед горните обстоятелства и събрани доказателства,
фактическият състав на чл.189 ал.5 във връзка с ал.4 и чл.188 ал.3 т.5 от ЗДвП
е осъществен и ЕФ е издаден
законосъобразно. Като е приел за безспорно установено изложеното по-горе, тъй
като МПС е било в чуждо владение – на К.Е.Ч., койюто е управлявал същото като
такси, ПРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Касае се за формално нарушение, при което законодателят е обвързал
наказауемостта с активни действия на лицето, спрямо което е издаден ЕФ.
Доказателствената тежест е изцяло на лицето, собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, за което е издаден ЕФ. В случая, собственикът на лекия
автомобил е предприел необходимите в тази насока действия, подавайки надлежно
декларация пред наказващия орган. В нея е посочил в чие владение е бил
автомобилът по време на извършване на нарушението, при което административнонаказателната
отговорност, по силата на чл.188 ал.1 предл. второ от ЗДвП, преминава именно
върху последно соченото лице – владелеца. От друга страна, при пасивно
поведение на лицето, носител на административноказателната отговорност по
смисъла на чл.188 ал.1 предл. второ от ЗДвП, последното търпи неблагоприятните
последици от своето поведение. След като към датата на нарушението – 16.04.2020
г. собственик е „Тимотей мотърс“ ЕООД, за което спор няма; след като
управителят на това дружество надлежно декларира владеенето на автомобила към
датата на нарушението; след като от справката на РД „АА“ – Пловдив безспорно се
установява, че процесният автомобил е с активен статус на автомобил за
обществен превоз, макар и под името на друга фирма „фирма „ТК Еуротранс груп“ ЕОАОД, и независимо, че К.Ч. е
декларирал пред „Хороз такси „ ЕООД, че наетият автомобил няма да бъде ползван
за таксиметров превоз, настоящата инстанция намира, че ПРС правилно е приел, че
именно Ч. е управлявал моторното превозно средство на датата на нарушението,
предвид факта, че и пред настоящото инстанция не се представят доказателства,
които да оборят тези констатации. Може да се предположи, че действително, след
като в регистъра на РД „АА“ – Пловдив, автомобилът е регистриран със статус
„активен“ на името на друго дружество, а не на името нито на „Хороз такси“
ЕООД, нито на името на К.Ч., вероятността да е управляван от друго лице е
голяма, но доказателства в тази насока не се представят нито във въззивната, нито
пред настоящата инстанция, а един съдебен акт не може да бъде изготвен въз
основа на предположения.
С оглед изложеното, настоящият касационен
състав приема, че решението, с което се потвърждава електронен фиш серия
К № 3688818 на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218 ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
Предвид изхода на
делото, на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за
юрисконсултска защита. По реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. чл.78 ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1269 от 06.08.2020 г., постановено по АНД №
4459/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с.
ОСЪЖДА К.Е.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Тракия“ бл. 155, вх.“В“, ет.8, ап.29,
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.