РЕШЕНИЕ
№ 11367
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110155216 по описа за 2024 година
Производството се води по искова молба на Ц. Г. И. срещу „***********“ ЕООД, с
която са предявени искове за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист на 28.01.2005 г. по гр. д. № 309/2005 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно: 2 633 лв. –
главница; 713.99 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.; 146.05 лв.
– лихва за периода от 15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.; 319.44 лв. – разноски. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „***********“ АД, както
и че по молба на банката е образувано срещу него изп. д. № 3804/2005 г. по описа на ДСИ
при РС – ********. Релевира възражение, че задълженията са платени, във връзка с което
посочва, че с молба от 18.02.2010 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че
задължението към банката е изцяло погасено, но въпреки това изпълнителното
производство е прекратено едва през 2022 г. Излага, че междувременно вземанията са
прехвърлени от банката на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г. Възразява, че в
периода от 2010 г. до 2022 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо него. Сочи, че
не са били образувани изпълнителни дела с взискател „***********“ ЕООД. Твърди, че с
уведомително писмо от 17.07.2024 г. е отказал на „***********“ ЕООД да заплати
доброволно задълженията, като се е позовал на изтекла 5-годишна давност. Поддържа
възражението за давност и в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът признава факта, че погасителната давност за
процесните вземания е изтекла. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца за плащане
на задълженията. Счита, че задълженията продължават да съществуват като естествени,
поради което той има право да кани длъжника да ги заплати, а предвид неконституирането
му като взискател по изпълнителното дело не би могъл да узнае за евентуалното им
плащане. Моли за уважаване на исковете. Моли разноските да останат в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, защото ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, като акцентира, че с поведението си е показал, че се е дезинтересирал
1
от принудително изпълнение по отношение на процесните задължения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване, че ответникът не разполага с право на принудително
изпълнение за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист и които са му прехвърлени
с договор за цесия.
По предявените искове в случая е необходимо ищецът да обоснове правния си интерес
от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, което предполага
да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за процесните задължения и че
вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
29.02.2016 г., а така също и плащане на задълженията по изпълнителния лист. В тежест на
ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу ищеца за
вземанията по изпълнителния лист, което в случая предполага да установи наличието на
основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 15523/02.04.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни следните обстоятелства: че срещу ищеца е водено изп. д. № 3804/2005 г. по описа
на ДСИ при РС – ********, въз основа на изпълнителен лист от 28.01.2005 г., издаден по гр.
д. № 309/2005 г. по описа на СРС, 48 състав, в полза на „***********“ АД за процесните
суми; че вземанията по изпълнителния лист са валидно прехвърлени на ответника с договор
за цесия от 29.02.2016 г.; че ответникът не е бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело; че изпълнителното дело е прекратено през 2022 г.; че ответникът не е
образувал изпълнителни дела срещу ищеца въз основа на изпълнителния лист.
Предвид наличието на изпълнителен лист, вземанията по който са прехвърлени на
ответника, и с оглед релевираните с исковата молба възражения за плащане и за давност
съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото за ищеца е налице
интерес от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство за
събиране на вземанията по изпълнителния лист.
В случая, на първо място, следва да бъде разгледано възражението на ищеца за
плащане на задълженията по изпълнителния лист. От материалите по изпълнителното дело е
видно, че с постановление от 11.10.2005 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат от който са постъпвали плащания,
възлизащи общо на сумата от 443.10 лв. Наред с това се установява, че е подадена от
взискателя „***********“ АД молба с вх. № 915/18.02.2010 г., в която е признато цялостното
погасяване на задълженията по изпълнителното дело и се моли за прекратяването му. При
тези факти съдът намира за доказано от ищеца, че задълженията му по изпълнителния лист
са изцяло погасени чрез плащане. Касае се за постъпления на суми в резултат на
принудителното изпълнение, както и на доброволни плащания, извършването на които е
признато от предишния взискател пред съдебния изпълнител.
По горните съображения предявените искове се явяват основателни, респ. не следва да
бъде разглеждано евентуалното възражение за погасяване на вземанията по давност.
По разноските:
Искането на ответника за разпределяне на отговорността за разноските по правилото
на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, посочените две предпоставки – с поведението
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, следва да бъдат
2
налице кумулативно, какъвто настоящият случай не е. В случая липсва признание на иска, а
с отговора ответникът е признал единствено факта на изтичане на погасителната давност за
вземанията, но е оспорил твърдението на ищеца за извършено плащане, което е достатъчно
за формиране на извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, съразмерно на разгледаните искове, които са изцяло уважени, а именно разноски в
размер на 152.50 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ, съразмерно на разгледаните искове, които са изцяло уважени. При
определянето на размера на възнаграждението съдът съобрази Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело C-438/22, от което следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването
му съдебната практика приема, че посочените в наредбата размери могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от
съда при определяне стойността на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В случая извод за осъществената правна помощ
и за размера на съответстващото й възнаграждение съдът прави въз основа на данните по
делото. Негов предмет са обективно кумулативно съединени искове, основаващи се обаче на
едни и същи твърдения, по които искове има обилна съдебна практика, поради което делото
не се отличава с никаква правна сложност. То е лишено и от фактическа сложност –
проведено е едно открито заседание и са приети малко по обем писмени доказателства, а
други доказателства не са събирани. Извършените по делото действия от адвоката на ищеца
не надхвърлят обичайното при този вид дела – изготвяне на искова молба и уточнителни
молби и явяване в откритото заседание. Ето защо на същия се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********, ж.к. „*******************, срещу „***********“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. **********, кв.
„******************************** искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за
които е издаден изпълнителен лист на 28.01.2005 г. по гр. д. № 309/2005 г. по описа на СРС,
48 състав, а именно: 2 633 лв. – главница; 713.99 лв. – договорна лихва за периода от
15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.; 146.05 лв. – лихва за периода от 15.11.2003 г. до 19.01.2005 г.;
319.44 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „*********, сграда „*********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на Ц. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, сумата от 152.50 лв. –
държавна такса.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „*********, сграда „*********, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. С. С. Б*************-И.а, с адрес: гр.
**********, сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
Ц. Г. И..
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4