Определение по дело №384/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№550

 

 

гр. Добрич,  15.07.2020 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на петнадесети юли  две хиляди и двадесета година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕМЕНУГА СТОЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:   ЕВА ИВАНОВА

                                                      ГЕОРГИ ПАВЛОВ

 

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 384/2020 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:        

         Производството е по  чл. 413, ал. 2 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 384/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД    с. ***, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК *** срещу Определение № 681/04.03.2020 г. по гр. д. № 158/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

С атакувания съдебен акт, първостепенния съд е прекратил производството по делото на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА във вр. с чл. 19, ал. 2 ГПК поради неподведомственост на спора.

         Ищецът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и връщане делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „***“ ЕАД гр. С.,ЕИК***не изразява становище по частната жалба.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника  в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на определението.  

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

Гражданско дело № 158/2020 г. по описа на районен съд – Добрич е образувано по искова молба на „***” ЕООД, с която  срещу „***” ЕАД е предявен иск за плащане на сумата от 1 728.55 лв., представляваща дадена без основание сума, претендиран на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза, уговорена между страните в чл. 27, ал. 2 от договора за продажба на електрическа енергия от 30.09.2018 г.    

Възражението за неподведомственост на спора е направено с отговора на исковата молба, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 15 ГПК е допустимо. За наличието на арбитражна клауза съдът не следи служебно.  

Съгласно чл.19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. Ограничение за арбитрируемостта на споровете е предвидено по отношение на тези, които имат за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и тези, по които една от страните има качеството на потребител по смисъла на параграф  13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

За да е налице валидно арбитражно споразумение, е необходимо същото да отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в договор или в подписани от страните документи за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено облигационно правоотношение

Контроверстният въпрос пред настоящата инстанция е дали спорът, предмет на разглеждане на делото е неарбитрируем по смисъла на чл. 19 ГПК.

Въпросът е еднозначно разрешаван от практиката на ВКС, в която се приема, че „потребител“ по смисъла на чл. 19 ГПК са единствено лицата, посочени в параграф  13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а именно физическите лица, които са потребители на енергийни нужди за собствено ползване, а не във връзка с осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Легалната дефиниция на понятието „потребител“ в ЗЗП съответства на определението за потребител в чл. 4 от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2013 г. за алтернативното разрешаване на потребителските спорове – потребител според общностното право е всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата дейност, стопанска дейност, занаят или професия.

Понятието „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на ЗЕ не е идентично с понятието за „потребител“ в посочения по – горе смисъл – р. 14-2018- I ТО, р. 2485-2017-IV ГО.

„***” ЕООД в качеството му на юридическо лице, потребител на електрическа енергия за търговска дейност, няма статута на „потребител“ по смисъла на ЗЗП, който да изключи арбитрируемостта на спора.  

Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора, всички спорове, възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд при БТПП, съгласно неговите процедурни правила и с прилагане на българското материално право.

С оглед гореизложените доводи  и на основание  чл. 8, ал. 1 ЗМТА, производството по делото следва да прекрати като неподведомствено на съда.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд,  се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 681/04.03.2020 г. по гр. д. № 158/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.