№ 623
гр. Видин, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320101504 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Е. Ц. С. от
*******************, с ЕГН ********** против „Випом" АД – Видин, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Иван
Асен II“ с която са предявени искове с правно основание чл. 200 КТ.
Твърди се от ищеца, че по време на работа в ответното дружество като
шлосер, на 28.XII.1986 г. претърпял трудова злополука, при която загубил
напълно зрението на едното си око. В съответствие с изискванията на
действащото законодателство, ответникът му съставил акт за трудова
злополука. В последствие, заради тази трудова злополука бил пенсиониран
пожизнено с III-та група инвалидност.
Излага се, че ищецът редовно поддържа регистрацията си в Бюрото по
труда - гр. Видин, за да бъде устроен на работа съгласно предписанието на
ТЕЛК, но все още не е намерил подходяща за здравето и състоянието му
работа.
Посочва се, че заемащите длъжността „шлосери“ получават непрекъс‐
нато увЕ.чение на трудовото си възнаграждение, докато ищецът засега
получава само една минимална пенсия, с която трябва да издържа себе си и
своето семейство. Наред с трудовото си възнаграждение е лишен и от
1
съответните добавки към него.
Поддържа се, че за периода от 01.04.2019 г. до 01.01.2022 г. е предявил
искове пред ВРС за присъждане на обезщетение за невъзможността да
получава трудово възнаграждение на работата, на която е претърпял
трудовата злополука, по които били постановени решения и сумите му били
изплатени от ответника.
Сочи се, че за периода от 01.01.2022 г. до 01.04.2022 г. ищецът е
предявил иск пред ВРС за присъждане на обезщетение за невъзможността да
получава трудово възнаграждение на работата, на която е претърпял
трудовата злополука, за което било образувано гр. д. № 476 /2022 г. ВРС, по
което все още няма постановено решение .
Твърди се, че и след 01.04.2022 г. ищецът продължил да търпи същите
имуществени вреди и пропуснати ползи, което поражда правен интерес от
завеждането на настоящият иск.
След допуснато изменение на иска се иска от съда да постанови
решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата
с него трудова злополука, посочена по-горе, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки към същото,
предоставяни от работодателя, което би могъл да получи като здрав на
длъжността „шлосер“ и пенсията му по инвалидност за периода от 01.04.2022
г. до 01.07.2022 г., в общ размер сумата от 1089.89 лв., представляваща сбор
от по 363.29 лв. месечно за исковия период, ведно със законната лихва за
забава върху всяко ежемесечно обезщетение от по 363.29 лв., считано от
първия ден на следващия месец, за който се дължи, до окончателното
издължаване.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът в срока за отговор е оспорил основателността и размера на
предявения иск, като е изложено становище относно редовността и
основателността му. Подържа се,че ответника е предложил на ищеца да заеме
длъжността портиер, но същият отказал. Напревено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
2
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
намира за установено следното:
От страните не се оспорва фактът, че ищецът е работел като шлосер в
ответното дружество и че на 28.12.1986 г. е претърпял трудова злополука, при
която загубил напълно зрението на едното си око. В тази връзка е съставен
акт за трудова злополука № 37/1986 г., като с Експертно решение на ТЕЛК от
11.06.1987 г. на ищеца е призната трета група инвалидност пожизнено /в
същото са посочени опасните за работа професии и дейности/.
Ищецът е регистриран като безработен - този факт се установява от
представената регистрационна карта на Д „Бюро по труда”.
В извършената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е дало
заключение за разликата между трудовото възнаграждение, което би
получавал ищецът, ако е здрав и на работа в ответното предприятие и размера
на получаваната пенсия за инвалидност/ използван е метод на сравнение с
лице, което работи на същата длъжност, имащо същия трудов стаж и близка
възраст с ищеца /за периода от 01.04.2022 г. до 01.07.2022 г./.
В заключението са отразени два варианта за изчисление: на база брутно
трудово възнаграждение и на база нетно трудово възнаграждение:
На база брутното трудово възнаграждение разликата за исковия период
е 1089.89 лева.
На база нетното трудово възнаграждение разликата е 508.19 лева.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
установено от правна страна следното:
Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна
отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово
правоотношение.
Направените искания и изложената фактическа обстановка сочат за
претенция по чл. 200 КТ, поради което съдът е квалифицирал иска с такова
правно основание: по чл. 200 от КТ.
В случая по същество се претендира обезщетение за бъдещи
имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки, което същият би
3
получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното дружество и
получаваната от ищеца пенсия за инвалидност за периода от 01.04.2022 г. до
01.07.2022 г.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжност „шлосер”, когато претърпява трудова злополука. Същият е
пенсиониран пожизнено с III - та група инвалидност. От приложеното по
делото копие от регистрационна карта е видно, че ищецът подържа
регистрацията си в Бюрото по труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване, а с оглед константната практика няма
пречка да се претендират на това основание и бъдещи вреди в срока на
инвалидизация или когато с решението на ТЕЛК/НЕЛК е определен пожизнен
срок на инвалидността.
Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС, т. 6, при
причинена трайна нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между
средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера
на отпуснатата пенсия, като това обезщетение се дължи до навършване на
предвидената за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост
възраст. Този срок може да бъде продължен най-много с толкова време,
колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж.
В настоящия случай, ищецът ще търпи имуществени вреди, които са
предвидими и се изразяват в разликата между възнаграждението, което би
получил, ако беше здрав и работеше в ответното дружество и получаваната
от него пенсия за инвалидност. Ищецът е трайно безработен и при
ограниченията от физическо естество, с оглед инвалидизацията, е затруднен
при намирането на такава.
С оглед на горното Съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от
КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди за в бъдеще
време, тъй като при данните по делото /ищецът е пенсиониран пожизнено с
трета група инвалидност и е на 61 г. към момента/, същите са предвидими и
размерът им установим/ в този смисъл е Решение № 155 от 22.02.2010 г. на
4
ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., III г. о., ГК/.
При определяне на обезщетението Съдът следва да съобрази т. 1 от
заключението, касеща разликата между брутното трудово възнаграждение,
което ищеца би получил на длъжността „шлосер" и пенсията по инвалидност
за претендирания период от 01.04.2022 г. до 01.07.2022 г., според което
разликата възлиза на общо 1089.89 лв.
Във връзка с изложеното по-горе искът,претендиран в общ размер от
1089.89 лв. /месечно по 363.29 лв./, следва да бъде уважен изцяло.
От заключението на вещото лице е видно, че ищецът е подал молба с
вх. № ЗХУ /Д-ВН/ 138 от 08.01.2019 г. на основание на която му е отпусната
месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ в размер на 28.91 лв. месечно.
В конкретния случай от обезщетението не следва да се приспада цитираната
сума, тъй като има характер на финансова подкрепа, предназначена за
компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на съответните
затруднения.
С оглед обстоятелството, че обезщетението е за бъдещ период, то
претенцията за присъждане на законната лихва върху всяко едно от
месечните вземания ще следва да бъде уважено и да се присъди по начина по
който е поискан, съобразен с конкретния месец, от който се търси.
Възражението на ответника относно невъзможност за присъждане на
обезщетение по чл. 200 КТ за бъдещи вреди, с оглед изложеното по-горе, е
несъстоятелно, каквото е и това за лихвите, с оглед обстоятелството, че те са
претендират в размер на законната лихва, от конкретен начален момент до
окончателното издължаване, и в случай на промяна в размера, съответно с
постановление на МС, няма пречка същият да бъде съобразен при евентуално
изпълнение.
По делото е поискано предварително изпълнение,като в случая следва
да се допусне такова, но в хипотезата на чл. 242, ал. 1 ГПК.При условията на
чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда,
дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по
смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща
5
посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното
съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния случай, вземането на ищеца е
точно такова, тъй като същото представлява разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавало като здрав и получаваната пенсия.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото.
В случая от ищеца са направени такива за адвокатско възнаграждение, в
размер на 310.00 лв., която сума е платена в брой.
По отношение на същите е направено възражение за прекомерност,
което е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в размер
доближамащ минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските за дължимата държавна такса в размер на 50.00 лв. и
направените от бюджета разноски за вещо лице в размер на 60.00 лв. следва
да бъдат заплатени от ответната страна.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Випом" АД, гр. Видин, ул."Цар Иван Асен ІІ № 9, ЕИК
********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ц. С. от *******************, ЕГН
********** обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващо
разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, като
здрав, на длъжността „шлосер" в ответното дружество и пенсията за
инвалидност за периода 01.04.2022 г. до 01.07.2022 г., възлизащо на сумата в
общ размер от 1089.89 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяко
ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за
който се дължи, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Випом" АД, гр. Видин, ул."Цар Иван Асен ІІ № 9, ЕИК
********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ц. С. от *******************, ЕГН
********** сумата от 310.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
6
ОСЪЖДА "Випом" АД - гр. Видин, ул. "Цар Иван Асен II" № 9, ЕИК
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - Видин разноски по производството в общ размер от 110.00 лв. /50.00
лева - държавна такса и 60.00 лева - разноски за вещо лице/, както и такса в
размер на 5.00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като
решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд-Видин в едноседмичен срок от връчването му.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7