Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 12. 04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи април през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 720 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 74 ал. 1 пр. 3 от КТ.
Постъпила е искова молба от Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр. П.против „***“ ЕООД гр. П.и В.С.С.
от с. гр. В молбата се твърди, че със заявление
вх. № 2113-14-2107/ 29. 10. 2018 год. ответникът В.С.С. е поискал отпускане
на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса за социално осигуряване.
Твърди се, че служителите, обработващи заявлението на ответника, са установили, че от 05.
06. 2012 год. същият е сключил
трудов договор „сам със себе си“ - в качеството на работник и в качеството
на работодател - едноличен собственик и управляващ "***“
ЕООД. Твърди се, че поради необходимост от проверка на данните
относно осигурителния стаж
и доход на лицето е била изискана
проверка от контролен орган на НОИ. Твърди се, че в същото време пред ТП на НОИ гр. П.са
били представени 2 бр. болнични листове на ответника В.С.С.- б. л. № *** и б. л. № ***с искане за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Твърди се, че
поради необходимост от
проверка на данните относно
осигуряването на лицето, е
била изискана и проверка от контролен
орган на НОИ. Твърди се, че контролен
орган на НОИ е извършил проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 108 ал. 1 от КСО и заповед
№ ЗР-5-14-00514176/ 18. 01. 2019 год. на ***на ТП на НОИ гр. П.. Твърди се, че старши инспектор по
осигуряването Т. Любенова е
съставила констативен
протокол № КП-5-14-00515713/ 23. 01. 2019 год., в който
са били отразени резултатите от проверката. Твърди се, че контролният орган е
установил, че ответникът В.С.С. е бил едноличен търговец ЕТ „***- В.С.“,
ЕИК ***, а от 07. 05. 2003 год. същият е собственик и *** на еднолично
дружество с ограничена отговорност „***“, ЕИК ***. Твърди се, че на 05.
06. 2012 год. ответникът В.С.С. е сключил
трудов договор № 122 с „***“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1 от КТ на длъжност „***“, като трудовият договор е безсрочен, на
пълно работно време от 8 часа и с трудово възнаграждение в размер на 600, 00 лв.
Твърди се, че за сключения
трудов договор е било подадено уведомление по чл. 62
ал. 5 от КТ в НАП. Твърди се, че справката
за уведомлението е с №***/ 05. 06. 2012 год. и е била
връчена и подписана от ответника
В.С.. Твърди се, че контролният
орган е установил в трудовото досие
наличие на длъжностна характеристика на *** на търговско дружество, споразумения
за промяна на трудовото възнаграждение, молби за разрешаване на платен годишен
отпуск и заповеди за разрешаването му. Твърди се, че ответникът В.С. е бил вписан и в книгата
за инструктаж от 2012 год. до момента на проверката. Твърди се, че посочените документи са били приложени към констативния
протокол на контролния орган и към
настоящата искова молба. Твърди се, че контролният орган също е
установил, че за периода от 05. 06. 2012 год. до 30. 11. 2018 год. за ответника В.С.С. са били подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО (данни за осигуряването)
от „***“ ЕООД с вид осигурен „01“- работещ по трудови
правоотношения, видно от справка от персоналния регистър за периода м. 01.2018 год.- м. 12. 2018 год. Твърди се, че контролният орган е
установил, че В.С.С. е сключил трудов договор „сам със себе си“ от една страна в качеството си на работник на длъжността
„***“ и от друга страна като работодател
„***“ ЕООД в качеството си на едноличен
собственик и управляващ дружеството. Твърди се, че този трудов договор е недействителен на основание чл. 74
ал. 1 от КТ поради заобикалянето
на закона, именно на Кодекса на труда, поради което за ищеца на основание чл.
74 ал. 3 от КТ възниква правния
интерес от предявяването на настоящия
иск за обявяване за недействителен на трудов договор
№ 122 от 05. 06. 2012 год., сключен между В.С.С. и „***“
ЕООД. В заключение ищецът моли съда
да обяви за недействителен процесния
трудов договор, сключен между двамата
ответници.
Ответниците ангажират
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 74 ал. 1 пр. 3 от КТ, съгласно
която трудов договор, който заобикаля закона, е недействителен. Заобикалянето
на закона като основание за нищожност най- общо предполага извършването на една
или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителни
правни норми, като се цели постигането на непозволен или забранен от закона
резултат. Конкретният случай не е такъв. По делото е безспорно, че на
05. 06. 2012 год. в гр. П.между първия ответник- „***“ ЕООД гр. П.,
представляван от ***я В.С.С., и втория ответник В.С.С. е бил сключен трудов
договор № 122/ 05. 06. 2012 год., по силата на който вторият ответник е приел
да изпълнява в ответното дружество длъжността „***“ при пълно работно време /8
часа/ и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът
счита, че сключеният между ответниците трудов договор е действителен и е
породил целените правни последици. Съображенията за този извод са в няколко
насоки. На първо място не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на
договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, тъй като страни по
договора са различни правни субекти: юридическото лице „***“ ЕООД като
работодател и физическото лице В.С.С. като работник /служител/. Съгласно
разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 15. 11. 2013 год.,
ОСГТК, органният представител,
чрез който юридическото
лице влиза в правоотношения с трети лица, е част
от организационната структура на юридическото
лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото
лице. Във външните действия
органният представител представлява юридическото лице, но волята, която изразява,
не е собствена, на субект, различен
от юридическото лице, а е волята
на самото юридическо
лице. Външно изразената от органния представител
воля спрямо третите лица, е функция, част от
законовата компетентност на органите на
юридическото лице. Поради
това в тълкувателното решение е изведен изводът, че е допустимо сключване на
сделка от едно и също лице,
като органен представител по силата на закона
на две търговски
дружества, и в този случай не се
прилага забраната на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД. Това разрешение е приложимо
и при сключване на трудов договор
между едноличното дружество и едноличния собственик, какъвто е настоящият случай. Трудът се предоставя на различен
правен субект, с който възникват и отношенията на власт и подчинение, а именно-
дружеството, тъй като едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал
са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение. Допълнителен аргумент в тази насока се
извлича от нормата на чл. 147 ал. 3 от Търговския закон, която изисква договорите
между едноличния собственик на капитала
и дружеството, когато то се представлява
от него, да бъдат сключени
в писмена форма. В чл. 141 ал. 7 от Търговския закон пък изрично е установено, че отношенията между дружеството и ***я се уреждат с договор за възлагане на
управлението, като договорът се сключва
в писмена форма. В действащото законодателство
не е налице правна уредба, която изрично да
регламентира вида на договора, по
силата на който следва да
се уреждат отношенията между ***я и дружеството. Поради
това обоснована е тезата,
че договорът с ***я на дружеството може да бъде
както трудов, така и граждански (мандатен) договор за възлагане на
управлението. От значение е характерът на дейността, която
изпълнява лицето, а не видът на
договора, въз основа на който
е възникнало правоотношението. Подобно е разбирането и в правната теория, която
не изключва възможността правата и задълженията
на ***я да се конкретизират чрез сключване и на трудов договор
(в този смисъл: О.Г., „Коментар
на Търговския закон“, книга втора,
изд. А., ***, 1994 год., стр. 525 и следващи.;
В.Т. , „Капиталови търговски
дружества“, ИК „Труд и право“, ***1994 год., стр. 94 и стр.
95). Различно схващане
е изразено в част от практиката на ВКС на РБ /срв. напр. решение № 306- 2012- IV г. о., решение №
204- 2014- IV г. о. и др./,
според която правоотношението,
което се създава между ***я и управляваното от него ООД, възниква от избора на
***я; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер
и се регламентира от нормите на
гражданското и търговското право. Отношенията между ***я и дружеството се уреждат с договор
за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141 ал. 7 от
ТЗ следва да е писмен. Този договор
е мандатен-
договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него,
поради което ***ят няма качеството
на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните
правомощия на ***я да управлява и представлява дружеството произтичат от закона
и от факта на избирането му,
в договора за възлагане на управлението
неговите права само се конкретизират,
като могат да се уговорят
и размера на възнаграждението му, определено от общото
събрание, начина на плащането му,
размера и начина на ползването на
отпуски, различни обезщетения и пр., но без това
да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът
е озаглавен „трудов”. В последния случай, независимо от това
как страните са озаглавили договора
и независимо дали той е сключен преди
или след влизането в сила на правната норма
на чл. 141 ал. 7 (нова- ДВ, бр. 58/ 2003 год.)
от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между ***я и ООД, не е трудов договор,
а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен
в противоречие с посочената
правна норма.
В заключение може да се
обобщи, че което и от изложените по- горе становища да бъде възприето подписаният
между ответниците договор № 122/
05. 06. 2012 год. не е нищожен и
целените с неговото сключване правни последици са възникнали. Поради това
предявеният от Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П.отрицателен
установителен иск за прогласяване недействителността на процесния договор се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 400, 00 лв.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П. против „***“
ЕООД гр. П.и В.С. *** иск по чл. 74 ал.
1 пр. 3 от КТ, с който се иска да бъде обявен за недействителен поради
заобикаляне на закона трудов договор №
122 от 05. 06. 2012 год., сключен между „***“ ЕООД гр. П.като работодател и В.С. *** като работник
/служител/.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. П., с адрес: гр. П., ***, представлявано
от ******, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***я В.С.С., и В.С. ***, ЕГН **********, сумата
от 400, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: