Мотиви към присъда №37/19.02.2020г. по НЧХД №1163/2018г., изготвени на 20.03.2020г.
Постъпила е тъжба от В.М.А. против
подсъдимия Г.Б.Г. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК от НК.
Съдът констатира, че с
подадената тъжба тъжителката е предявила срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинените й вреди от деянието по
чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете, че гражданския иск е
своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателното
производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и не конституира в качеството на граждански ищец частната тъжителка В.А..
В съдебно заседание частната
тъжителка се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението.
Предлага подс. Г. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание. Моли
съда да му присъди направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, дава обяснения
по обвинението и моли лично и чрез защитника си да бъде оправдан.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
05.04.2018г. след обяд около 16 часа св. Й.К.се прибрал с управлявания от него
микробус марка „Мерцедес”. В близост се намирала св. М.Б., която започнала да
го обижда. Той паркирал автомобила и се обадил на съпругата си Р.К.. Двата рода
имали дългогодишна вражда и постоянно възниквали скандали между тях. Същото се
случило и на 05.04.2018г. Скарали се за тривиални и маловажни неща, кой кого
погледнал, кой какво казал, кой какво разбрал и скандала прераснал в масово
сбиване. В този момент частната тъжителка В.А. се намирала до магазина си на
отсрещната страна на улицата. Видяла какво се случва и се опитала да предпази
сина си като разтърве биещите се. В този момент се включил в масовия бой и
подс. Г.Г., който с дървен кол ударил частната тъжителка. Ударът попаднал в дясната
й ръка в областта на долния край на предмишницата й и гривнената става. При
този удар се е стигнало до счупването на шиловидния израстък на лъчевата кост
на дясната ръка без разместване на костните фрагменти.
Сигнализирано
било в полицейския участък в кв. „Надежда” и на място пристигнали множество
екипи от РУ на МВР- Сливен. На място пристигнали полицейските служители, свидетелите
П.Д., Ж.К., Д.П., И.Ц., Д. Л.. и Д.. К.. Биещите се са били разтървани и
отведени в полицейския участък, където всеки един от тях е дал обяснения за
случилото се. Пострадалата В.А. е била откарана в Центъра за спешна медицинска
помощ, където и е била оказана медицинска помощ.
По
делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че на частната тъжителка В.А. са нанесени телесни увреждания, които са довели
до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т. е. разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Х.К., Р.К., Й.Й., М.С., П.Д., Д.П., И.Ц., Д. Л.. и Д.. К., тъй като
същите са безпротиворечиви, последователни са, логични, взаимно се допълват и
са относими към предмета на делото.
Съдът
не кредитира показанията на Ж.К., тъй като той не си спомня абсолютно нищо за
случилото се.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите Борис Б., М.Б., Г.И., Д.И. и И.Г., тъй
като същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Те са
дадени от заинтересовани лица, които се опитват да оневинят подсъдимия Г.Г..
Тези показания противоречат на показанията на останалите посочени по- горе
свидетели, а както бе посочено съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като той цели с тях своето оневиняване и те представляват
негова защитна теза. Кореспондират единствено с показанията на св. Д.И. като и
двамата твърдят, че въобще не са били на местопроизшествието, а като са отишли
всичко вече е било свършило. Това не се потвърждава от показанията на
останалите свидетели, чиито показания съдът по- горе е посочил, че ги
кредитира.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и
не бяха оспорени от страните.
Съдът
дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Г.Б.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, затова че на 05.04.2018г. в
гр. С.. макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си причинил на В.М.А. лека
телесна повреда, изразяваща се във Временно разстройство на здравето неопасно
за живота, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Деянието подс. Г. е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е бил наясно, че
нанасяйки удар на частната тъжителка ще й нанесе телесното увреждане, но
въпреки това го е извършил и по този начин и е причинил описаното в съдебно-
медицинската експертиза травматично увреждане.
Деянието подс. Г. е извършил като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия, както и в незачитането на телесната неприкосновеност на
околните и слаб родителски контрол.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Съдът
счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото
авторството на деянието, а именно, че то е извършено точно от подс. Г.Г.. Това безспорно
се доказа от показанията на свидетелите очевидци, чиито показания както бе
посочено по- горе съдът кредитира тъй като са безпротиворечиви, логични и последователни
и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие, че са налице условията за прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК. За деянието, извършено от подсъдимия е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до три години или друго по- леко наказание, а именно
„Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”. Деянието подсъдимият е
извършил като непълнолетен и това наказание следва да се редуцира, съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК в „Лишаване от свобода“ до ДВЕ години,
но не повече от предвиденото от закона. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV на Глава 8 от общата част на Наказателния кодекс и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо, съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК с настоящата присъда като
освободи подс. Г. от наказателна отговорност и му наложи предвиденото
административно наказание „Обществено порицание”. Това наказание следва да се
изпълни чрез поставяне на присъдата в Центъра за административно обслужване на
кв. „Надежда” в гр. Сливен за срок от 30 дни.
С оглед правилата на процеса, съдът следва
да осъди подсъдимия Г. да заплати на пострадалата В.А. направените от нея
разноски по делото, а именно внесената държавна такса от 12 лева и сумата от 300
лева, представляваща платен хонорар за адвокатска защита и съдействие.
С оглед правилата на процеса съдът
следва да осъди подсъдимия Г. да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на Сливенски районен съд сумата от 462 лева, представляваща направени разноски
по делото.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: