Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

 

гр. Добрич, 30.09.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 515 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, ЕИК ***, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В. срещу НП № КГ – 2222/08.03.2019г., издадено от П.С.Г., Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ на основание чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и е възложено на „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ” АД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 840.00 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище – наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка.

Като нарушение на жалбоподателя е вменено, следното:

При извършена проверка на 01.10.2018г. в обект – бензиностанция, управляван от „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ” АД, находящ се в гр. Д., ул. „*** от бензиноколонка № 2 е взета проба от разпространяваното течно гориво – автомобилен бензин А – 95 Н, с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В – 087/01.10.2018г. При проверката е установено, че последната доставка на течното гориво – автомобилен бензин А – 95 Н е в количество 1 981 л., по фактура № **********/17.09.2018г., с експедиционна бележка № 102723/17.09.2018г. и с Декларация за съответствие № 1293/30.08.2018г., издадена от „Ромпетрол България” ЕАД за партида № 1293 в количество 904 тона. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на проверката е 852 л.

След изпитване на контролна проба в стационарната Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН – гр. С., ***, сертификат за акредитация на БСА рег. № 35 ЛИ/27.11.2017г., валиден до 30.09.2020г. е издаден Протокол от изпитване № С – 0219 – 1/03.10.2018г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП – 0359/03.10.2018г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, съгласно който течно гориво автомобилен бензин А – 95Н по показател „Дестилационни характеристики” – „край на кипене” – не съответства на изискванията за качество.

Така съставено, наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но при допуснати съществени процесуални нарушения на административно – производствените правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На първо място налице е разминаване между описанието на нарушението в Протокола от проверката, АУАН и издаденото НП. В издадения Протокол № В – 087/01.10.2018г. за проверка и вземане на проба от течно гориво е вписано, че пробите са взети в момент на „разпространение на гориво”. По смисъла на Параграф 1 т. 23 от ДР на ЗЧАВ „разпространение на гориво” е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива  в местата по чл. 3 ал. 1 т. 5. В издадения въз основа на протокола АУАН е посочено „разпространява течно гориво”, а в издаденото НП е посочено, че на жалбоподателя се налага санкция за разпространение в качеството на „краен разпространител” по смисъла на Параграф 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ. „Краен разпространител” са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации /резервоари/ за съхранение на течни горива. Т.е. „разпространението на течни горива” не включва в своя обхват разпространение като „краен разпространител” – касае се за две различни правни квалификации.

Второ налице е обективна несъставомерност на нарушението. Административнонаказващият орган е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, съобразно която забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. Нито едно от посочените понятия не кореспондира с действието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, а именно – разпространяване на течни горива като „краен разпространител”.

Отделно от това допуснати са нарушения при вземането на проби, тъй като не са спазени изискванията на действащата нормативна уредба – в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол и Българските държавни стандарти. В Протокол№ В – 087/01.10.2018г. за проверка и вземане на проба от течно гориво е вписано, че вземането на проби е извършено, съгласно чл. 18 и чл. 21 от Наредбата. Съобразно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата /накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа/ директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване до запълване на около 85 на сто от съда. При вземане на проби по реда на чл. 18 от Наредбата е приложим БДС ЕN 14275 – Автомобилни горива; Оценяване качеството на бензина и горивото за дизелови двигатели; Вземане на проби гориво от дозаторните помпи на бензиностанциите и други търговски обекти. Приложимостта на този стандарт следва от самото му наименование и описаното в него приложно поле. Същият се сочи като приложим от вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза. В случая обаче, той не е спазен относно следните изисквания:

Чистота – съобразно разпоредбите на чл. 18 ал. 2 от Наредбата и точка 6.4 от стандарта, преди вземането на пробата следва да се извърши промиване на съдовете за еднократна употреба със съответното гориво. В Протокола от 01.10.2018г. е отразено, че пробата е взета в шест броя чисти метални съдове, като тези метални съдове, видно от показанията на свидетелите Г.П. и Р.С. са доставени до бензиноколонката отворени, при формално извършено промиване. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза – пробите за изследване могат да се замърсят, когато не се спазят изискванията на съответните стандарти при пробовземане, съхранение и манипулиране на пробите.

Температура – съобразно чл. 21 от Наредбата, пробите от автомобилни бензини се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират като се вземат мерки за охлаждането им. В точка 6.1. от БДС EN 14275 се препоръчва съдовете за проба да се охлаждат в хладилник и да се поставят в изолиращ съд, съдържащ твърд въглероден диоксид или лед. В точка 6.2.2. от БДС EN ISO 3405 Нефтопродукти; Определяне на дестилационните характеристики при атмосферно налягане се определя стойността на температурата на охладения съд за проби и температурата, при която същите трябва да се съхраняват. Тази температура е определена – по – ниска от 10 ºС и при определени условия под 20 ºС. В протокола от 01.10.2018г. е вписано, че съдовете са охладени с охладител и са поставени в хладилна чанта, като остава неизяснен въпросът при каква температура. Т.е. не са изпълнени изискванията на точка 6.1. от БДС EN 14275, точка 6.2.1. и точка 6.2.2. от БДС EN ISO 3405.

Пълнене на пробите – съобразно чл. 18 ал. 1 от Наредбата , съдовете се запълват на около 85% от съда. В Протокола от 01.10.2018г. е отбелязано, че всеки от еднолитровите метални съдове е запълнен до около 85% от обема, като всеки съд е промит с около 0.2 литра и като се прибави 0.2 литра за промиване се получава, че за всяка проба е използвано 1.05 литра гориво или 6.3 литра за всичките шест проби. Но в протокола е отразено, а видно и от касовия бон са използвани 6 литра.

Източване от продукта преди пробата – в точка 6.3 от БДС EN 14275 е записано, че преди да се вземе пробата, се източват най – малко 4 литра от продукта през дозиращия накрайник в подходящ съд. Това не се прави, когато вземането на проба се извършва веднага след като е зареден автомобил с гориво. Видно от показанията на свидетелите Г.П. и Р.С. това изискване на стандарта не е изпълнено, защото при проверката не са източени 4 литра бензин, нито е имало автомобил на бензиностанцията, който непосредствено преди пробовземането да е заредил бензин. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза стандартът предвижда източването на тези 4 литра гориво за да се източи приблизителния обем гориво, намиращо се в маркучите, дебитомерите и дозаторната помпа на бензиноколонката и да се елиминира ефекта от изпарението, понеже бензиноколонката не е херметически затворен уред.

Отделно от това протоколът за изпитване от 02.10.2018г. е негодно доказателство по причина на това, че към датата на изпитването инж. Т.Р.Ш. - Г., подписала се за „ръководител лаборатория” е нямала материалната компетентност за това, видно от представените Заповед № 34/12.06.2017, издадена от Главния директор на ККТГ и Заповед № А – 435/09.06.2017г., издадена от Председателя на ДАМТН.

При изготвяне на Експертно заключение Е3 – 0875/02.10.2018г., с което е определено, че изследваният бензин А – 95 Н не отговаря на изискванията за температура „край на кипене”, длъжностните лица са се позовали на БДС EN ISO 4259 Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данните за прецизност относно методите за изпитване. Видно от официалния сайт на Български институт за стандартизация, този стандарт към 02.10.2018г. е отменен и е неприложим. Действието му е изтекло на 15.03.2018г., като е заменен от други два нови стандарта.

Протоколът за изпитване от 03.10.2018г. е подписан от инж. Татяна Шопова – Ганева, в качеството, веднъж на Началник сектор Стационарна лаборатория и втори път, като Ръководител лаборатория. Към 03.10.2018г. тя е нямала материална компетентност да подписва този протокол.

По отношение на Експертиза № Еа – 028/30.10.2018г. е изследвано съответствието само на средната стойност 216 ºС. Не е взет предвид температурен диапазон от 214 ºС до 218 ºС, което според вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза е неправилен подход. Експертизата е издадена въз основа на отменен БДС.  

 

 

 

Поради това, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено с произтичащите от закона последици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № КГ – 2222/08.03.2019г., издадено от П.С.Г., Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. С., с което на „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, ЕИК ***, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В. за нарушение по чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ на основание чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и е възложено на „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ” АД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 840.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/