Определение по дело №40124/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43584
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Мирослава Петрова Илева
Дело: 20211110140124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43584
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110140124 по описа за 2021 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 10.04.2024г. от
14:00ч.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Военномедицинска академия е предявило срещу „ВНП Фасилити“ ЕООД (с
предишно наименоване „П.ДУСМАН“) искове по чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД за сумата от
448,36 лева - цена за наем на помещение, намиращо се в БПЛР – Банкя към ВМА, за
м.01.2015г. по неформален договор за наем между страните, ведно със законната лихва от
12.06.2019г. до окончателното плащане, за сумата от 241,57 лева - цена за наем на
имущество в помещение, намиращо се в БПЛР – Банкя към ВМА, за м.01.2015г. по
неформален договор за наем между страните, ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до
окончателното плащане, за сумата от 923,91 лева - цена за потребена ел. енергия в
помещението, ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното плащане, за
м.01.2015г., за сумата от 69,97 лева- разходи за потребена вода в помещението за
м.01.2015г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното плащане и за сумата
от 141,12 лева - разходи за подгряване на вода в помещението за м.01.2016г., ведно със
законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 33689/2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Оспорва през процесния период страните да са били обвързани с договор
за наем, като такъв извод не следвал от изведените твърдения в исковата молба, нито от
представените доказателства. Следвало да се вземе предвид и характерът на собствеността –
публична собственост, която се твърди, че е предмет на договора за наем, както и
обстоятелството, че се касае за договор за обществена поръчка, от което се налагал изводът,
че формата за действителност на договора за наем в конкретния случай е писмена.
След подаване на отговора на исковата молба по делото от ищеца е постъпила
„молба – допълнение“ с вх. № 57466/01.03.2023г. В молбата се излагат твърдения, че за
периода м.01.2015г. до м.08.2015г., вкл., ответникът не е заплащал наем на държаните и
1
използвани от ответника машини, съоръжения и имущество, както и консумативните
разходи за използваните вода и ел. енергия. Прави се искане за увеличаване на размера на
исковете, като освен увеличаване на размера на претенциите се добавя и нов период на
претенциите, а именно от м.02.2015г. до м.08.2015г., вкл. Отделно от това се заявява, че
сумите се дължат на извъндоговорно основание.
Съдът намира, че така направеното искане в „молба – допълнение“ от ищеца с вх. №
57466/01.03.2023г. няма характер на изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, защото
не се увеличава единствено размера на иска, а се добавя и ново основание – а именно нов
процесен период. По същество са заявени нови искове, което в хода на производството –
след проведена процедура по чл.131 ГПК, е недопустимо. Ищецът е разполагал с
възможност в исковата молба наред с предявените по реда на чл.422 ГПК искове с предмет
установяване на вземанията за м.01.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение, при
условията на чл.210, ал.2 ГПК да предяви и нови осъдителни искове, но това не е направено
своевременно. При това е недопустимо да се заявяват нови искове в хода на процеса, вън от
изрично уредените в закона случаи – чл.211 ГПК, чл.212 ГПК, чл.219, ал.3 ГПК. При това
исканото изменение на размера на исковете по реда на чл.214 ГПК не следва да се допуска.
Недопустимо е да се променя и основанието на исковете в производството по чл.422 ГПК
в този смисъл е т.11 б.“б“ от Тълкувателно решение № 4 от 2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, поради това ищецът не може да премине от твърдения за наличие на
наемно правоотношение към твърдения за неоснователно обогатяване.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА изменение на размера и основанието на предявените искове по
реда на чл.214, ал.1 ГПК, заявено с „молба – допълнение“ от ищеца с вх. №
57466/01.03.2023г.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период – м.01.2015г., между
страните е бил сключен договор за наем на помещение и на оборудване, размер на
уговорената наемна цена на помещението и на оборудването, както и размерът на
консумативните разходи през м.01.2015г. относно процесното помещение.
УКАЗВА на ответника в 2 – седмичен срок с писмена молба да посочи дали оспорва
твърдението, че в процесния период – м.01.2015г., в проценото помещение са направени
консумативни разходи в твърдения размер с оглед необходимостта от изслушване на
съдебно – счетоводна експертиза по въпроса.
По доказателствата :
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи, както и документи, представени с молба – допълнение с вх. №
57466/01.03.2023г.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.183 ГПК най – късно в открито съдебно
заседание да представи в оригинал или официално заверен препис списък с рег. № 21 –
370/30.12.2012г. и списък № 21 – 317/05.06.2014г., като при неизпълнение тези документи
няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по
задачи, посочени в молба – допълнение с вх. № 57466/01.03.2023г., защото същите са
2
неотносими с оглед недопуснатото изменение на исковете по реда на чл.214, ал.1 ГПК.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 33689/2019г. на СРС, 64 – ти състав.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
На ответника да се връчи и препис „молба – допълнение“ от ищеца с вх. №
57466/01.03.2023г., ведно с приложенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3