О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 293
гр.
Кюстендил, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и първи май
през две хиляди и
деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 234
по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения И.К.П. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г.,
упълномощена със заповед
№685А/02.07.2018г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска
отхвърляне й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Лишеният от свобода И.К.П.
поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и
правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено
следното:
Лишеният от свобода И.К.П.
е постъпил в Затвора - Бобов дол на 03.05.2011 година с МН „ЗС“, взета с определение от 17.05.2010 г. по ЧНД
№ 779/2010 г. на Районен съд-Петрич, преминало в НОХД № 197/2011 г. на БлОС.
Задържан на 14.05.2010 г.
Понастоящем изтърпява наказание ЛС в размер на 12 години,
постановено с присъда от 29.06.2011 г. по НОХД № 197/2011 г. на БлОС за
престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 от НК, определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК при първоначален „строг“
режим.
С решение от 25.10.2011 г. по ВНОХД №
879/2011 г. на САС, присъдата на БлОС е потвърдена. Решението на САС е
оставено в сила с решение от /24.02.2012
г. по КД № 2984/2011 г. на ВКС.
Присъдата е влязла в законна сила на
24.02.2012 година
Със Заповед № 75 от 19.01.2018 г. на
Началника на Затвора е настанен в ЗООТ „Самораново“.
Със заповед № ЗО-92 от 12.02.2019 г.
на Началника на затвора режимът му е заменен от „общ“ на „лек“ режим.
Начало на наказанието: 14.05.2010 година.
Към датата на произнасяне на КнОС –
21.05.2019 г. П. е изтърпял фактически –
9 години и 7 дни; от
работа- 11 месеца и 19 дни, всичко- 9 години, 11 месеца и 26 дни, с остатък – 2
години и 4 дни.
От представените от
затворническата администрация доказателства се установява, че при постъпване в
затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по
чл.154 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както
и психологическо изследване. Отчетено е,
че лишения от свобода не осъзнава отговорността за извършеното правонарушиение,
не съжалява за стореното, не приема присъдата. Отчетен е риска от вреди,
посочени са дефицитните муз зони, съобразено е и здравословното му състояние.
Дефицитни зони са: отношение към правонарушението, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Ресурсите са подкрепа от близките
и зрялата му възраст.
Видно от характеристичните справки от затвора гр.Бобов дол, лишеният от
свобода И.К.П. е показал поведение в резон с режимните ограничения. Завършил е
средно образование в СУ „Д-р Петър Берон“ при затвора Бобов дол. Бил е включен
в курс по толерантност. Поддържал е контакт с близкото си обкръжение. В Затвора
е награждаван и наказван, без действащи дисциплинарни наказания.
В ЗООТ „Самораново“ е настанен на 03.05.2018 г. Стремял се да спазва
установените правила. Към служителите има добро отношение. Заема среден
социален статус в общността. Контактува с лишени от свобода отговарящи на
неговия ценз. Вземал участие в организираните мероприятия спрямо интересите си.
Рискът от рецидив първоначално е определен като среден – 52 точки. Не е
проявил поведение с риск от вреди в условията на изолация. По време на престоя
му в Затвора – гр.Бобов дол, поетапно е намален до 48 точки, след отчетени
положителни промени в зоните:
- образование и обучение – завършил е средно образование в СУ „Д-р Петър
Берон“ при затвора Бобов дол.
- междуличностни проблеми – не е проявил агресивно поведение в условията
на изолация.
- умения за мислене - изградил в
известна степен способности да разпознава проблемите.
В
провежданите индивидуални разговори споделя, че приема отговорността за
деянието, но са налице самооправдателни нагласи.
Назначаван е като общ работник във фирма „****“ ЕООД гр.Бобошево,
откъдето е уволнен след отказ от работа. Предвид напредналата му възраст и
здравословно състояние, в момента не е ангажиран в трудова дейност.
По време на престоя си в общежитието не е
наказван и не е награждаван.
Поддържа контакт с децата и близките си.
Режимът е заменен от „общ“ на „лек“ през месец
февруари 2019 г. Тогава е препланирана присъдата му; като дефицитни зони са
посочени отношение към правонарушението и умения за мислене, като са поставени
цели и задачи за постигане на резултати.
Становището на затворническата администрация е
отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че не са налице доказателства за
поправянето му.
Предвид
гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и
следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително П. е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание, доколкото постановената
спрямо него присъда е в условията на рецидив, респ. първата предпоставка по
чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка,
необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК
лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото
заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието и работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за
изпълнение на присъдата. Поправянето на
осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в ЗООТ, П. няма наказания. Същевременно няма и награди, което е обяснимо
с оглед наличните данни за влошеното му здравословно състояние и невъзможността
да упражнява трудова дейност. От този факт съдът не прави изводи в негова
вреда, тъй като от друга страна счита, че доказателствата за поправянето му
могат да се съдържат и в участие в други дейности в затвора- като социални,
възпитателни, културни и т.н., в които обаче няма данни лишеният от свобода да е
участвал. Според настоящия състав по- същественото е, П. не е осъзнал в пълна
степен сериозността на правонарушението и причинените вреди. Свидетелство за
това е, че рискът от вреди остава в средни стойности, независимо от
намаляването му. Видно от материалите в затворническото досие е, че същият е
преместен в ЗООТ през м. април 2018 г. и до настоящия момент няма данни за
снижаване на риск от вреди, който продължава е
определен на 48 точки. Това обстоятелство не представлява индикация за
наличие на добро поведение по смисъла на закона. От друга страна, същият е с облекчен режим от м. февруари 2019г.,
респ. престоя при условията на този режим е непродължителен и е необходимо да
измине време, за да се проследи поведението му в тези условия. Свидетелство за
необходимостта от продължаване на работата с лишения от свобода по посока работа с дефицитните зони е и текущия доклад
от 20.02.2019 г., в който се съдържат изводи за необходимост от формиране на
законосъобразно поведение.
Изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието. В
този аспект КОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна
на мисленето му, повишаване на уменията
за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения
от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по
категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя
не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. В случая освен, че лишения от свобода няма
награди, които биха били външно проявление на процеса на превъзпитание, от
значение е и обстоятелството, че същият не е достигнал до състояние, което може
да се определи като крайна фаза за този
превъзпитателен процес. Липсата на наказания не е достатъчна, за да обоснове
категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо поправяне на осъденото
лице. Постигнатите резултати са частични и не са достатъчно доказателство за
превъзпитанието и поправянето по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира
извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното
му наказание. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава
на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил, израз на което би била и снижаване на риска от вреди.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения И.К. П. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.К.П.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ***, по професия – ***, ***, с ****, ***,
с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 12 години, определно при условията
на чл.58а, ал.1 НК по НОХД № 197/11 г.
на БлОС, в сила о 24.02.2012 година за
остатък в размер на 2 години и 4 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не
по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва
или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда
на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора - Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: