Решение по дело №635/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 142
Дата: 7 ноември 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20224500600635
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Ралица Герасимова

Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно
административно наказателно дело № 20224500600635 по описа за 2022
година
Производството е по чл.378, ал.5, вр. с глава двадесет и първа от
НПК.

Инициирано е от въззивна жалба от К. Д. Х. срещу Решение №
489/17.06.2022г. постановено по НАХД № 165 /2022год. на Районен съд –
Русе, с което същият е признат за:
Виновен в това, че на 04.08.2020г. в гр.Русе, на бул.“България“ в района
на Т-образно кръстовище с третокласен път № 501 /Русе-Бяла/, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда
Премаси“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.50, ал.2 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътни превозни
средства, които се движат по пътя с предимство, като по този начин
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К.В.Ц. от
гр.Русе изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен
1
крайник за срок повече от тридесет дни, сътресение на мозъка, без
наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсване на
сухожилието на дълга глава на мускул бицепс брахии на лява мишница,
наложило оперативна интервенция, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр . с чл.342, ал.1, вр. с чл.78а от НК, е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Невинен в това, да е извършил деянието чрез нарушаване правилата за
движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по тази част от обвинението.

С Решението е постановено и жалбоподателя да заплати
направените разноски.
С жалбата и допълнение към нея, се твърди неправилност на
решението, поради необоснованост, следваща от недоказаност на
обвинението касателно приетото за конкретна стойност на скоростта на
движение на мотоциклета, управляван от пострадалия, както и се навеждат
доводи за допуснато съществено процесуално нарушение – следващо от
липсата в обвинителното постановление, съответно и в атакувания акт на
поведение на обвиненото лице, с което да е реализирано въведеното с
квалификацията и заключителните части, съответно диспозитива на тези
актове, деяние. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в
осъдителната част и постановяване от въззивната инстанция на ново, с което
обвиняемия да бъде оправдан.
Обвиняемия и защитника му (адв.Д. С.) поддържат жалбата,
развивайки съображенията за това и пред въззивната нистнация.
Прокурора заема становището, че жалбата е неоснователна и
пледира за потвърждаване на решението.
Окръжният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата и в заседание доводи и становището на представителя
на РОП, констатира, че жалбата, касателно искането за отмяната на
2
атакуваното и постановяване на ново – оправдателно решение, не може да
бъде разгледана по същество, тъй като при служебната проверка по реда на
чл. 314 ал. 1 от НПК, се констатира наличие на съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, пр.1 от НПК.
В случая, обвинителната теза и съответно предмета на делото са
очертани с внесено Постановление по реда на чл.375 от НПК, предвид
формалното наличие предпоставките за провеждане на производство по Глава
двадесет и осма от НПК. Без съмнение, като процесуален документ въвеждащ
обвинението, изискванията към това постановление са идентични на
въведените с правилата по чл.246, ал.2 от НПК и в частност –
обстоятелствената част да изяснява престъплението, което се твърди, че е
извършил обвиняемия, същностна характеристика от което е начинът на
неговото извършване. В процесното постановление, както това се визира
изрично и в жалбата, действително липсва описание на поведение на
обвиненото лице – лична негова деятелност, която да се приеме за въведен с
обвинението начин за осъществяване на вече въведеното в правните изводи и
заключителната част на постановлението престъпление, обусловено също
според квалификацията от неспазване на описаното правило за предимство –
непропускане на пътно превозно средство, което се движи по път с
предимство. Като се съобрази тази, същностна част от постановлението
(последния ред на стр.1 и горните осемнадесет реда на стр.2 от същото) видно
е, че липсва описание на поведение на водача Х., което да реализира
съставомерно деяние, въведено при правната оценка на събитието. Конкретно
липсва описание на факти, свързани с възприемане или невъзприемане
поради дадени фактори, непропускане на движещият се по път с предимство
мотоциклет към момента на навлизане на автомобила по пътя с предимство,
съответно за дължимост на пропускане на мотоциклет от страна на Х. в точно
него момент съобразно местоположението по платното, скоростта на
мотоциклета спрямо посоката му на движение към това кръстовище, за
преминаване през което водача му Ц. принципно разполагал с право да
премине първи. Вместо това, като част от фактите е посочено единствено, че
след спирането на автомобила, преди да навлезе в пътя с предимство, Х.
изчакал преминаването на няколко автомобила, които се движели в посока
града, и последвалото навлизане по пътя в описана хронология, наред с други
два автомобила.
3
Посочената непълнота на постановлението, инициирало
първоинстанционното производство (същото не отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, вр . с чл.375 от НПК), води до ограничаване
процесуалните права на страните и по-конкретно на обвиняемия и защитника
му, тъй като съдържанието му не показва начина на извършване на
твърдяното престъпление – не се разбира какво негово поведение се приема
за даденост, за факт и се квалифицира от правна страна като престъпление.
На следващо място, попълването на тази липса с първоинстанционния акт, а и
с въззивния съответно, е недопустимо по аргумент на противното от
правилото по чл.378, ал.3, пр.1 от НПК, като при комплекса от посочените
дадености е следвало първата инстанция да не решава делото по същество, а
поставена в ситуацията да съобразява въз основа на събраните доказателства
или нови такова, нови фактически положения (неописани в обстоятелствената
част на постановлението) на това основание, и след като съдържанието на
постановлението води до съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3,
т.1 от НПК, както е конкретизирано горе, е следвало да прекрати на това
основание съдебното производство и върне постановлението на прокурора.
Въззивната инстанция не разполага с последното правомощие, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
първата инстанция за нова разглеждане, за последващи действия съобразно
изложеното.

Поставените с въззивната жалба, въпроси за доказателствената
стойност и оценка на източниците, даващи информация за скоростта на
мотоциклета и степента на обоснованост на изведената конкретна стойност
чрез ползвания в случая за определянето й доказателствен способ
(експертиза), са свързани с анализ при решаване на делото по същество, което
в случая не следва да се прави от настоящата инстанция, предвид
констатацията за допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
обуславящо връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

При последващо разглеждане на делото в съдебна фаза по същество
пред първата инстанция въз основа на обвинение с идентично съдържание,
следва да се съблюдава забраната за влошаване положението на обвиненото
4
лице, предвид оправдателната част на атакуваното решение и липсата на
протест.

По тези съображения и на основание чл.378, ал.5 и ал.3, изр.2, вр .
с чл.335, ал.2 и чл.348, ал.3, т.1 от НПК, окръжният съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 489/17.06.2022г. постановено по НАХД №
165/ 2022год. на Районен съд – Русе, и
ВРЪЩА делото на Районен съд - Русе, за ново разглеждане.



Решението не подлежи на касационен контрол.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5