Решение по дело №2195/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1277
Дата: 4 ноември 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20245300502195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300502195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „САРС 12“ ООД, със седалище
*****, чрез управителя Р. К. срещу решение № 2079/12.05.2024 г. по гр.д. №
6465/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че „САРС 12“ ООД, ЕИК *****, дължи на
„БАСФ” ЕООД, ЕИК *****, следните суми: 20 000.00 лева– главница,
представляваща неплатена цена за продажба на химически продукт „Маранил“
по фактура № № ********** от 25.01.2021 г. и 3908.61 лева представляваща
обезщетение за забавено плащане на горното задължение в размер на
законната лихва за периода от 25.02.2021 г. до 25.01.2023 г., ведно със законна
лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда на 10.02.2023г. до пълното и изплащане, като се отхвърля иска
за обезщетение за забава за разликата над 3908.61 лева до 4707.48 лева и за
датата 24.02.2021 г., за които суми е била издадена Заповед № 1397 от
01.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № 2104/2023 г. по описа на ПРС.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
1
Сочи се, че по делото са представени писмени доказателства, от които е видно,
че са погасени и осчетоводени всички фактури на дружеството ищец. Сочи се,
че експертното заключение е неправилно и не отговаря на обективната истина,
като се иска да бъде назначена от съда нова експертиза, която да установи, че
не се дължат исканите суми. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на
иска. Иска се да се задължи ищеца да представи приемо-предавателен
протокол за натоварената стока, за която се претендира сумата. Оспорват се
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в първата
инстанция.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „БАСФ“ ЕООД, чрез
адв. Г., с който се иска потвърждаване на решението и отхвърляне на жалбата,
като се сочи, че адвокатското възнаграждение за първата инстанция е близо до
минимума. Не се претендират разноски за тази инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила като безспорни факти, че е налице
международна товарителница за превоз на 22.740 кг. на веществото „маринил“
с купувач ответника „Сарс 12“ ООД. Документът е подписан от представител
на ответника на 26.01.2021г., не е оспорен и удостоверява получаването на
стоката. Представена е фактура от ищеца към ответника от 25.01.2021г. за
22.740 кг. маранил на стойност 62489.52 лева с ДДС. Приета е и ССЕ, която
установява, че процесната фактура с № ********** от 25.01.2021 г. е
осчетоводена от ответното дружество с датата на издаването й по дебитна
сметка материали и дебитна сметка 4531 „Начислен данък на покупките“.
Вещото лице дава заключение, че плащанията по фактурата са в размер на
общо 42489.52 лева, а неплатения остатък е 20 000 лева.
Неоснователно е възражението на „САРС 12“ ООД, че по делото са
2
представени писмени доказателства, от които е видно, че са погасени и
осчетоводени всички фактури на дружеството ищец. Също така
жалбоподателя сочи, че експертното заключение е неправилно и не отговаря
на обективната истина. Съдебната счетоводна експертиза изготвена пред ПРС
е проверила счетоводството на ответника „САРС 12“ ООД и е установило, че
там освен реално платената на ищеца сума от 40 000 лева за доставката е
отразена като платена и сумата от 22 489,52 лева за нареден превод по сметка
на ищеца „БАСФ“ ЕООД. Това наредено плащане обаче не е било изпълнено
за сумата от 20 000 лева и не е било постъпило по сметка на ищеца,
установено от проверка на счетоводството на ищеца от вещото лице. Явно
търговеца „САРС 12“ ООД има проблем с изпълнението на наредените от него
банкови преводи. Същият нарежда преводи по банкова сметка, но те не се
изпълняват. Същият проблем е възникнал и при първоначалния опит на
„САРС 12“ ООД да плати държавната такса за въззивно обжалване пред ОС
Пловдив. Нареден превод е имало, но същият не е изпълнен по в.гр.д.
№1782/24г. на ПОС, което е наложило връщане на въззивната жалба за
извършването на реален превод на пари по сметката на съда за държавна
такса. Поради което при тези съществуващи проблеми свързани с банковите
преводи извършвани от „САРС 12“ ООД, то това дружество явно изпада в
заблуждение по въпроса каквито точно банкови операции то реално
осъществява, а какви само остават като наредени, но неизпълнени реално. На
това се дължи заблуждението у жалбоподателя, че той реално е платил всичко
по процесната доставка на стоки. Ето защо въззивният съд намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се
потвърди.
Неоснователно е възражението на „САРС 12“ ООД, че разноските за
адвокатско възнаграждение в първата инстанция са прекомерни и
несъразмерни с материалния интерес по делото. Според въззивният съд с
оглед на цената на иска /24 000 лева/ размера на платения адвокатски хонорар
за защита по заповедното и първоинстанционното дело, в общ размер на 4300
лева /л.51-л.54 и л.69/ не се явява прекомерно по размер, спрямо стандарта на
живот в страната. Ето защо и това възражение срещу присъдените разноски
по делото се явява неоснователно.
Въззиваемият не е претендирал разноски по това дело и такива не се
присъждат.
3
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2079/12.05.2024 г. по гр.д. № 6465/2023г.
по описа на РС Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4