Решение по дело №4375/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1811
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20195330204375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1811

гр. Пловдив, 08.10.2019г.

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

  при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №4375/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление № К-0047982/25.04.2019г. на *** на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на Д.К.Й., ЕГН:**********, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ.

Жалбоподателката атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. С.С., като жалбата се поддържа по същите съображения и се прави същото искане. Ангажират се гласни доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – адв. В.К., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. 

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.01.2019г. била извършена съвместна проверка от служители на ОДМВР Пловдив, НАП, Агенция по храните и РД Пловдив-КЗП, сред които била свид. П.Х., на длъжност „***“ в РД Пловдив, в заведение за хранене и развлечение, находящо се в гр. Пловдив, на ул. „Шар планина“. Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателката. В хода на проверката било констатирано, че обектът е в работен режим. Повод за проверката било постъпило писмо с вх.№ П-00-53/29.01.2019г. за съвместни проверки с ОД на МВР-Пловдив, НАП-Пловдив, Агенция по храните. Установено било, че в обекта се предоставя туристическа услуга ресторантьорство. Същият бил разположен в самостоятелна масивна постройка, като разполагал с търговска зала с 32 седящи места на закрито. Имало обособен дървен бар-плот, зад който имало изграден дървен стелаж с подредени бутилки с алкохол. Зад бар-плота имало и една кафе машина. Пред входа на обекта имало добре осветен стилизиран рекламен надпис „Кафе-аперитив ***“. Лицето, извършващо дейност в обекта – Д.К.Й., предоставила на проверяващите лист и карт-меню. Според тези документи в обекта се предлагали топли напитки, безалкохолни напитки, алкохолни напитки, вина, салати, супи, топли предястия, гювечета, скара, студени мезета, гарнитури, сосове, ядки, десерти, за които имало обявени предварително продажни цени и грамажи. При проверката било установено, че няма поставено на видно място в обекта удостоверение за утвърдена категория или временно такова. До края на проверката не бил представен такъв актуален документ за открита процедура по категоризиране. Физическо лице Д.К.Й. декларирала в писмена декларация, че обектът работи от 30.01.2019г. и в него се извършват продажби от нея като физическо лице. В момента на проверката в туристическия обект имало клиенти, които консумирали алкохолни напитки.

Направено било запитване до Кмета на район „Южен“ за туристически обект - снек-бар „***“, находящ, се в гр.Пловдив, ул. „Шар планина“ №* за наличие на актуален документ за открита процедура по категоризиране. На 20.02.2019г. било получено писмо от Кмета на район „Южен“, че „Удостоверението за категоризация“ с № 000327-Ю е било валидно до 2016г. и не може да бъде подновено, а следва да се пристъпи към откриване на нова процедура, т.е. обектът може да работи след издаване на Заповед за открита процедура за категоризиране от Кмета на община Пловдив и издаване на временно удостоверение“.

Резултатите от проверка били отразени в съставен Констативен протокол №К-2658914 от 31.01.2019г., подписан и от жалбоподателката.

Тъй като проверяващата П.Х. приела, че лицето осъществяващо ресторантьорство, предоставя туристическа услуга в некатегоризиран туристически обект, на който не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, съставила на Д.К.Й. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №К-0047982/27.02.2019г. за нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителката, която го подписала и в графата за възражения посочила, че е запозната с възможността да направи възражения в 3 - дневен срок. Срещу така съставения акт било депозирано писмено възражение, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган, като въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от свидетелските показания на актосъставителката П.Х., които показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, частично от показанията на свидетеля А.Н., както и от приетите и приложените по делото писмени доказателства. Казаното от свидетеля Н. се цени единствено в частта, в която сочи, че е била извършена проверка в обекта и че той и още определен брой лица са се намирали в него. Изнесеното от този свидетел, че на 31.01.2019г. /по време на проверката/ обектът не е работил, че намиращите се в него граждани не са били клиенти, а единствено са ползвали мястото, за да гледат телевизионното предаване „Стани богат“, като не са консумирали никакви напитки, съдът не кредитира при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития. Така изнесените от него твърдения са в директно противоречие не само със заявеното от актосъставителката Х., но и с приложената декларация на жалбоподателката Д.Й., в която последната саморъчно е отразила, че обектът работи от 30.01.2019г. /денят, предхождащ проверката/, че в него се извършват продажби от нея, като физическо лице, и че в обекта има неработещо фискално устройство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната преписка, наказващият орган е подвел извършеното от жалбоподателката нарушение под нормата на чл.114, т.1 от ЗТ, тъй като към датата на проверката в туристическия обект са били предлагани туристически услуги, без същият да е бил категоризиран, нито е била в ход процедурата по неговата категоризация. Цитираната по-горе разпоредба въвежда задължение за лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В случая, предвид вида на проверения обект, а именно заведение за бързо обслужване /снек – бар/, същият правилно е определен от проверяващите го органи като туристически обект - заведение за хранене и развлечения по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ /заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове/, в който се осъществява туристическа дейност. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е започнало административнонаказателно производство против Д.К.Й. и е ангажирана нейната отговорност за извършено нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ. Направеното възражение от жалбоподателката и процесуалния й представител за неосъществяване на състава на посоченото административно нарушение, аргументирано с неработещ обект, е неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че актосъставителката е категорична, че обектът е бил в работен режим, предоставени са били лист и карт – меню, имало е клиенти, които са консумирали алкохолни напитки и при направена контролна покупка от служител на НАП – Пловдив е била предоставена безалкохолна напитка. Показанията й се подкрепят и от попълнената от жалбоподателката Д.Й. декларация, в която последната саморъчно е отразила, че обектът работи от 30.01.2019г. /денят, предхождащ проверката/, че в него се извършват продажби от нея, като физическо лице, и че в обекта има неработещо фискално устройство.

Единствено за пълнота съдът следва да отбележи, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Деянието не може да бъде определено като маловажно и с оглед характера и важността на защитените обществени отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба. В случая се касае до неизпълнение от страна на жалбоподателката на една особена процедура, тази по категоризиране, която ангажира и съответни държавни органи с проверка изпълнението на конкретни важни законоустановени изисквания при предоставяне на туристически услуги на потребителите.

С оглед извършеното нарушение, правилно е посочено в наказателното постановление основанието за определяне на санкцията, а именно - разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ. Според същата който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 - 3 се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Относно нарушителя съдът намира, че както контролните органи, така и АНО правилно са определили жалбоподателката Й., като лице, което следва да понесе санкцията за констатираното нарушение. Субект на нарушението по чл.206, ал.1 от ЗТ са както юридическите лица и ЕТ, така и физическите лица, които не са търговци. Предвиденото за юридическите лица и ЕТ наказание е „имуществена санкция”, а за физическите лица – „глоба”. Видно от НП, наказанието е наложено на физическото лице Д.К.Й. и то е глоба.

При определяне размера на наказанието относно извършеното нарушение административнонаказващият орган обаче е следвало да има предвид целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, т.е. да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. На жалбоподателката е наложена глоба в размер от 1000 лева, която съдът, с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път, както и предвид невисоката степен на обществена опасност на стореното, намира за завишена и счита, че следва да бъде намалена в размера на законоустановения минимум от 500 лева. Този именно размер на наложено административно наказание – глоба, би изпълнил целите на наказанието, като би се отразил предупредително и превъзпитателно както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото.

При  извършената служебната  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на  наказателното  постановление.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е законосъобразно, но не и относно размера на наложената глоба, поради което следва да бъде изменено.

По изложените  съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-0047982/25.04.2019г. на *** на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на Д.К.Й., ЕГН:**********, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.