Решение по дело №142/2021 на Административен съд - Стара Загора

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

         №          20.05.2021 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                             РАЙНА  ТОДОРОВА                                  

 

 

при секретар  Зорница Делчева            

и с участието на прокурор Нейка Тенева                                                     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 142 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение № 260079 от 08.02.2021г., постановено по АНД № 2894/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7021 от 22.10.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.   

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкционирано наказаното лице. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 7021 от 22.10.2020г.

 

Ответникът по касационната жалба – И.М.Р., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно, за което излага подробни съображения.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.М.Р. ***, срещу Наказателно постановление № 7021 от 22.10.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7634/ 29.09.2020г., на И.М.Р. е наложено административно наказание - глоба в размер 3 000лв., на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.09.2020г., в 11.04ч., на път ІІ-66, км.55 в посока гр. Нова Загора – гр. Стара Загора, И.М.Р. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 3 оси марка „Рено”, модел Керакс с рег. ******, като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между осите 1.39м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 31.600т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС И.М.Р. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

 

   Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът И.Р. – за управление на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение по чл.26 от ЗП или за управление на такова ППС, но без квитанция за платена пътна такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В мотивите към решението са изложени съображения, че с оглед начина на формулиране на изпълнителното деяние, не може да се установи волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, което води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

             

           От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с три оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба  № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Както правилно е посочил Старозагорският районен съд, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в случаите на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса без да се издава индивидуален административен акт, няма как заплащането на такса да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Доколкото не може да се приеме, че движението на извънгабаритно или на тежко ППС, както в хипотезата на липса на издадено разрешение по общия ред, така и в хипотезата без заплатена такса по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, обоснован е извода на въззивния съд, че в случая липсата на яснота във  фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение /осъществяване на движение на ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), не позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС, с което е нарушено и правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

 

           С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на административното обвинение от фактическа и правна страна. Изложените в касационната жалба фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и от събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят еднозначен израз в съдържанието на наказателното постановление, като наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да санира неяснотата във фактическата и правна формулировка на административнонаказателното обвинение.

 

         Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

         С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Независимо от изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство следва да бъде оставено без уважение. На репариране подлежат само действително направените и доказани разноски, а в случая не са представени доказателства за  договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство по делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                            

  Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260079 от 08.02.2021г., постановено по АНД № 2894/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 7021 от 22.10.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.      

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на И.М.Р. ЕГН **********,***, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред касационната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                          2.