№ 9525
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110172595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ИВ.
Б. Т..
Ответникът – ИВ. Б. Т., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 5
ГПК, като на ищеца следва да бъдат дадени указания за конкретизиране на петитума
чрез посочване в него на основанието, на което се претендира сумата от 575,96 лв.
(посочване на договор, въз основа на който същата се претендира).
С оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за открито
съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в
исковата молба въпроси, както и на служебно формулирани от съда допълнителни
такива.
На страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
1
заседание
1/ да уточни договора за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на
който претендира да е придобил процесните вземания срещу ответника;
2/ да конкретизира петитума чрез посочване в него на основанието, на което се
претендира сумата от 575,96 лв. (посочване на договор за кредит, въз основа на който
същата се претендира, вземанията по който са прехвърлени с конкретен договор за
цесия), като при неизпълнение в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба, както и на служебно
формулираните от съда въпроси:
1/ Какви погасителни вноски са извършвани по процесния договор за кредит, на
кои дати и на каква стойност?
2/ Каква част от тях е отнесена за погасяване на главница, договорна лихва,
такси и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимите лихви?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
300 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – Виолета Стоянова Стоянова, тел. 0888 846 913.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за установяване съществуването на вземания по цедиран договор за паричен заем
№ 179918/24.08.2018 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ИВ. Б. Т. за следните
суми: 575,96 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.09.2021 г. (дата на подаване
на заявлението) до окончателното изплащане, и сумата от 84,38 лв. мораторна лихва за
периода от 23.05.2019 г. до 26.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55511/2021 г. по описа на СРС,
56 състав.
Ищецът твърди, че на 24.08.2017 г. е сключен между „Креди Йес“ ООД, като
заемодател, и ответника ИВ. Б. Т., като заемател, договор за паричен заем №
179918/24.08.2018 г., по силата на който на ответника е бил предоставен заем в размер
на 2000 лв., като сумата била предадена на ответника със сключване на договора,
който имал силата на разписка за получаването. Твърди, че заемателят се е задължил да
ползва и да върне заемната сума, ведно с уговорената договорна лихва в размер на
458,83 лв., на 12 бр. равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 204,90 лв.,
платими при първа погасителна вноска с падеж на 24.09.2018 г. и последна
2
погасителна вноска с падеж 26.08.2019 г. Посочва, че срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, като същият не е бил обявяван за
предсрочно изискуем, като по договора за паричен заем непогасена била главница в
размер на 575,96 лв. Сочи, че за периода на забава от 23.05.2019 г. до 26.09.2021 г. се
дължи обезщетение за забава в размер на 84,38 лв. Твърди, че на 06.12.2019 г. е било
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.10.2018 г., по силата на което вземането на „Креди Йес“ ООД срещу
ответника било прехвърлено на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по цедиран
договор за паричен заем № 179918/24.08.2018 г. посочените по-горе вземания.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се бланкетни доводи за
недопустимост на исковото производство. Навежда се довод за нищожност за договора
за потребителски кредит, предвид липсата на подписани на всяка страница от
ответника общи условия, както и поради противоречие с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 6, т.
9а, т. 11, 20, 23 и 24 ЗПК. Поради това счита, че ответникът дължи единствено чистата
стойност на кредита. Отделно от това навежда твърдение за нищожност на клаузите на
чл. 6 и чл. 9 от договора за кредит. Оспорва реалното получаване на отпуснатия
кредит. При условията на евентуалност релевира евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и чл. 99 ЗЗД : основателността на иска се обуславя
от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, като
ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с
възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на задълженията на
ответника; 3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е
придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от
първоначалния кредитор или негов пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни
последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
главно задължение и изпадане в забава на ответника.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства
за сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2022
г. от 13.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
3
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4