Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 01.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на шести февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при
секретаря М. Богданова, като разгледа гр.д. № 1470 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане три кумулативно съединени
иска за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ
вр. чл. 52 ЗЗД. Прието за съвместно разглеждане е и възражение за прихващане,
направено от ответника.
Ищците
твърдят, че на 12.01.2018 г. около 11:30 часа, в работно време и на работното
си място – производствен цех в Западна промишлена зона в гр. Враца, техният
близък П.В.П. /син на ищците В. П.Ф. и С.П.Ф. и баща на ищцата В.П.П./, при
ръчна наместване на каменен блок заедно с други работници, подлежащ на
пренасяне с управлявания от пострадалия кран, каменният блок паднал върху П. П.,
в резултат на което същият претърпял двустранна бъбречна контузия,
ретрипериториален хематом, травми несъвместими с живота, водещи до летален
изход за пострадалия още в същия ден. Сочат, че починалото лице заемал длъжността
„Кранист“ при ответното дружество „П. С.Д.“ ЕООД, като имал стаж по
специалността около 3 г., 5 м. и 6 дни. Притежавал освен това и свидетелство за
правоспособност за длъжността. Така описаната злополука била призната за
трудова от ТП на НОИ гр. Враца. Сочи се, че пострадалият, към момента на
произшествието, се е намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на
Трудов договор № 116/27.09.2017 г., като било сключено и допълнително
споразумение № 151/29.09.2017 г. В Протокол № 2/14.02.2018 г. на ТП на НОИ гр.
Враца било отразено, че в момента на злополуката потърпевшият е изпълнявал
служебните си задължения. Били описани и извършените от работодателя нарушения
на трудовото законодателство. Считат, че са налице основанията, предвидени в
чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя за
настъпилата смърт на работника спрямо наследниците на лицето. Претендират от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на своя близък, изразяващи
се в болки и страдания. По отношение на родителите на починалото лице е
посочено, че същите изживяват изключително тежко загубата на своя син, имали
силна емоционална привързаност с него. Сочат, че към настоящия момент страдат
от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост,
тревожност, тежки депресивни и агресивни състояния. Преди процесното събитие
ищците В. и С. Ф. били изключително жизнени и контактни, имали спокоен и весел
живот. След инцидента станали затворени, неконтактни, започнали да избягват
срещи с други лица. П.В.П. бил важна част от живота на родителите си, като им
оказвал морална и финансова подкрепа. По отношение на третата ищца – В.П. –
дъщеря на пострадалото лице, е посочено, че поради ниската ѝ възраст не е
информирана в подробности относно смъртта на своя баща. Твърди се, че тя всеки
ден търси присъствието на своя баща, трудно преодолява отсъствието му, плаче
често и постоянно задава въпроси. Навежда се още в исковата молба, че
малолетната ищца занапред ще е лишена от възможността да познае грижата,
любовта и подкрепата на своя баща. За претърпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки страдания, молят съда да осъди
ответника да им заплати сумата от общо 500 000 лева, от които по
150 000 лева за ищците В. и С. Ф. и 200 000 лева за ищцата В.П.П.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от настъпването на процесната
трудова злополука – 12.01.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират
разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва размера на предявените искове, като моли
съда да ги отхвърли частично, като се съобрази с подробно изложените възражения.
Признава фактите, че настъпилата смърт на лицето П.В.П. е в резултат на
злополука, която е трудова, както и че към момента на инцидента /12.01.2018 г./
лицето е заемало длъжността „Кранист“ при ответното дружество по силата на
трудов договор от 27.09.2017 г. Ответникът признава предявените искове до
размера от сумата от 20 000 лева по отношение на ищцата В.П. и до сумата
от по 10 000 лева по отношение на ищците В.Ф. и С.Ф., в случай, че се
докажат претърпените от тях болки и страдания.
Излага
твърдения, че настъпилата трудова злополука е и в резултат на съпричиняване от
страна на пострадалото лице, тъй като е действало при груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Намира, че действията следва да се квалифицират
като такива, извършени при допусната от П. П. груба небрежност поради две
обстоятелствата. На първо място П. е имал наличие на алкохол в кръвта от 0,86
промила, което представлява алкохолно опиянение, водещо до невъзможност за
прецизно и адекватно поведение, съсредоточеност, намалено внимание,
невъзможност да управлява МПС и друга техника. На второ място сочи, че
пострадалото лице не е спазило редица основни правила, които и най-небрежният
кранист би следвало да спазва, свързани с работа с поверения му за управление
кран и за безопасност на труда при работа с подемен кран и пренасяне на товари
с такъв. В конкретния случай, затискането с плочата се е осъществило, защото
пострадалият се е намирал в зоната на възможно падане на плочата, т.е. отстрани
на нея пред вертикално повдигнатата маса, а не пред или зад масата, където
плочата не може да падне и където лицето трябва да се намира при работа с
крана. Сочи, че пострадалото лице е бил правоспособен кранист от II категория
около 14 г. преди злополуката, поради което ответникът не е дължал на П.
обучения за работата му, тъй като обучение се дължи само за неправоспособните
лица. П. е бил машинист, притежаващ съответната степен на правоспособност
съгласно Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване
на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни
кранове и подвижни работни площадки. Сочи, че е изпълнил изискванията за
провеждане на необходимите инструктажи от работодателя по отношение на
пострадалото лице. Намира, че пострадалото лице е съпричинило трудовата
злополука с 50 %, като прави изрично възражение за това и моли съда да намали установените от него по
справедливост размери на обезщетенията с по 50 % всяко. Прави възражение освен
това по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ, като сочи, че дължимото от работодателя
обезщетение следва да бъде намалено с получените от ищците обезщетения и/или
пенсия по общественото осигуряване, респективно – по сключен договор за
застраховане на починалото лице П. П..
Оспорва
твърденията за преживени неимуществени вреди от ищците. Сочи, че работодателят
е платил разходите за погребението по починалия работник в размер на 1480 лв.,
като прави възражение за прихващане с платената от него сума.
Счита, че не
следва да се присъжда лихва за забава в плащането, тъй като ищците не са
представили на ответника банкови сметки, по които да може своевременно да
заплати признатото от него обезщетение, какъвто е единственият начин според
нормативната уредба за плащане на суми в претендираните размери. Твърди, че
ищците са изпаднали в забава кредитори, което освобождавало длъжника от
собствената му забава.
Поради тези
и останалите подробно излоЖ.в отговора на исковата молба възражения, моли съда
да отхвърли частично исковете. Претендира разноски.
С
Определение № 1606/12.07.2018 г. съдът е конституирал на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД като помагач на страната на „П. С.Д.“
ЕООД по предявените срещу него искове. Третото лице – помагач ангажира
становище, с което не оспорва наличието на трудова злополука, нито претърпените
от ищците болки и страдания. Счита обаче, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат поради проявена греба небрежност от страна на пострадалия
- наличието на алкохол в кръвта му към момента на настъпване на трудовата злополука,
както и поради нарушение в областта на безопасността на труда и управлението на
товаропреносната машина от служителя.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от
приетия трудов договор № 116/27.09.2017 г., че П.В.П. е изпълнявал длъжността
„кранист” в ответното дружество, която
длъжност е заемал и към 12.01.2018 г.
С декларация
за трудова злополука с вх. № 5101-03-13/16.01.2018 г. по описа на ТП на НОИ
осигурителят е декларирал злополука, настъпила в 11.00 часа на 12.01.2018 г. в
производствения цех на неговото предприятие, като е посочено, че пострадалото
лице е П. Василев П..
С протокол №
02/14.02.2018 г. на ТП-Враца на НОИ са обобщени разултатите от извършеното
разследване на злополука, станала на 12.01.2018 г. с пострадалия П. П.. Като
причини за възникване на злополуката е посочено, че при сваляне на полираната
плоча /мраморен слаб/ е използвано повдигателно съоръжение грайфер за
вертикално захващане с дистанционно управление вместо сапан. Посочени са редица
нарушени разпоредби от работодателя сред които: Закона за здравословни и
безопасни условия на труд; чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, във връзка с чл.
12, ал. 1 от същата Наредба; чл.200 ал. 1 т. 3 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, във
връзка с чл.27, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000V; чл. 58, ал.
1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните
съоръжения; чл. 166, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на
работните места и при използване на работно оборудване и във връзка с чл.59,
ал. 1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения. Посочено е, че П. е нарушил чл.126, т.6 от КТ, във
вр. с чл.33 от ЗЗБУТ, както и не е спазил изискванията да се грижи за здравето
и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица , пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си и дадените от
работодателя инструкции.
Установява
се, че с разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на ТП-Варна към НОИ, на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната
злополука вх. № 5101-03-13 от 16.01.2018 г. на ТП-Варна от осигурителя „П. С.Д.”
ЕООД, станала с П.В.П. на 12.01.2018 г. се приема за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод
на извършваната работа – преместване на полирана плоча (мраморен
стълб с тегло около 700 кг.), като
пострадалият опитал да премести полираната плоча с повдигателно съоръжение –
грайфер за вертикално захващане (щипка) с дистанционно управление, при което
плочата се изплъзнала от щипката, паднала, при падането се счупила на парчета и
едно от тях премазало пострадалия. Като резултат последният получил двустранна
бъбречна контузия и ретроперитонален хематом, довели до летален изход.
По делото е
приет препис-извлечение от акт за смърт на лицето П.В.П., издадено въз основа
на акт за смърт № 0043/14.01.2018 г. от Община Враца, от което се установява,
че смъртта на работника е настъпила на 12.01.2018 г.
Видно от
удостоверение за наследници на П. П., след смъртта си на 12.01.2018 г.,
последният е оставил за своя наследница – ищцата В.П.П.П. /дъщеря/. Същата е
родена на *** г., което се установяване от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 0143/01.03.2005 г. на Община Враца.
Видно от
приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадено на
25.01.2018 г. от Община Враца, ищцата В.П.
е дъщеря на П. П., ищцата С.П.Ф. – негова майка, а В.П.Ф. – негов баща.
Видно е от
застрахователна полица № 03/044643Т, че ответникът ,,П. С.Д.“ ЕООД е сключил с
„Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД групова застраховка „Злополука” със
срок на застраховката 12 месеца, считано от 13.04.2017 г. до 12.04.2018 г. Към застрахователната полица е приложен
Добавък № 2/14.02.2017 г., с която са конкретизирани застрахованите при
ответника лица /общо 37/, сред които видно от приложеният списък е и
пострадалият П. П..
Приложено е
извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
инструктаж на работното място, периодичен, извънреден инструктаж, започната на
19.03.2014 г., водена от ответника ,,П. С.Д.“ ЕООД.
Приети са
също Инструкция за безопасна работа с товароподемен кран, Инструкция за
безопасна работа при ръчно обработване на товари, Инструкция за
товаро-разтоварни работи, Инструкция за безопасна работа с грайфер за
вертикално захващане на мраморни плочи, длъжностна характеристика за длъжността
„кранист”- всички утвърдени от ответника ,,П. С.Д.“ ЕООД.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинската експертиза
се установява, че от приложената медицинска документация на П.В.П. е видно, че
същият на 12.01.2018 г., при трудова злополука, е претърпял съчетана травма
изразяваща се в: черепно мозъчна травма-кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
на малкия и главния мозък; мозъчен оток с вклиняване; разкъсно контузна рана и
кръвопропиване на меките тъкани на черепа; охлузвания на устните. П. е получил
освен това и коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на
артериите на двата бъбрека с масивен кръвоизлив зад коремницата и малкия таз;
охлузване в ляво поясно, както и счупване на двете седалищни кости на таза,
разкъсно контузна рана и охлузване на горен ляв крайник, кръвонасядане на дясно
бедро. Посочено е, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие със
значителна сила и могат да бъдат получени но начин и време посочени в делото.
Вещото лице е констатирало, че причината за смъртта на П. е острата масивна
кръвозагуба, довела до състояние несъвместимо с живота, възникнала вследствие
на травматичното разкъсване на бъбречните артерии. Според експерта, установеният
алкохол в концентрация от 0.86%о отговаря на лека стенен на алкохолно опиване, която
от своя страна се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост,
отслабване концентрацията на вниманието, съобразителноетта, забавени реакции,
умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и други, като вещото
лице обръща внимание на строгата индивидуална поносимост към действието на
алкохола. В съдебно заседание проведено на 07.11.2018 г. вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза уточнява, че границата за леко алкохолно
опиянение е от 0,50 до 1,50 промила, като е възможно това да бъде остатъчно
количество алкохол от предишната вечер. При тази концентрация /0,86%о / според
експертизата е възможно да не се установят клинични прояви на алкохолно
опиване. Пряка зависимост между клиничните симптоми и концентрацията на алкохол
в кръвта няма, от което следва, че само по съдържанието на алкохол в кръвта не
могат да се преценят клиничните прояви. Клиниката на алкохолно опиване не
винаги е еднаква, както при различните хора, така и у един и същи човек. Тя
зависи от количеството и концентрацията на питието, от бързината на поемането,
от напълването на стомаха и вида на храната, от типа висша нервна дейност, от
умора, здравословно състояние, охраненост, психоемоционална настройка и др.
Може да се каже, че всеки индивид и за всяко време дава различна алкохолна
реакция, която зависи както от фактори, залоЖ.в самия него, така и извън него.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че П. П. е получил брутно трудово възнаграждение за отработения
период от 27.09.2017 г. до 31.12.2017 г. сума в размер на 3282,50 лв., което не
съответства на годишното брутно трудово възнаграждение. Изчислено е, че размерът на 7-кратния размер на
годишната брутна работна заплата на П. П., съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова
злополука” е сума в размер на 88 620,00 лв. Според експертизата размерът на
застрахователното обезщетение при смърт на П. П. по застрахователния договор по
представената полица с добавък се изчислява на база записаното възнаграждение в
списъка към полицата в размер на 1061,33 лв. Изчислен е размерът на
застрахователното обезщетение при смърт на П. П. по застрахователния договор по
представената полица с добавък, като е посочено, че възлиза на сума в размер на
89 151,72 лв. След извършена справка в счетоводството на застрахователя,
експертът е констатирала, че на ищцата В.П.П., в качеството ѝ на
наследник на П. П., не е изплатило застрахователното обезщетение по
застрахователната полица.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническата експертиза се
установява, че причините и механизмът за настъпване на процесната трудова
злополука на 12.01.2018 г. са неспазени нормативни документи, осигуряващи
безопасни и здравословни условия за работа и неупражнен контрол за тяхното
изпълнение от работодателя „П. С.Д.“ ЕООД, а именно:
- липса на
начален инструктаж при постъпване на работа – вещото лице е констатирало, че липсва
поставен подпис от П.В.П.;
- липса на
документ за придобиване на втора квалификационна група по безопасност при
работа по обзавеждане до 1000V;
-липса на проверка
на знанията при постъпване на работа за длъжността „кранист“ и „прикачвач“;
- липса на
регистрация на товарозахващащо приспособление пред орган за технически надзор
Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20, произведен в
Турция;
- липса на
инструкция за работа с товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално
захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20;
- липса на
инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 El
като част от товароподемния кран;
- липса на
упражнен контрол за изпълнението на инструкцията за работа на товарозахващащото
приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20 и
инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 El;
- липса на
ефективен контрол на работата на товарозахващащото приспособление Грайфер за
вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20/ съоръжение с повишена
опасност/ и на обслужващия го персонал;
Според
експертизата, освен посочените нарушения, извършени от работодателя, за
настъпването на вредоносния резултат, работникът П.В.П. на свой ред също не е спазил
нормативни документи, осигуряващи безопасни и здравословни условия за работа, а
именно: инструкция за безопасна работа с товароподемен кран; не е спазена
инструкция за товаро-разтоварни работи; не е спазена и инструкция за безопасна
работа с грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, която в писмен вид
не е била достъпна, но е бил инструктиран периодично и ежедневно съгласно лист
№ 98 ,№106 на делото, които са страници от книгата за инструктаж в
Производствената база; не е спазена и длъжностна характеристика за „кранист“,
съгласно която е следвало да „Прави предварителна преценка на възможностите на
крана при вдигане и преместване на големи и отговорни товари“. Според вещото
лице, съобразявайки материалите по делото, механизмът на настъпване на
трудовата злополука на 12.01.2018 г. е следният: след регламентирана обедна
почивка от 10,00 до 11,00 ч. потърпевшият П. П. започва работа изразяваща се в
преместване на полирана мраморна плоча наричана още слаб с размери 3,00/2,00м и
дебелина 6 см от маса на технологичната линия до установено за складиране
място. Масата върху която е разположена мраморната плоча е в изправено
положение с лек наклон спрямо вертикалата. Средството за преместване е
Едногредов Електрически Кран с два Телфера с товароподемност 5 тона всеки. За
товарозахващащо приспособление е използван Грайфер за вертикално захващане на
мраморни плочи тип КРМ-20 с товароподемност 1000 кг. Приспособлението не е било
регистрирано за технически надзор и за него не е упражняван контрол върху
годността му за експлоатация. Според експертизата мраморната плоча има тегло
973,8 кг., което е близко до максималната товароподемност на Грайфера от 1000 кг.
Плочата е била полирана, което намалило сцеплението между нея и каучуковите
повърхности на Грайфера. Степента на износването им и на скрепителните пружини
е неизвестна, а от тях зависи здравината и устойчивостта на захвата на плочата
от грайфера. Окачването е на едно място, в средата на плочата. Захващането на
плочата от грайфера се извършвало ръчно, като прикачвачът - в случая и кранист,
завъртял метална ръчка, която задвижила метални пружини и в зависимост от дебелината
на плочата те се опъвали и грайферът с каучуковите повърхности като с клещи
захващал плочата. При повдигане на плочата, използвайки дистанционно управление
на крана тип TELEKRANE F21 El, кранистът установил, че плочата се наклонява и
захващането от Грайфера не е устойчиво и сигурно. Последният отишъл в средата
на плочата, за да осигури сигурно захващане. Тъй като плочата била с височина
2,0 м и е била поставена в леко наклоненото спрямо вертикалата положение на
масата, с което се намалявала височината ѝ, мястото на окачване е на недостъпна
височина за прикачвача и той се качил на около 40 см височина от пода - върху
масата, като използвал конструктивен елемент на масата. След ръчно наместване
на захващането, слязъл на пода. При слизането дистанционното управление на
крана се включило неволно от него и плочата започнала да се издига, но
грайферът я изпуснал, плочата паднала, кранистът се намирал в средата под
мястото на захващане, част от плочата го ударила по главата, като той бил без
каска. Плочата паднала на земята, като се счупила на парчета, които притиснали пострадалия
към оставените на депо складирани други плочи.
Причината за
падането на плочата според вещото лице е комплексна - несигурно и неустойчиво
захващане на плочата от грайфера породено от: теглото на мраморната плоча 973,8
кг, близко до максималната товароподемност на захващащото приспособление, което
е 1000 кг; полираната повърхност намаляваща сцеплението между допиращите се
плоскости на плочата и грайфера; степента на износване на каучуковите плоскоси,
скрепителните пружини и болтове, които са част от устройството на грайфера;
техническото състояние на дистанционното управление тип TELEKRANE F21 Е1;
неволното включване на дистанционното управление тип TELEKRANE F21 El от
краниста - прикачвач, причинено от неправилното място, където се е намирало
дистанционното при захващане на плочата. Вещото лице сочи, че дистанционното устройство
не би трябвало да бъде в прикачвача, а при краниста, т.е. извън мястото на
прикачване на товара; техническата му изправност; физическото състояние на
краниста прикачвач - наличие на етилов алкохол в концентрация 0,86%0.
Експертизата
е установила още, че степента на концентрация на краниста при работа с
Едногредов Електрически Кран с два Телфера с товароподемност 5 тона всеки е
по-висока в сравнение с тази при управление на МПС т.е. при шофьор. При
краниста степента на риска е втора, а при шофьора на МПС - първа. За краниста
се изисква повишено внимание при работа с работното оборудване и при товаро-разтоварни
работи, контрол по спазване на правилата по безопасност.
Вещото лице
е установило, че в момента на падане на плочата кранистът -прикачвач е стоял от
към повърхнината на плочата, изправена вертикално с лек наклон спрямо
вертикалата. Като е изпълнявал задълженията на прикачвач, той не би могъл да
бъде на друго място, тъй като окачването на плочата е в горната средна част на
повърхнината ѝ. Посочено е, че след като осъществи ръчно захващането,
лицето трябва да се отдръпне в страни от към вертикалната дебелина на плочата. Едва
след това да задейства чрез дистанционното управление вертикално повдигане на
плочата и чрез хоризонтално движение да премести плочата до мястото на
складиране. Експертът сочи, че има дистанционни управления с различни
възможности, като процесното дистанционно тип TELEKRANE F21 El предава
радиосигнала на разстояние до 100 м.
Вещото лице
установява, че неправилно П. е използвал един грайфер. В случая би могло да се
използват два грайфера, захващане на две места при синхронно действие на двата
телфера на крана или един грайфер със сапани.
От
заключението на приетата по делото допълнителна съдебнотехническа експертиза се
установява, че потърпевшият П. Весков П. не е обучаван и не са му проверявани
знанията относно изискванията на чл.2 ал.2 и чл.З от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Разстоянието между изправената маса, върху която е била плочата и мястото за
складиране е малко повече от височината на плочата. Държейки дистанционното и
стоейки в тази опасна зона, изпускането на грайфера неминуемо е довело до силни
телесни повреди - удар, смачкване и притискане. Изслушана в открито съдебно
заседание, експертът уточнява, че П. трябва е в страни на товара, като именно
това е направил първия път - отстранил се е, повдигнал е товара и е видял, че
грайферът изпуска, поради което е застанал в опасната зона, където не е
трябвало да стои. Причината според вещото лице за инцидента е дистанционното,
което не е трябвало да бъде при него, когато е прикачил товара. Според вещото
лице, ако дистанционното управление не е било при пострадалия, е нямало да се
стигне до процесната злополука.
По делото са
приети и три заключения по допуснати съдебнопсихиатрични експертизи. От тях се
установява, че след процесната смъртна трудова злополука на П.В.П.,
освидетелстваните ищци С.Ф., В.Ф. и В.Ф. развили “Остра стресова реакция” – диагноза,
отговаряща на Международна класификация на болестите - F 43.0. Посочено е, че това
състояние не търпи обратно развитие и постепенно преминава в “Посттравматично
стресово разстройство” – диагноза, отговаряща на международна класификация на
болестите - F 43.1. Това състояние персистира към времето на психиатричното
изследване. Състоянието е в пряка причинна връзка с настъпилия остър стрес. Медикаментозното
лечение е симптомно, също така е препоръчителна психотерапия, като по отношение
на ищцата В.Ф. е посочено, че с оглед възрастта ѝ медикаментозното
лечение не е препоръчително. Протичането на това посттравматично стресово разстройство
състояние вещото лице е посочило, че е флуктуиращо, в повечето случаи може да
се очаква възстановяване, но е възможно /макар в по-малък процент от случаите/
да премине в хронично, с продължителност от много години и да се превърне в
трайна личностова промяна. Посочено е, че наличието на такава обаче може да се
обсъжда най-малко 2 години след стресогенното събитие. Възстановяването от посттравматично
стресово разстройство, или хронифициране към трайна личностова промяна, от своя
страна не е в пряка причинна връзка с индивидуалното психично, емоционално
състояние и възраст на индивида.
От
заключението на назначената и приетата по делото повторна съдебномедицинската
експертиза по писмени данни се установява, че приет през устата алкохолът чрез
резорбция /всмукване/ прониква бързо в кръвта, респективно в тъканите и
органите. От 4 до 8% се резорбира през устната лигавица, от 18 до 29 % в
стомаха и около 80% в горните етажи на тънките черва. При пълен стомах, или при
приемане на алкохол с храна той частично преминава през храносмилателния тракт,
без да бъде резорбиран. Посочено е, че много са факторите, които влияят на
резорбцията на алкохола - телесно тегло, вид на алкохолното питие, вид на
хранителните съставки, степен на напълненост на стомаха, температура на
напитките, наличие на стомашно-чревни заболявания, промени в перисталтиката,
общият мотилитет и в кръвооросяването, психо-емоционално състояние на лицето. В
експертизата е конкретизирано, че ако се приеме от данните по делото - СМЕ
/средно изразена охраненост на лицето, ръст 173 см./, както и че теглото на П. П.
е било около 70 кг., то може да се приеме, че същият би достигнал максимална
концентрация на алкохол в кръвта от 0,86%о при употребата на 70 мл. концентрат или 150-200 мл.
червено натурално вино или 120 - 150 мл. ликьорно водно изделие, или 600 - 700
мл. светло пиво, като тази алкохолна концентрация би могла да бъде достигната и
при употреба на 1,5 - 2 литра кефир, ако същият е получен чрез ферментация. Експертът
уточнява, че не може да се даде отговор на въпроса кога във времето
пострадалият П. П. е употребил алкохолна напитка. Вещото лице е посочило, че лека
степен на алкохолно опиване от 0.50%о до 1,50%о се характеризира с усещане за психичен и физически
комфорт. Лицата не рядко изглеждат даже спокойно трезви, като може да се
наблюдава намаляване на чувството за отговорност. Посочено е, че клиничните
прояви при отделните индивиди се определят от качествата на личността и
състоянието на организма преди и по време на интоксикацията, от количеството и
качеството на спиртните напитки, както и от генетичния и други фактори, които
определят индивидуалната реактивност на човека.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебнопсихологична експертиза
по писмени данни се установява, че леката степен на алкохолно опиване от 0,50%о
до 1,50%о се
характеризира с усещане за психичен и физически комфорт. Леката степен на
алкохолно опиянение може да повиши вероятността от проява на излишна
самоувереност и занижаване на критичната самооценка, както и подценяване риска
от възникване на инцидент, злополука. Посочено е, че не е възможно да се
изследва психо-емоционалното състояние на П. П. при настъпването на процесната
трудова злополука, поради което поведението и преживяванията му са преценени и
интерпретирани от вещото лице на базата на информация получена от СМЕ, СТЕ и
свидетелските показания. Експертът сочи, че от материалите по делото не може да
се установи нещо необичайно в поведението на П. П. извън рутинните дейности в
деня на трудовата злополука. Според вещото лице следва да се има предвид
динамиката на работния процес, при която, стремежът и желанието да бъде
извършено преместването на каменния блок за по-кратко време, може да са
предизвикали пренебрегване на някои „формални“ изисквания, свързани с
безопасността. В този смисъл, слизането на П. от „дългата“ страната на масата,
което го поставя в ситуация на риск, както и неизползването на „сапани“, може
да се тълкува и като мотивирано от вече посочената цел и намерение - по-бързо
да бъде преместен каменният блок, за да не се задържа производственият процес. Според
експерта не може да се направи категоричен извод за влиянието на установените
0,86%о алкохол в
кръвта на П. П. върху вземането на решения по време на работата му.
По делото е
прието и заключение по допусната допълнителна съдебнопсихологическа експертиза,
от което се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта не може да бъде
разглеждана като абсолютен критерий за степента на алкохолното опиване, понеже
липсва строга връзка между алкохолното съдържание и възможната степен на
въздействие върху психическите функции, тъй като те са зависими от крайно
индивидуални особености, отразени в приетата съдебномедицинска експертиза,
включително типа висша нервна дейност, дейността на мозъка, обезпечаваща
адаптацията на организма към външната среда, посредством двигателната система,
т.е. силата и скоростта на процесите на възбуда и задръжка, както и от
индивидуалните стойности на периода на полуразпад на алкохола, или
индивидуалната поносимост към действието на алкохола. Заключението на експертна
е, съобразявайки всички данни по делото, че за настъпването на злополуката може
да се приеме, че в действията на П. П. се проявява съгласуваност на опита и познанията,
без да е налице проява на хазартно поведение и необмислен риск.
Съдът
кредитира всички приети по делото експертни заключения, като намира, че същите
са обективни, пълни и компетентно изготвени.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.
За
установяване на претърпените от ищците болки и страдания във връзка със смъртта
на техния роднина, по делото е разпитан свидетелят Н. Н. – внук на ищците В. и С.
Ф. и първи братовчед на ищцата В. П.. От показанията му се установява, че ищците
много трудно преживеят смъртта на П. П.. Неговата баба пие успокоителни. Както С.,
така и В. Ф. плачат всеки ден за загубата на своя син. Макар да вижда по-рядко В.П.,
също я е виждал да плаче за загубата на своя баща. П. П. живял в близост до
дома на родителите си, виждал ги всеки ден, бил тяхна подкрепа във всяко
отношение, помагал им. Ищцата В.П. живеела на около 100 км. от баща си П. П.,
като го виждала всяка седмица през уикенда. Според свидетеля и тримата ищци се
изпитват много негативни психически емоции заради загубата на своя близък.
Когато родителите на П. разбрали за случилото се с него, не могли да повярват,
трудно говорили, В.Ф. бил на успокоителни хапчета. В. разбрала часове след
това. Тя изглеждала зле, плачела, прегръщала го.
Разпитани по
делото са и трима служители при ответното дружество, а именно свидетелите Б.Л.Т.,
Б.Г.Ц., и Р.Н.Б., като вторите двама са били очевидци на процесната злополука.
От показанията им се установява, че в процесния ден П. П. работил, както
обикновено, действал адекватно, а изпълнението на трудовите му задачи е било в
сферата на рутинните действия. При работата с крана П. се качил на помощна
маса, за да се нагласи грайфера на товара ръчно, което обаче било против
правилата. Като слязъл от масата масивът се изплъзнал от щипката и паднал върху
него. Товарът не бил укрепен с допълнителни въжета или сапани, като преценката
за това дали да се укрепи допълнително, или не, била на П. П., който работил с
крана. Сочат, че кранът бил задействан от дистанционно, което държал П. П.. И
тримата свидетели заявяват, че имат ежедневни инструктажи за безопасност в
работата им. В деня на трудовата злополука също е имало такъв инструктаж.
Установява се, че в процесния ден П. П. е бил в състояние, в каквото е бил и всеки
друг ден /в този смисъл свид. Б./. Показанията и на тримата свидетели са
еднопосочни, логични и доплъващи се, поради което съдът ги кредитира с доверие.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По исковете за причинени неимуществени вреди с правно
основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД:
За
основателността на предявените искове в тежест на ищците е да докажат при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят
изгодни за себе си последици, a именно, че: са претърпели болки и страдания
вследствие на настъпилата смърт на своя близък П.В.П. в резултат на увреждане,
признато по предвидения в закона ред за трудова злополука; че към момента на настъпване на злополуката
пострадалото лице е било в трудово правоотношение с ответника; че се намират в
твърдените родствени връзки с пострадалото лице, а именно – че ищците В. и С. Ф.
са родители, а ищцата В.П. – дъщеря на пострадалото лице. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на
причинените вреди, както и че е поканил ищците да му предоставят банкова сметка
***нието на ответника, че е налице забава на кредитора.
С изготвения
проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 1606/12.07.2018 г.,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните фактите, че: на 12.01.2018 г. П.В.П. е претърпял злополука, призната
по надлежния ред за трудова, вследствие на което е настъпила смърт на лицето;
към момента на инцидента /12.01.2018 г./ лицето е заемало длъжността „Кранист“
при ответното дружество по силата на трудов договор от 27.09.2017 г.; че пострадалото
лице е притежавало свидетелство за правоспособен кранист. Проектът на доклад по
делото е приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито
съдебно заседание на 19.09.2018 г. Отделените като безспорни факти се
установяват и от събраните в производството по делото доказателства.
Установи се
от приетия трудов договор № 116/27.09.2017 г., че П.В.П. е изпълнявал
длъжността „кранист” в ответното дружество,
която длъжност е заемал и към 12.01.2018 г.
Видно от
данните по делото, на 16.01.2018 г. ответникът, изпълнявайки задължението си по
чл. 57, ал. 1 КСО, е подал декларация за трудова злополука, в резултат на което
е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл.60, ал.1 КСО е издадено разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г., с което смъртта на
ищеца е призната за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с
изпълняваната от ищеца работа.
Разпореждането
по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи
на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на
този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице,
участвало в административното производство по издаването му. Между страните
няма спор, че настъпилата смърт на П. П. е призната по установения в закона ред
за трудова злополука, като този факт е отделен като безспорен между страните с
доклада по делото. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да
ревизира законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е
настъпила злополука по описания в разпореждането начин и същата съставлява
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО - станала през време и по повод на
извършваната работа – преместване на полирана плоча, като пострадалият опитал
да премести полираната плоча с повдигателно съоръжение – грайфер за вертикално
захващане (щипка) с дистанционно управление, при което плочата се изплъзнала от
щипката, паднала, при падането се счупила на парчета и едно от тях премазало
пострадалия. Като резултат последният получил двустранна бъбречна контузия и
ретроперитонален хематом, довели до летален изход.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Установи
се от приетите по делото удостоверение за наследници и удостоверение за съпруга
и родствени връзки, че ищците В. и С. Ф. са родители, а ищцата В.П. – дъщеря на
пострадалото лице при трудовата злополука. Ето защо последните се явяват
материалноправно легитимирани, в качеството им на най-близките на пострадалия роднини
- негови низходящи (дъщеря) и възходящи (родители), да получат обезвреда на
претърпените от тях болки и страдания вследствие смъртта на П. П.. Според чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Налага се извод, че ответното дружество дължи заплащане на
обезщетение за реално претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие
настъпилата трудова злополука на 12.01.2018 г. Следва да се даде отговор на
въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и
страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява следното:
От събраните
по делото доказателства се установи, че както родителите на починалия П. П. – В.Ф.
и С.Ф., така и неговата дъщеря – В.П., са преживели изключително тежко загубата
на своя близък, който е бил тяхна морална и материална опора в живота.
Разпитаният по делото свидетел Н. Н. описва периода след смъртта на П. П. като много трудно за всеки един от ищците.
Твърди, че както С.Ф., така и В.Ф. приемат успокоителни лекарства, които да им
помогнат да преживеят загубата на своя син. Според свидетеля както те, така и
дъщерята на починалото лице изразяват страданието си от загубата му, като
непрестанно плачат - Както С., така и В. Ф.
плачат всеки ден за загубата на своя син; В. също плаче за загубата на своя
баща. При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да се
вземе предвид освен това и силната емоционална привързаност между П. П. и
неговите родители. В този смисъл съдът взема предвид показанията на свидетеля Н.,
според когото П. ги посещавал през ден, всеки ден след работа, като им помагал
и ги подкрепял по всякакъв начин. Установи се освен това от приетите по делото
съдебнопсихиатрични експертизи, че в пряка причинна връзка с процесната смъртна
трудова злополука на П.В.П., всеки един от тримата ищци развил “Остра стресова
реакция”, което състояние постепенно е преминало към “Посттравматично стресово
разстройство” с препоръчана от експерта психотерапия.
При тези
факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на ищците В.П.Ф. и С.П.Ф. – родители на починалия П. П., е
сумата от по 120 000 лева за всекиго от тях, а по отношение на ищцата В.П.П.
– дъщеря на починалото лице – сума в размер на 160 000 лева. При
определянето на размерите съдът отчита, че трудовата злополука е причинила
силни негативни преживявани у ищците, както непосредствено след нея, така и
продължаващи към настоящия момент; фактът, че всеки един от тях е изгубил
безвъзвратно един от най-близките си роднини – син и баща, който е имал важна
роля и е изградил емоционална близост с всеки един от тях. За определянето на
по-висок размер на обезщетение по отношение на ищцата В.П. – дъщеря на П.
Петокв, съдът отчита обстоятелството, че към момента на настъпване на трудовота
злополука същата е малолетна – на 12-годишна възраст. До навършването на
пълнолетие всяко дете има по-силна необходимост от подкрепата – морална и
финансова, обичта, закрилата и на двамата си родители. Като се имат предвид изложените
аргументи, както и фактът, че трудовата злополука е довела до възможно
най-неблагоприятния резултат – смъртта на пострадалото лице, което е било в
сравнително млада и трудоспособна възраст, съдът намира, че определеното
парично обезщетение съответства на критерия за справедливост.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ:
При
направено възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е да докаже, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на процесната трудова злополука в
твърдяната степен, като е допуснал груба небрежност. Ответинкът счита, че с
поведението си, пострадалият служител е допринесъл за вредоносния резултат с 50
процента. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. По въпроса за това кои са критериите за
намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, е налице трайно установена практика на
съдилищата, съгласно която при трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. В този смисъл са постановените Решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о.; Решение
№ 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. 951/2011 г., ВКС, ІV г.о. и др.
Работникът
проявява груба небрежност в случай че не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка. Несъмнено установено е в тази
връзка от показанията на преките по делото свидетели на злополуката Бисер Цеков
и Росен Б.и установения чрез СТЕ механизъм на настъпване на инцидента, които
доказателства не се опровергават от други такива, че П. П. в нарушение на
установените правила за работа с товаропреносен кран не се е намирал на
необходимата безопасна дистанция от поне метър и половина – два от товара
/мраморна плоча с тегло 973,8 кг./, неправилно е държал в ръката си
дистанционното устройство за задействане на крана, което следвало да се държи
извън мястото на прикачване на товара; неволно е задействал товаропреностаната
машина, натискайки бутона на дистанционното управление; неправилно е преценил
да използва само един грайфер за вертикално захващане на мраморната плоча при
възможност да използва два грайфера за захващането на товара на две места;
неправилно е преценил да не използва сапани или колани за допълнително
укрепване на товара, както и е употребил алкохолна напитка, която е довела до
наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация от 0,86 ‰. Концентрацията на
алкохол в кръвта действително в конкретния случай не се е отразила видимо на
поведението на П. – в този смисъл свидетелите – очевидци на инцидента заявяват,
че не са констатирали нищо необичайно в поведението на пострадалия. Въпреки това
обаче, следва да се отчете фактът, че съгласно експертното заключение по
приетата СТЕ, при работа с товароподемна машина концентрацията на краниста
следва да е по-висока в сравнение с тази при управление на МПС, като се изисква
повишено внимание за спазването на правилата за безопасност. В този смисъл
следва да се държи по-сериозна отговорност на лицето, което в нарушение на
задължението по чл. 126, т. 2 КТ е употребило алкохол през работно време, макар
и в неголямо количество. Задължение за спазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, както и за полагане на грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции, произтичат и пряко от закона – чл. 126, т. 6 КТ и чл.
33 ЗЗБУТ.
При тези
данни настоящият състав приема, че в случая е налице основание за намаляване
отговорността на работодателя-ответник на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 50%,
поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с
вредоносния резултат. П. е бил дългогодишен работник, познавал е правилата за
безопасна работа, притежавал е необходимата висока квалификация и опит при
работата с товароподемен кран. Провеждан му е ежедневен инструктаж за безопасна
работа /в този смисъл свидетелите Бойко Т., Бисер Цеков и Росен Б./. Действително
СТЕ е установила, че при работодателя липсва писмена инструкция за работа с
товарозахващащо приспособление грайфер за вертикално захващане на мраморни
плочи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона
за техническите изисквания към продуктите, но е констатирано от вещото лице, че
пострадалият е бил ежедневно инструктиран за безопасната работа с грайфер за
вертикално захващане на мраморни плочи, като е полагал подпис за това в книгата
за инструктаж в производствената база, която инструкция обаче не била спазена
от него. Установи се, че П. е работил нееднократно с процесиня товароподемен кран,
поради което съдът намира, че не може да не е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но разчитайки на своя голям опит, професионални
умения и способности, лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че
ще успее да го предотврати и затова е предприел действия – в нарушение на
правилата за безопасна работа с този уред, което е станало причина и за
настъпилия вредоносен резултат. Именно той е направил преценката да използва
един грайфер вместо два, както и да не укрепи допълнително товара със сапани
или колани, пренебрегвайки факта, че по този начин създава рискова ситуация. При
извършеното разследване на злополуката от НОИ е установено, че пострадалият П. П.
е притежавал свидетелство за правоспособност на мишинист на мостови и козлови
кранове до 40 тона, което е било регистрирано/издадено от РО „ИДНТ“ – гр. Враца
под № 4448/21.04.2004 г., поради което е могъл да упражнява професията
„кранист“ – в този смисъл Протокол № 02/14.02.2018 г. по описа на НОИ, ТП гр.
Враца. Като правоспособно да работи с товаропедмна машина лице, той е този,
който може и е длъжен най-напред да вземе мерки за собствената си безопасност.
При положение, че е придобил такава правоспособност, ищецът е знаел правилата
за безопасно боравене с кран.
От своя страна
работодателят също не е спазил редица изисквания, свързани с безопасните и
здравословни условия на труд, сред които: липса на начален инструктаж при
постъпване на работа, с което е нарушена разпоредбата на чл.58 ал.1 от НБЕТНПС;
липса на проверка на знанията при постъпване на работа за длъжността „кранист“
и „прикачвач“, с което е нарушена разпоредбата на чл.281, ал.2 от КТ във връзка
с чл.58, ал.1 и ал.2 и чл.2, ал.1 т.1 и т.5. от НБЕТНПС; липса на регистрация
на товарозахващащо приспособление пред орган за технически надзор Грайфер за
вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ - 20, произведен в Турция, с
което е нарушено изискването на чл. 56, ал.1, т.2 буква „а“ и т.3, т.4, т.5
букви „а“, „б“, „в“, „г“ и „д“ от НБЕТНПС; липса на писмена инструкция за
експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 El като част от
товароподемния кран, с което е нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1 от НБЕТНПС;
липса на упражнен контрол за изпълнението на инструкцията за работа на
товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни
плочи, тип КРМ -20 и инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип
TELEEKRANE F21 El в нарушение на чл. 46, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗТИП; липса на
ефективен контрол на работата на товарозахващащото приспособление Грайфер за
вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20/ съоръжение с повишена
опасност/ и на обслужващия го персонал в нарушение на чл. 46, ал. 1, т.3 от
ЗТИП.
С оглед
изложеното, поведението на ищеца, който сам се е поставил в ситуация на
повишена опасност, допринася в значителна степен за настъпването на вредоносния
резултат. Съдът приема, че отговорността при конкретните обстоятелства следва
да се разпредели в съотношение 50 % към 50 % между страните, тъй като
извършените нарушения както от работника, така и от работодателя, имат равен
принос при настъпването на трудовата злополука.
Съгласно
посочените по-горе размери на обезщетения за причинени на ищците неимуществени
вреди, и като се вземе предвид установеният процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, исковете на ищците В.П.Ф. и С.П.Ф.
следва да бъдат уваЖ.за сумата от по 60 000 лева, като бъдат отхвърлени за
горницата до пълните предявени размери от по 150 000 лева, а искът на В.П.П.
следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лева, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева. Върху всяка от
главниците следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от настъпването на
смъртта на П. П. – 12.01.2018 г. /моментът, от който реално са започнали да
търпят неимуществени вреди/ до погасяването на сумите. Неоснователно е
направеното от ответника възражение срещу искането за присъждане на законна
лихва. „П. С.Д.“ ЕООД твърди, че ищците, като кредитори по отношение на
ответника, са в забава, тъй като не са предоставили на работодателя банковите
си сметки за заплащане на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗЗД,
кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си. Съдът указа на ответното дружество, че носи
тежестта да установи, че е поканило ищците да му предоставят банковите си
сметки, като такива доказателства в производството по делото не са представени.
Ето защо не може да се приеме, че ищците не са оказали необходимото съдействие
на ответника за изпълнение на задължението му. Нещо повече, въпреки че по време
на производството ищците депозираха удостоверения за банковите си сметки, които
бяха връчени на ответното дружество, до приключване на устните състезания по
делото от „П. С.Д.“ ЕООД не бяха представени доказателства за заплащане на суми
в полза на ищците, представляващи обезщетение за причинени в резултат на
трудовата злополука неимуществени вреди.
По направените възражения по чл. 200, ал. 3 и чл. 200, ал. 4 КТ:
Ответникът е
направил възражение за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение с получените
от ищците обезщетения и/или пенсия от общественото осигуряване, респективно
суми по сключен договор за застраховане на починалото лице П. П..
За
основателността на възражението в тежест на ответника е да докаже, че във
връзка с процесната трудова злополука ищците са получили обезщетения и/или
пенсия от общественото осигуряване, респективно суми по сключен договор за
застраховане на починалото лице П. П..
Съгласно чл.
200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Според ал. 4 на
същата разпоредба, дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите.
От приетите
по делото удостоверения, издадени от НОИ, се установява, че всеки от тримата
ищци в периода от м. 01.2018 г. до м. 07.2018 г. е получавал пенсия от
общественото осигуряване. Съгласно чл. 80, ал. 2 КСО, право на наследствена
пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите, като разпоредбата на чл.
82, ал. 3 КСО урежда правото на родителите да получават наследствена пенсия от
децата си, само ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и не
получават лична пенсия. В случая ищците В.П.Ф. и С.П.Ф. са навършили възрастта
по чл. 68, ал. 1 КСО, като видно от приетите удостоверения те получават лични
пенсии. Ето защо за тях не е възникнало правото да получават наследствена
пенсия, която да бъде приспадната от съда по реда на чл. 200, ал. 3 КТ.
Наследствена пенсия е получавала единствено дъщерята на пострадалия – В.П.П.,
като размерът на получената пенсия за периода от м. 01.2018 г. до м. 07.2018 г.
е в размер на сумата от 1042,47 лв., която сума на осн. чл. 200, ал. 3 КТ
следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на
сумата от 80 000 лева. На ищцата В.П. следва да бъде присъдена сумата от
78 957,53 лв.
Не се
установи ищците да са получили суми по сключен договор за застраховане на П. П..
Напротив, от заключението по приетата съдебносчетоводна експертиза се установи,
че такива суми не са изплащани от страна на застрахователя. Ето защо направеното
от работодателя възражение по чл. 200, ал. 4 КТ е неоснователно и не следва да
бъде уважено.
По възражението за прихващане:
Ответникът
сочи, че е платил разходите за погребението по починалия работник в размер на
1480 лв., като прави възражение за прихващане с платената от него сума.
За да бъде
уважено възражението за прихващане ответникът следва да докаже съществуването
на активното вземане в негова полза.
По делото е
приета Фактура № 30/16.01.2018 г. и касов бон към нея на стойност 1480,00 лв.,
издадена от „Миг 1986“ ЕООД в полза на „П. С.Д.“ ЕООД. Посочено е в счетоводния
документ, че същият е издаден за заплащането на траурни услуги, траурни
аксесоари и други. Дори да се приеме, че заплатените траурни услуги са за покриване
на разходите по погребението на работника П. П., за което няма данни в
издадения документ, то ответникът не доказа, че така заплатената сума
представлява негово вземане. Вземането възниква въз основа на закона от
определен юридически факт. На него съответства задължението на обвързаното по
този юридически факт лице да съдейства на кредитора за получаване на благото. Следва
да се посочи, че в случай че сумата е заплатена безвъзмездно, с дарствено
намерение към семейството на пострадалия работник, то тя не подлежи на връщане
с оглед едностранния характер на договора за дарение. В случая ответникът не
доказа, че извършеното от него плащане на разходи за погребението на П. П. е
свързано с поето от някой от ищците задължение за връщане на тази сума, поради което
съдът не може да приеме, че в полза на „П. С.Д.“ ЕООД съществува активно
вземане спрямо някой от ищците, с което да се извърши прихващане. Възражението
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на всекиго от ищците адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете. Ищците претендират адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – материално затруднение лица, видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л. 241/. Константна е практиката
на съдилищата, че уредените в закона обстоятелства, при които се предоставя
първоначално безплатна адвокатска защита, не подлежат на доказване, като е достатъчно
единствено твърдение за това. В този смисъл е неоснователно възражението на
ответника за недължимост на разноски на ищците, тъй като не са доказали, че са
материално затруднени лица. При определяне отговорността за разноски на ищците
съдът съобразява размера на предявения от всекиго иск с минимално дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Минималният размер на дължимото
възнаграждение по отношение на ищците В.Ф. и С.Ф. е в размер на сумата от
4530,00 лв., като с оглед уважената част от исковете им, ответникът дължи
сумата от по 1812,00 лв. за адвокатска защита за вескиго от тях. Минималният
размер на дължимото възнаграждение по отношение на ищцата В.П. е в размер на
сумата от 5530,00 лв., като с оглед уважената част от иска, предявен от нея,
ответникът дължи сумата от 2183,18 лв. за нейната адвокатска защита. Общата
сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати солидарно на упълномощените
адвокати – Н.Д. и Ж.Т. е в размер на 5807,18 лв.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Претендираните от него разноски са съгласно депозирания списък по
чл. 80 ГПК, който включва сумата от 8040,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Изчислена
пропорционално на предявените от ищците искове, се налага извод, че заплатеното
от „П. С.Д.“ ЕООД адвокатско възнаграждение за защита по исковете, предявени от
С.Ф. и В.Ф. е в размер на 2412,00 лв. за всекиго от тях, а по отношение на
предявения от В.П. иск – сумата от 3216,00 лв. Съобразно отхвърлената част от
исковете, ищците С.Ф. и В.Ф. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от по 1447,20 лв. всеки от тях, а ищцата В.П. – сумата от 1946,36 лв.
разноски по делото.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда
следващата се държавна такса в размер на 7958,30 лв. върху уважената част от
исковете и разноски по делото за изготвени съдебнопсихиатрични експертизи в
размер на сумата от 179,06 лв., определена пропорционално на уважената част от
исковете съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на В.П.Ф.,
ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лева
/шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия
син П.В.П., ЕГН: **********, починал на 12.01.2018 г. вследствие на трудова
злополука, призната като такава с Разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на
ТП-Варна към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2018 г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на С.П.Ф.,
ЕГН ********** сумата от 60 000,00 лева
/шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния син
П.В.П., ЕГН: **********, починал на 12.01.2018 г. вследствие на трудова
злополука, призната като такава с Разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на
ТП-Варна към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2018 г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на В.П.П.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: **********
сумата от 78 957,53 лева /седемдесет
и осем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и 53 стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на нейния баща П.В.П., ЕГН: **********, починал на
12.01.2018 г. вследствие на трудова злополука, призната като такава с
Разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на ТП-Варна към НОИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2018 г. до окончателното
ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лева/
като неоснователен.
ОТВХЪРЛЯ направеното от „П.
С.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********* възражение за прихващане със сумата от 1480,00 лв.,
представляваща заплатени разходи за погребението на П.В.П., ЕГН: **********
като неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати солидарно на адв. Н.Н.Д., ЕГН: ********** и
адв. Ж.В.Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *** сумата от 5807,18 лева за оказана в полза на
ищците безплатна адвокатска помощ съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.П.Ф., ЕГН ********** да
заплати на „П. С.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1447,20 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.Ф., ЕГН ********** да
заплати на „П. С.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1447,20 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.П.П., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: ********** да заплати на „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1946,36
лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „П. С.Д.“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Враца сумата от 8137,36 лева,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице съобразно уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* като трето лице-помагач на
страната на ответника „П. С.Д.“ ЕООД, ЕИК: *********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: