№ 1558
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103918 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против О. В. С., в
която се твърди, че между него в качеството на кредитополучател и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на 27.02.2021г. е сключен договор
за стоков кредит с № *****, по силата на който му е отпуснат кредит в размер
на 519лв., който той се е задължил да върне на 24 месечни погасителни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 31.99лв. Първата от тях била с
падеж 01.04.2021г., а последната на 01.03.2023г. Кредитът бил отпуснат при
годишен лихвен процент в размер на 26.00% и годишен процент на разходите
в размер на 29,32%, като общата дължима сума възлизала на 767,76лв.
Твърди се, че няма изпълнение по посочения договор от страна на
ответника и задължението му останало неизплатено.
На 19.11.2021г. първоначалният кредитор прехвърлил вземанията си от
ответника по процесния договор на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“
ЕООД, а в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД на
02.02.2022г. длъжникът бил уведомен с писмено съобщение за извършената
цесия. Заедно със съобщението му била предоставена възможност в 15-дневен
срок за доброволно изпълнение каквото отново не последвало.
1
За дължимите суми по процесния договор кредиторът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, каквато била
издадена по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС - Русе
С оглед постъпило възражение от длъжника, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено, че О. В. С. дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД сумата от 574,97лв. – неизплатена главница по договор
№***** от 27.02.2021г. и 178,35лв. договорна лихва, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
претенция. В съдебно заседание изразява становище за допустимост и
основателност на предявения иск. Признава, че е сключил процесния договор,
за което бил „подведен“ от трето за делото лице.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 27.02.2021г. между О. В. С. в качеството на
кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството
на кредитор е сключен договор за стоков кредит с № *****, по силата на
който е отпуснат кредит в размер на 593,86лв., от които 519лв. за закупуване
на стока от „Технополис България“ ЕАД и 74,86лв. за заплащане на
застрахователна премия. Кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент в
размер на 26.00% и годишен процент на разходите в размер на 29,32%, като
общата дължима сума възлизала на 767,76лв., която е уговорено да бъде
изплатена на 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 31.99лв. Първата от тях е с падеж 01.04.2021г., а последната на
01.03.2023г.
Няма спор по делото, че плащания по процесния договор не са
извършвани за погасяване на задължението на кредитополучателя.
На 19.11.2021г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като в приложение №1 към договора под *** е
включено и вземането от ответника по процесния договор, което е посочено,
2
че се състои от 574,97лв. главница и 100,31лв. договорна лихва.
На 02.02.2022г. ответникът лично е получил съобщение, с което е
уведомен от ищцовото дружество в качеството на пълномощник на
първоначалния кредитор за извършената цесия и е поканен да заплати на
новия кредитор дължимите суми по процесния договор в 15 дневен срок, като
е уведомен, че при неизпълнение, считано от 16-тия ден от получаване на
поканата, кредиторът обявява предсрочна изискуемост на цялото вземане.
По депозирано от ищцовото дружество заявление на 01.06.2022г. е
образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника с
№***/01.06.2022г. за сумите: 574,97лв. – главница, 178,35лв. договорна
лихва, за периода от 01.02.2021г. до 01.05.2022г., дължими по договор за
кредит №*****/27.02.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница считано 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, 25лв. държавна
такса и 180лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник по
заповедното производство е депозирал възражение за недължимост на
претендираните от него суми, което не е обосновал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника,
поради което се явява процесуално допустим.
Безспорно е по делото, че между ответника и първоначалния кредитор
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, вземането по който е надлежно цедирано на ищцовото
дружество.
Въпреки липсата на възражение от страна на ответника, съдът след
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
потребителски договор, намира, че исковата претенция не се основава на
такива, поради което отношенията между страните следва да се уредят
съобразно уговореното в договора.
След като е безспорно между страните, че плащания за погасяване на
задълженията по договора не са постъпвали, то предявеният иск в частта за
3
главница се явява изцяло основателен тъй като е претендирана сумата от
574,97лв., а предоставената в заем сума е в размер на 593,86лв. (519лв. за
закупуване на стока и 74,86лв. за заплащане на застрахователна полица).
Не може да бъде обаче обоснована основателност на иска в частта за
договорна лихва в целия претендиран размер – 178,35лв. и за периода
01.02.2021г. до 01.05.2022г. Договорът за кредит е сключен на 27.02.2021г. и
няма как преди тази дата да бъде дължима договорна лихва. На следващо
място, след като е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита на 18.02.2022г. (на 16-тия ден след изпращане на поканата и
уведомлението), след тази дата няма основание да се претендира договорна
лихва, а само обезщетение за забава, каквато претенция не е предмет на
делото ( в този смисъл т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС). И на трето
място претендираната сума като договорна лихва е в размер по-висок от
общия дължим по погасителния план на договора – 173,90лв. С оглед на
изложеното би могла да се уважи само претенцията на кредитора за
договорна лихва за периода от 28.02.2021г. до 18.02.2022г. – датата на
настъпване на предсрочната изискуемост. Изчислена съобразно представения
погасителен план, размерът за този период на договорната лихва е 122,21лв.
До тази сума следва да се уважи исковата претенция и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 178,35лв.
Причините поради които ответникът е подписал процесния договор и
дали лично той е получил закупената стока с предоставената в заем сума са
ирелевантни за изхода на настоящото производство.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото и заповедното
производства – 75лв. за първото и 205 за второто.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О. В. С. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, сумите 574,97лв. – главница по договор за кредит
№*****/27.02.2021г., 122,21лв. договорна лихва за периода 28.02.2021г. до
4
18.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
01.06.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№***/17.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375
срещу О. В. С. ЕГН********** установителен иск за претендирана договорна
лихва над сумата от 122,21лв. до пълния предявен размер от 178,35лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА О. В. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********** да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумата от
205лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. и сумата
от 75лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5