Решение по дело №402/2022 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 2
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20222130200402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Карнобат, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. М.
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
в присъствието на прокурора М. Н. Х.
като разгледа докладваното от Димитър Т. М. Административно наказателно
дело № 20222130200402 по описа за 2022 година
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. М. В. – *****, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 29.01.2020 г. на автомагистрала „Тракия“ км.331, в посока към
гр. София, при управление на моторно превозно средство – тежкотоварен
автомобил „ДАФ“ ЦФ 440 с рег. №*****, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 20 (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1)
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
1
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Й.М.Е. ЕГН ********** от гр. Б., изразяваща се в
счупване на 4, 5, 6 ребрени дъги в ляво, довело до трайно затруднение на
движението на снагата за около 2 месеца - престъпление по чл. 343, ал.1,
буква „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и на ОСНОВАНИЕ чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно
наказание глоба в размер на 3000 лева, която сума да се преведе по сметка на
РС-Карнобат.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес и адрес за
призоваване: гр. ***** да заплати по сметка на ОД МВР-Бургас направените
по досъдебното производство разноски в размер на 744,90 лева, а на РС-
Карнобат сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за наложеното му наказание - глоба.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства: 1 бр. разпечатка от дигитален
тахограф „Stoneridge“ на т.а. “DAF” с рег. №В0278ВВ от 29.01.2020 г.,
запечатана в найлонов джоб със стикер за ВД №Е0202, приложена към
материалите по делото (л.71); 3 броя компакт дискове (CD) – л.144-146 от ДП
и 1 бр. компакт диск (CD) със записи на 3 бр. разговори – л.188 от ДП да
останат приложени към делото.
НАСТОЯЩОТО решение подлежи на обжалване или протестиране
пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към решение № 2/18.01.2023 г. по АНД № 402/2022 г.

Производството по делото е реда на чл.375 и сл. от НПК. Образувано е
по внесено от РП-Бургас, ТО-Карнобат постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.М.В.
с ЕГН **********, за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал.1,
буква „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Районния прокурор, редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, поддържа постановлението, сочи че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че обвиняемия е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал.1,
буква „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл.78а НК и пледира да
бъде наложено административно наказание глоба в размер на три хиляди
лева, като не бъде налагано наказанието лишаване от право да управлява
МПС.
Обвиняемият В., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание,
като за него се явява и адв. Е., който също пледира и респ. моли да бъде
уважено предложението на районния прокурор за освобождаване от
наказателна отговорност, като бъде наложено административно наказание на
обв. В., като моли независимо от административното наказание глоба в
размер на 3000 лв., което следва да бъде наложено на обвиняемия, същият да
не бъде лишаван от право да управлява МПС, тъй като същия е по професия
шофьор на товарен автомобил, която обвиняемия изпълнява и от която се
издържа и ако бъде лишен от правото да управлява МПС по този начин
същият няма да може да работи и да получава съответните трудови доходи от
които да се издържа той и семейството му.
Съдът, като взе предвид обстоятелствата, изложени в постановлението
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Досъдебното производство е било образувано за извършено на
29.01.2020 г. престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от
НК, като В.М.В. с ЕГН ********** от гр. В. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за същото престъпление.
В хода на разследването е била установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият В.М.В. от гр. В., бул. *****, е пълнолетен български
гражданин и правоспособен водач на моторно превозно средство.
На 29.01.2020 г., около 12:50 часа, извън населено място на територията
на Община Карнобат, обв. В.М.В. управлявал тежкотоварен автомобил „ДАФ
ЦФ 440“ с рег. №*****, като се движел по автомагистрала „Тракия“ км.331, в
посока към гр. София от изток на запад. Обвиняемият бил сам в описания
1
автомобил. Ограничението на скоростта в района било 100 км/ч за товарни
автомобили. Скоростта на движение на автомобила, управляван от обв. В.
била около 87 км/час, а опасната му зона за спиране при тази скорост била
около 101 метра.
На същата дата и по същото време, св. М.Н.Г., св. Г.Ц.Ц. и св. В.Н.Ж. се
движели с управляван от първия л.а. марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег.
№***** в същата посока попътно, но след тежкотоварен автомобил „ДАФ
ЦФ 440“ с рег. №*****, управляван от обв. В..
По същото време в дясната пътна лента попътно, но пред управлявания
от обвиняемия автомобил, бил спрял поради авария л.а. „Хюндай Теракан“ с
рег. №***** с включени аварийни светлини. Водач на описания автомобил
бил св. Й.М.Е. ЕГН ********** от гр. Б.. Св. Е. бил сам в автомобила, седнал
на предна лява седалка (шофьорска).
В този пътен участък автомагистрала „Тракия“ км.331, в посока към гр.
София, била с две пътни платна за движение по едно за всяка посока,
разделени помежду си с разделителна ивица и метална предпазна ограда.
Всяко платно било с по три пътни ленти. Релефа на пътното платно било с
наклон на изкачване в посока гр. София. В платното за движение за посока
гр. София и трите пътни ленти били разрешени за движение и аварийна пътна
лента нямало. Трите активни пътни ленти за движение били разделени от
единична прекъсната разделителна линия. Всяка от лентите за движение била
с ширина около 4,0 метра. Настилката била от дребнозърнест асфалт и била
суха, без неравности. Видимостта била нормална. Обв. В. въпреки, че имал
добра видимост не забелязал своевременно спрелия лек автомобил „Хюндай
Теракан“ с рег. №***** и не намалил скоростта на движение на управлявания
от него тежкотоварен автомобил „ДАФ ЦФ 440“ с рег. №***** с оглед
предприемане на спиране или заобикаляне на спрялото превозно средство.
Предвид последното след като обв. В. застигнал спрелия автомобил с водач
св. Е., който в този момент бил седнал на предна лява седалка (шофьорската)
на превозното средство, между двете превозни средства настъпил удар между
предната дясна част на тежкотоварен автомобил „ДАФ ЦФ 440“ с рег.
№***** и задна лява част на л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №*****. Мястото
на удара било в дясната /северната/ пътна лента за посока гр. София, спрямо
посоката на движение на товарния автомобил и се намирало на около 37,50
метра след /западно/ от билборд, поставен на около 5 метра след десния край
на платното за движение, в затревената площ, и на около 1,9 метра в ляво от
дясната /северната/ граница на платното за движение, гледано в посока от гр.
Б. към гр. София. Вследствие на удара лекият автомобил „Хюндай Теракан“ с
рег. №***** придобил скорост и направление към дясната граница на
платното за движение, след което преустановил движението си. Товарният
автомобил, управляван от обв. В., изминал около 48,5 метра, след което също
преустановил движението си. Св. Г. и спътниците му възприели описания
удар между процесните автомобили поради което св. Г. също преустановил
движението на управлявания от него лек автомобил. Обв. В. излязъл от
2
тежкотоварния автомобил „ДАФ ЦФ 440“ с рег. №*****. Св. Г., св. Ц. и св.
Ж. също излезли от автомобила, с който се движели непосредствено преди
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Св. Е. останал притиснат
във вътрешността на л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. №***** вследствие на
удара. Обв. В. и свидетелите Г., Ц. и Ж. приближили до автомобила на
пострадалия. Разговаряли с него. Св. Г. се обадил на ЕЕН 112, за да съобщи за
пътно-транспортното произшествие. На място се отзовал медицински екип и
св. Е. бил откаран в УМБАЛ-Бургас, където било установено, че вследствие
на настъпилото пътно-транспортно произшествие пострадалият имал
счупване на 4, 5 и 6 ребрени дъги в ляво.
В досъдебното производство е била назначена съдебномедицинска
експертиза относно телесните повреди на пострадалия Й.М.Е..
От заключението на вещото лице по назначената експертиза се
установило, че вследствие настъпилото пътно-транспортно произшествие
пострадалият Й.М.Е. е получил счупване на 4, 5, 6 ребрени дъги в ляво.
Причинено било трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 2 месеца.
Установеното увреждане е било в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и е в резултат от съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в
автомобила, като в механизма взело участие и притискане.
В хода на разследването е била назначена комплексна автотехническа и
оценъчна експертиза, чието заключение е дало отговор за механизма на
настъпилото ПТП, както и за следното:
Мястото на удара е бил в дясната /северната/ пътна лента за посока гр.
София, спрямо посоката на движение на товарния автомобил и се намирал на
около 37,50 метра след /западно/ от приетия траен ориентир /билборд,
поставен на около 5 метра след десния край на платното за движение, в
затревената площ/ и на около 1,9 метра в ляво от дясната /северната/ граница
на платното за движение, гледано в посока от гр. Бургас към гр. София.
Скоростта на т.а. „ДАФ ЦФ 440“ преди произшествието е била около 87
км/час, а опасната му зона за спиране е била около 101 метра;
Техническата причина за възникналото произшествие е била, че
водачът на т.а. „ДАФ ЦФ 440“ В. В. не е намалил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил – обстоятелство, което е намалило
дистанцията между т.а. „ДАФ ЦФ 440“ и л.а. „Хюндай Теракан“ до степен да
не може да спре своевременно при възникналата опасност на платното за
движение или предприеме маневра „Заобикаляне“.
Водачът на л.а. „Хюндай Теракан“ не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието.
Приетата фактическа обстановка дава основание да се приеме, че с
деянието си обвиняемият В.М.В. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, буква „б“,
3
предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , като
на 29.01.2020 г. на автомагистрала „Тракия“ км.331, в посока към гр. София,
при управление на моторно превозно средство – тежкотоварен автомобил
„ДАФ ЦФ 440“ с рег. №*****, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 20 (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1)
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“.
чл. 20 (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Й.М.Е.
ЕГН ********** от гр. Бургас, изразяваща се в счупване на 4, 5, 6 ребрени
дъги в ляво, довело до трайно затруднение на движението на снагата за около
2 месеца.
Автомобилът, който обвиняемият е управлявал към момента на
произшествието, е моторно превозно средство съгл. пар. 6, т. 11 от Закона за
движението по пътищата- нерелсово пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване.
Причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е
нарушението от страна на обвиняемия на изискванията в посочените правила
за движение, уредени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Изпълнителното деяние е осъществено, престъплението е
довършено. Причинените средни телесни повреди на св. Й.М.Е. са пряк и
непосредствен престъпен резултат от допуснатото пътно-транспортно
произшествие и нарушението на правилата за движение по пътищата,
описани по-горе. Обстоятелството, че произшествието с причинената средна
телесна повреда е резултат от нарушаване на правилата за движение,
обосновава и мотивира извода от правна страна, че деянието на обвиняемия
се явява съставомерно от обективна страна. За да е извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, се изисква
причинената телесна повреда да е средна. Съгласно Постановление № 3 от
1979 г. на ППВС затрудняване на движението на снагата по смисъла на
закона представлява увреждане, което засяга двигателната способност и
съгласуваното свързване с основните функции на крайниците на тялото. То
може да се изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или
някои части от него, за наклоняването, за обръщането или завъртането му,
както и за настъпване на състояние на неподвижност. Това затруднение на
4
движението на снагата в настоящия случай е продължило повече от 30 дни, а
именно около 2 месеца, поради което се явява трайно.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма
на вина непредпазливост. В създадената ситуация като участник в пътното
движение като водач на моторно превозно средство той не е целял, не е
желаел и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и да ги предотврати.
Обвиняемият е разпитан в хода на разследването, дава обяснения с
които се признава за виновен в извършване на престъплението в което е
обвинен, като моли да му бъде наложено исканото от районния прокурор
административно наказание глоба в размер на 3000 лв., но моли да не бъде
лишаван от право да управлява МПС.
За престъплението по чл. чл. 343, ал.1, буква „б“, предл. второ, вр. чл.
342, ал.1 от НК в Наказателния кодекс се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация.
Към момента на извършване на деянието видно от приложената справка
за съдимост, обв. В.М.В. е пълнолетно лице и не е осъждан. Обв. В. не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава Осма
от Наказателния кодекс.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК. Не са
причинени от престъплението съставомерни имуществени вреди. С деянието
не е причинено увреждане тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози и не са извършени множество престъпления, престъплението не е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му. При тези обстоятелства намирам, че са налице всички предпоставки по
чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност от
Районен съд-Карнобат с налагане на административно наказание глоба по
реда и в сроковете на особените правила в част V, глава ХХVІІІ от НПК.


При тези факти съдът намира, че са налице едновременно условията,
предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия В.М.В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне на размера на административното наказанието съдът
съобрази следното:
Налице са само обстоятелства, които са смекчаващи отговорността на
обвиняемия, а именно: направените от него пълни самопризнания в хода на
досъдебното производство, искреното признание от негова страна за
извършеното от него престъпление, както и добрите характеристични данни
за същия, което показва, че същият се явява един достоен член на
5
обществото, както и изразеното от него искрено съжаление за извършеното.
Размерът на наказанието, който е от вида на административно такова по
смисъла на чл. 78а ал.1 от НК е от 1000 до 5000 лв., като съгласно чл. 78а ал.
4 от НК съдът , който налага глобата по ал. 1 може да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до 3 години ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление, като в случая компетентен или не
да наложи такова наказание лишаване от право да управлява МПС или да не
бъде лишаван обвиняемият от същото право е дадено на преценка на
настоящия съд. За така извършеното престъпление от обв. В.М.В. на
основание чл. 343г от НК е предвидено лишаване от право да управлява
МПС, респ. лишаване от право по чл. 37 ал.1 т. 7 от НК следователно по
преценка на настоящия съд същия може да бъде лишен от право да управлява
МПС за определен от съда срок, но с оглед на това, че както бе посочено
същият има добри характеристични данни, както и с оглед на факта, че
същият упражнява дейност като шофьор на МПС и с оглед даване на
възможност на същия да продължи да упражнява същата последна трудова
дейност с което да му бъде дадена възможност да продължи да упражнява
този обществено полезен труд от който да получава съответната работна
заплата от която да отделя средства за издръжка на себе си и на другите лица
на които той дължи издръжка, то съдът намира, че на същия не следва да му
бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, а с оглед на
това следва да му бъде завишено съответното административно наказание
глоба към средния за това размер, определен в чл. 78а ал.1 от НК.
С оглед на горепосоченото съдът намира, че наказанието следва да се
определи към средния размер на такова наказание, определен в чл. 78а ал. 1
от НК, а именно – глоба в размер на 3000 лева. Съдът намира, че това
наказание е справедливо за извършеното от обвиняемия В.М.В. деяние и
същевременно тази санкция ще подейства превъзпитателно върху него, като
по този начин това наказание ще изпълни целите на наказанието по чл.36 от
НК и с оглед генералната превенция да се въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите лица, които вършат или имат намерение да
извършат такова престъпление.
Накрая съдът се занима и по въпроса с разноските по делото, като
осъди обвиняемият В.М.В. да заплати по сметка на ОД МВР-Бургас
направените по досъдебното производство разноски в размер на 744,90 лева, а
на РС-Карнобат сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за наложеното му наказание -
глоба.
Също така съдът постанови веществените доказателства: 1 бр.
разпечатка от дигитален тахограф „Stoneridge“ на т.а. “DAF” с рег.
№В0278ВВ от 29.01.2020 г., запечатана в найлонов джоб със стикер за ВД
№Е0202, приложена към материалите по делото (л.71); 3 броя компакт
6
дискове (CD) – л.144-146 от ДП и 1 бр. компакт диск (CD) със записи на 3 бр.
разговори – л.188 от ДП да останат приложени към делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.


СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни